НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ПРОМЯНА

НА СТАТУТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

МЕМОРАНДУМ

ОТНОСНО ПРОМЯНА НА СТАТУТА НА

ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

2003 София

1. ПРЕДГОВОР

В края на XX век и началото на ХХI век в Европа настъпват исторически по своето значение политически и геостратегически промени. Версайлските споразумения - договорите от Сент-Жермен с Австрия, Трианон с Унгария, Ньойiския с България и Севърския с Турция разделиха държави със свои територии и 35 000 000 граждани, които са принудени да сменят родината си. Това безразсъдно и неморално прекрояване на европейската карта пося семената на етнически и междунационални конфликти в Източна Европа и особено на Балканите през следващите десетилетия. България е втората страна след Унгария, която Ньойският договор (1919 г.) лиши от изконни национални територии и население, останало да живее в Сърбия, Гърция, Турция и Румъния. Тези договори създават и нови многонационални държави като Югославия и Чехословакия, в които един етнос, воден от хегемонистични амбиции, налага волята си над различните малцинства в държавата, обричайки ги на неравноправие. Така сърбите в Югославия и чехите в Чехословакия водят политика на налагане на административна и духовна доминация. В Югославия например сърбите заемат всички постове на управление и налагат режим (в армията от 165 генерали 161 бяха сърби) на великосръбски хегемонизъм.. След 1989 г. стремежът на народите към свобода и демокрация се оказа толкова мощен, че засяга и наложената с диктат преди осемдесет години Версайска система. Рожбите на Версай - Югославия и Чехословакия, се разпадат. Създаването на нови независими държави в началото на деветдесeтте години доведе до значителни изменения на съществуващите граници и нарушаване на действащите международни споразумения - Версайската система от договори, както и по-късно подписаните Ялтенски споразумения, Устава на ООН, Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа от Хелзинки и др. Това развитие на политическите процеси продължава и днес. То налага по-нататъшното преосмисляне и преоценяване на политическото наследство на Версай.Този и много други факти след 1919 г. предизвикват стремеж в България и Унгария за национално обединение на разпокъсаните им земи или борба за защита на техните сънародници, живеещи вече извън държавните им граници.Години наред, още от времето на тоталитарните режими, Унгария и нейните правителства спокойно и без страх поставят въпроса за съдбата на своите сънародници, живеещи на територията на земи, откъснати от нея след Първата световна война - Трансилвания (присъединена към Румъния), Войводина (присъединена към Сърбия), Южна Словакия и Западна Украйна. Нейните активни дипломатически действия в защита на личните, граждански и национални права на унгарските общности, живеещи в тези страни, постигна вече определен успех в тази насока.За разлика от Унгария, българските сателитни на бившия СССР правителства от 1944 г. до 1989 г. не защитават нито гражданските, нито правата на човека на нашите сънародници, живеещи извън държавните ни граници. Това се отнася в най-голяма степен за българите, живеещи в Западните Покрайнини.През последното десетилетие в западната част на Балканския полуостров настъпват сериозни геополитически промени. Югославия напълно се разпадна и престана да съществува като международноправен субект. Този факт доведе до възникване на нови политически реалности на Балканите. Те пряко засягат българо-сръбските отношения и в частност статута на Западните Покрайнини.За да се разбере същността на проблема е необходимо да се направи кратък обзор на тези отношения, отнесени към статута на Западните Покрайнини.

2. НЬОЙСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР И ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

След Първата световна война на България е наложен жесток мирен договор, който българския народ и правителство намират за несправедлив. Решителна роля за неговата подготовка играят Франция и Англия, подтиквани от Сърбия, Гърция и Румъния. В дискусиите при подготовката на този договор, САЩ заемат друга позиция. Президентът Удроу Уйлсън заявява необходимостта от подписване на мир без задоволяване на несправедливи искания за присвояване на чужди територии като "наказание". "Никой мир не може да бъде траен - заявява президентът Уйлсън - ако допусне да се прехвърлят народите от ръка на ръка като вещи". На тези заседания САЩ решително поддържат справедливата кауза на победените страни в това число и на България, против останалите сили от Съглашението, инспирирани от прекомерните искания на Сърбия. По-късно Конгресът на САЩ отказва ратифицирането на Ньойския и останалите договори от т.нар. Версайска система.Създаденото на 1 декември 1918 г. Кралство на сърбите, хърватите и словените (КСХС), поема щафетата от Кралство Сърбия с нейните претенции, като се стреми да присъедини обширни територии от Западна България.

