ЗАВЕЩАНИЕТО

НА ТОДОР ЖИВКОВ

На народа - да не рита, ангария до насита.

На Дража от секс-антуража, за спомен от моето президентство - поне едно министерство.

На зетя – Комитетя.

На дъщерята – Секретариата и палата.

На Владко – престола на татко и един съвет –

за да има дълга служба, да скандира “Вечна  дружба”.

А на внуците на Мара – да не слизат от самара,

който дядо им изплете за тях за през вековете.

Да ядат, да пият, сладко за народа да нехаят,

той е свикнал на робия – нека тегли ангария!

Но за дядо си да знаят,

как в тази болна ера, той направи кариера.

Как за три дни в гората, сложи всички на софрата.

Как от селски прост кравар, стана Първи секретар.

С власт могъща обгради ги, Раят земен им дари.

                Неизвестен автор от 70-те години. Приписвано на Радой Ралин. Когато бях малък го научих наизуст, защото баща ми и майка ми се страхуваха да го записват на хартия. Декламирах го само на наши доверени гости. Така се пазехме, защото през комунистическия режим за много по-малки провинения прибираха в милицията. През деветдесетте години го записах и тъкмо навреме защото иначе щях да го забравя. Още една народна благодарност към другаря Живков от 1990 г.