2.1. Претенциите на КСХС спрямо България.

Претенциите на КСХС се изразяват в желание да се присъединят градовете Видин, Кула, Белоградчик, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил, Петрич, Цариброд, Босилеград с прилежащите им землища, части покрай р. Тимок. Всички тези земи стават известни като Западни Покрайнини. КСХС претендира и за териториите около гр. Струмица и полага огромни усилия, за да убеди своите покровители, че икономическите интереси налагат да получи още и Пернишкия каменовъглен басейн.

Желанието на КСХС да присъедини Западните Покрайнини се оправдава със "стратегически" и "етнически" съображения. За целта предлагат фалшифицирани карти и документи, с които се опитват да докажат съществуването на сръбско малцинство в България. Твърденията им за такова сръбско население в България остават недоказани, поради което делегацията на КСХС по същество мотивира исканията си за Западните Покрайнини само със "стратегически" мотиви.

Въпреки противопоставянето на делегата на САЩ и без да дочакат окончателното решение на Конференцията, на 6 ноември 1920 г. сръбските войски окупират територии около р. Тимок, част от Трънско, околиите на Цариброд и Босилеград.

2.2. Западните Покрайнини след 1919 г.

Съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните Покрайнини с територия общо 1545 кв.км и с население 64 509 души. От него 54 758 са българи, 8 637 - власи, 549 - цигани и само 127 - сърби. Това население живее в два града, три пазарни средища и 118 села. В откъснатите територии има 115 училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които преподават 269 учители и учат 7 892 ученици. В Западните Покрайнини има 45 български черкви с 42 свещеници.Повече от 30 000 българи бягат в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.Това, което Сърбия не можа да постигне в Сръбско-българската война от 1885 г. и през Втората балканска война от 1913 г., получи на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой с договора за мир с България.

2.3. Очертаване на границата между Западните Покрайнини и България.

Съгласно чл.29 от Ньойския мирен договор е съставена международна комисия от френски, британски, японски, сръбски и български представители, която да определи граничната линия на място.Изпълнението на тази задача се оказва изключително трудно. Френският представител в международната комисия по очертаване на сръбско-българската граница полк. Ордьони признава, че "няма по-неестествена граница от тази, която игнорира всички географски и етнографски условия и затваря многохилядно население в лабиринт от безизходни клисури на изток от границата, а на запад - от непроходна крепост от планини". Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите "черната граница". Тя разсича 25 български села - Груинци, Ресен, Стрезимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна Небля и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури, да се свети нощно време, Българското население посреща с бурни протести решението на Ньой. Три години българките от Западните Покрайнни носят черни забрадки. В своята книга "Войната се завръща" френският журналист Анри Пози пише: "Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърляни костите върху насипа на нещастните малки мъртви - както видях при с. Извор".

3. СЪДБАТА И ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

3.1. Западните Покрайнини до Втората световна война.

От подписването на Ньойския договор през 1919 г. до днес при всички сръбски режими българите от Западните Покрайнини са подложени на системни насилия и терор, целящи тяхното денационализиране и насилствена асимилация, а земята, на която живеят, да бъде присвоена завинаги. През 1920 г. в Кралството на СХС се приема Закон за защита на държавата. Законът не признава националните малцинства в държавата и на практика принуждава българите да приемат сръбски имена и презимена. Много българи загиват на новата българо-сръбска граница "при опит за бягство". До 1930 г. на тази граница са убити повече от 300 българи. Повече от половината от населението е принудено да емигрира в България. Закриват се всички български училища и църкви. Отварят се сръбски основни училища, в които се преподава и учи на сръбски език, сръбска история и култура. Часовете по вероизповедание се провеждат на сръбски език. Оказва се натиск на всички просветени хора да се декларират като сърби. Към фамилните имена, вместо утвърдените техни български окончания "ов" и "ова", принудително им се поставят сръбски окончания на "ич". Забранява се говоренето на български език на публични места. На населението в Западните Покрайнини се налагат тежки данъци, реквизиции и глоби по всякакъв повод. Принудителният труд също се налага повсеместно. Откъсването на Западните Покрайнини от България създава изключителни трудности на населението. Липсата на пътища между Западните покпайнини и градовете на Сърбия практически ги изолира и довежда до пълно блокиране на тези територии. Голям проблем са и двувластните имоти. Терорът над българското население в Югославия предизвиква жив интерес сред водещи вестници в Европа - италианските: "Impera", "Curriero Аdriatico", "L'Ambrosieno", "Тribunе"; английския - "Маnchester Gardian", "Times"; немският: "Berliner Tagesblat". Тези вестници отпечатват редица публикации за насилията над българите, специално в Западните Покрайнини.Българското население е лишено от политически права. То може да участва в парламентарните и местни избори, но е ограничено да гласува само за представители на традиционни сръбски партии.Опитите за сърбизирането на българското население срещат организирана съпротива. На 15 и 16 юни 1924 г. в София се основава Временен върховен комитет за бежанците, който свиква първата Конференция на бежанците от Западните Покрайнини. Създава се организация с повече от 3 000 члена, разпределени в 68 дружества. Започва издаването на вестниците "Западни Покрайнини" и "Западно ехо". Представителят на организацията големият български поет Емануил Попдимитров, пледира за правата на българите от Западните Покрайнини пред редица международни форуми.Под ръководството на Емануил Попдимитров към Върховния комитет е създаден Научен институт "Западни Покрайнини", в който членуват 44 именити български учени. Основната цел на Института е да събира и опазва материали за българския характер на населението в Западните Покрайнини.През 1923 г. се създава Вътрешната западнопокраинска революционна организация "Въртоп". Тя е основана в отговор на непоносимия терор над българското население и въплащава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на Западните Покрайнини към България. Когато репресиите достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните Покрайнини - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в Белград.

3.2. Западните Покрайнини по време на Втората световна война.

През периода 1941-1944 г. съгласно споразумение между правителстваета на Германия и България Западните Покрайнини са присъединени към България за аднинистративно управление до края на нойната.По-голямата част от забягналите в България българи се завръщат по родните места. Българската администрация открива затворените дотогава български училища. Откриват се и нови училища. Възстановяват се българските имена на населението. Започва се богослужение на български език във всички църкви. Хората могат свободно да говорят на майчиния си български език. Това е времето, когато българите от разделените български села се събират отново. Но радостта е кратка.

3.3. Западните Покрайнини след Втората световна война.

Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 г. Западните Покрайнини остават отново в границите на ФНР Югославия. Периодът от 1941 до 1944 г., се заклеймява от югославската (сръбската) администрация и сръбските историографи като период на "българската фашистка окупация". И днес, на българите в Сърбия им се внушава, че през този период те принадлежат към "окупаторите", а в последните години са обявени и за "агенти на НАТО".На българите от Западните Покрайнини, съгласно новата конституция на ФНРЮ след 1944 г. се гарантират човешките и национални права. В училищата преподават български учители. Но всичко това продължава само до 1948 г., когато настъпва рязко влошаване на българо-югославските отношения, поради разрива между Тито и СССР. След 1948 г. българските учители са изгонени от Западните Покрайнини. Населението отново е подложено на унижение, системен физически и психически терор. Хиляди българи са арестувани и изпратени в концлагери - Голи Оток, Св. Гъргур и др. По брой българите концлагеристи са на второ място след черногорците във ФНРЮ.Потискането на националното самосъзнание е системен и методично провеждан процес. Според официалните преброявания, през 1948 г. в Югославия има 61 140 българи; през 2002 г. те са 20 500. За да избегнат действаща сегрегация спрямо тях, хиляди българи постепенно се обявяват и регистрират кано "сърби", "югославяни", а напоследък и "шопи" и "турлаци". Процесът на денационализация и насилствена асимилация е пряко свързан с умишлено поддържаната от всички сръбски режими на икономическа изостаналост на Западните Покрайнини. През последните десетилетия в района не са правени никакви съществени инвестиции. В търсенето на препитание много млади българи са принудени да мигрират във вътрешността на Сърбия, където чрез смесени бракове губят националното си самосъзнание. Селата в Западните Покрайнини се обезлюдяват. Променя се говорната и правописна норма на българския език. Сменят се българските имена на селища и местности. Имената на българките се преправят по сръбската именна система, като например Иванка Иванова се трансформира на Иванов Йованка. Родилните домове в Цариброд и Босилеград са закрити. Българките са принудени да раждат в сръбските общини, където новородените се регистрират под сръбски имена. Промяна на името е възможна само по съдебен ред, а за новороденото трябва да се представи и документ за съдимост!? С помощта на фалшификати се прави опит да се докаже тезата, че българите били всъщност "сърбо-шопски етнос". Измислена е и националността "югославянин". При силния сръбски асимилационен натиск някои наши сънародници я приемат като "спасителна".Закрити са българските училища. Обучението на български език е сведено до два часа седмично и то факултативно. Повсеместно се оскверняват и унищожават културно-историческите паметници на българите. Взривен е Паметникът на българския войн в Цариброд. Сринато е българското военно гробище. Редица манастири и черкви са разрушени. Непрекъснато се ограничават политическите, административните и културните права на населението от тези територии. Българите в Сърбия с нищо не могат да докажат, че са българи. Гражданските книги за раждане, венчаване и регистрация на починалите се водят на сръбски език (1, 2). Училищните свидетелства, административните формуляри, личните, църковни и други документи също се издават само на сръбски език.Българските православни църкви са обсебени от Сръбската православна църква. По-голямата част от 45-те храма не работят и са оставени на саморазрушение (фиг. 3, 4, 5, 6, 7). Българските църковни книги са унищожени. Старите гробища са разорани. В действащите църкви служат сръбски свещеници на сръбски език.Селища с чисто българско население се откъсват и административно се присъединяват към съседни сръбски общини. Към община Сурдулица са придадени селата Божица, Клисура, Топли дол, Паля, Кострошевци, Драинци и Стрезимировци; към Бабушница - селата Звонци, Нашушковица, Берин Извор, Ракита, Вучи дел и Ясенов дел; към Пирот - селата Славиня, Власи и Държина. В тях се създават преференциални условия за кредитиране и инвестиции. По този начин с икономически средства се потиска националното самосъзнание на нашите сънародници. Ужасна е ролята на българите еничари. Не един български политик, посетил Западните Покрайнини, е бил заблуждаван от тях за "реалните права, на които българското малцинство се радва". Така бяха заблудени някои просръбски настроени български народни представители като Велко Вълканов и др., които тръбяха че българите в Западните Покрайнини се ползват с всички възможни граждански и човешки права.

3.4. Западните Покрайнини след 1989 г.

След 1989 г. настъпи процес на демократизация в България. За пръв път в новата ни история след 1919 г. българско правителство обърна внимание на Западните Покрайнини като болезнен за нацията ни проблем. След осем десетиления безразличие представител на Министерството външните работи посети Западните Покрайнини. През периода 1992-94 г. правителствата на Ф. Димитров и проф. Л. Беров, поставят въпроса за положението на българите в Западните Покрайнини и грубото нарушаване на техните граждански и човешки права пред ООН и при разглеждането на доклада за Югославия пред комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация. По този въпрос с делегацията на Югославия се разменят остри официални документи. От сръбска страна се отрича всякакво нарушение на правата на българското национално малцинство. Тези документи са разпространени и сред всички държави - членове на ООН. Така за първи път проблемите на българите в Западните Покрайнини намират място в докладите на Комисията на ООН по правата на човека и резолюците на Общото събрание на ООН. Светът най-после с изненада научава, че в Сърбия има и българско национално малцинство. Още през 1878 г. Видния сръбски учен етногроф Стефан Веркович в писмо до руския славист Владимир Ламански изобличава сръбските претенции към исконни български земи:"Както личи от вестниците сърбите предявяват съвсем безсъвестни претенции при разглеждане на своите граници, основавайки правата си на някакви фантастични и баснословни исторически предания". Тази сръбска шовинистична истерия продължава и в наши дни.В своя реч през 1992г в гр. Неготин Слободан Милошевич заяви, че от двете страни на р. Тимок живее един народ - сръбски народ. На тази нагла претенция българското правителство не реагира. Веднага след това Югославия излиза с документ, че в България има "огромно сръбско малцинство", чиито права се "нарушават". Фалшификациите на сръбското правителство от 1919 г. отново възкръсват. Видни сръбски учени като проф. Зоран Джорджевич, ръководител на изследователската група по история на Философския факултет в Ниш и проф. Радомир Джорджевич, председател на дружеството за научно изследване на най-старата история на сърбите "Сербона" открито подкрепят шовинистичните претенции на сръбските правителства. Във в. Новости от 17.02.2003г. проф. Р.Джорджевич заявява "И днес голям брой сърби живеят в Западна България, но те са вече напълно асимилирани. Ако вече става дума за промяна на границеата, то границата на Сърбия трябва да се премести до София, пък и по-нататък". Тогава, както и сега, те не посочват нито един исторически, етнодемографски или статистически документ в подкрепа на това твърдение. Българските правителства отново не реагират с опровержение на сръбските твърдения.Създаден бе през 1992 г. Демократичен съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). За съжаление твърде скоро тази партия се разпадна в резултат на интригите и ерозивните действия на българите еничари и ренегати.Правителството на проф. Л. Беров има куража два пъти (през 1995 г. ) на официални преговори с югославски правителствени делегации да поиска Югославия да спазва правата на нашите сънародници. Въпреки обещанията от страна на Югославия да съдейства за подобряване положението на българите, тя продължи да провежда същата политика спрямо тях.Агенцията за българите в чужбина (АБЧ) след 1993 г. предприе редица стъпки също за защита правата на българите в този край на Сърбия. С нейна помощ двама представители на ръководството на ДСБЮ представиха по време на сесията на Комисията на ООН за правата на човека в Женева проблемите на българите в Западните Покрайнини.Хелзинския комитет за човешките права на българите в (Западните Покрайнини) Югославия изпрати редица доклади до международни организации, в които са изложени редица факти за нарушение на гражданските, човешки и национални права на българите в Западните Покрайнини.През 1997 г. АБЧ съдейства за откриване и оборудване на Културно-информационни центрове (КИЦ) в Цариброд и Босилеград. Започна издаването на Бюлетин на КИЦ. АБЧ активно подпомага приемането на много български младежи и девойки в българските университети. За съжъление през последните години моралната и материална подкрепа на българските правителства към нашите сънародници стана крайно ограничена и епизодична. Българските политици почти никога не проявяват интерес към проблемите на българите от Западните Покрайнини.Днес от страна на нашата държава не се прави почти нищо за защита на българите в тези територии срещу системната политика на сърбите за тяхното асимилиране. Продължават грубо да се нарушават техните лични, граждански и национални права.

4. ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРОМЯНА СТАТУТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

Български юристи - специалисти по международно право смятат, че има няколко правни основания за промяна на статута на Западните Покрайнини.Те произтичат преди всичко от факта на изчезването на Югославия като международноправен субект:1. При възникналата нова държавно правна реалност, съгласно действащото международно право, днес клаузите на Ньойския договор от 1919 г., отнасящи се до Западните Покрайнини, стават недействителни. 2. Тази недействителност трябва да се прокламира и признае от международна съдебна институция. 3. Няма никаква пречка този въпрос да бъде поставен за преразглеждане в ООН, тъй като всички членове на Организацията на Обединените нации са "ipso facto" страни и по Статута на Международния съд (чл. 83 от Устава). 4. Необходимо е да се знае, че само държави могат да бъдат страни по делата пред Международния съд (чл. 34 от Статута на Международния съд). Молби за признаване на недействителност на международни договори не могат да се представят от неправителствени организации и частни лица.

4.1. Причини за недействителност на Ньойския договор за Западните Покрайнини.

4.1.1. Липса на субект на договора

Съгласно Ньойския договор Западните Покрайнини се предават на Кралството на сърби, хървати и словенци.През 1929 г. крал Александър обявява тричленната държава за несъществуваща и създава нов юридически субект, наречен Кралство Югославия. Съгласно международното право договорите прекратяват своето действие с изчезването на субектите (субекта), които са ги сключили. Когато договорът е двустранен, той престава да съществува, щом престане да съществува един от неговите субекти.Още през 1929 г. българското правителство има юридическото основание да иска преразглеждане на въпроса за статута на Западните Покраюйнини . За съжаление това не е направено.

През 1947 г. на Парижката мирна конференция правата на Кралство Югославия върху Западните Покрайнини са прехвърлени върху НФР Югославия.

Съществуването на Кралството на сърби, хървати и словенци, Кралство Югославия, НФРЮ, СФРЮ, както и ФРЮгославия на 4 февруари 2003 г. като субект на международната общност и международноправната й персоналност вече е заличена.

С преставането на съществуването на Югославия спират да действат и всички договори, които тя е сключила.

Създадената понастоящем Общност на Сърбия и Черна гора (ОСЧГ) не е призната от никоя държава или международна институция за наследник на вече несъществуващата държава Югославия. Известно е освен това, че Общността е създадена условно - за срок от 3 години.

В заключение липсата на международноправния субект е достатъчно основание за съдебен иск на Р България пред Международния Съд в Хага срещу Р Сърбия.

4.1.2. Коренно изменение на обстоятелствата (Клаузата "Rebus sic stantibus")

Международното право приема, че при сключването на безсрочни договори, каквито са Ньойският мирен договор от 1919 г. и Парижкият мирен договор от 1947 г., последните са валидни докато обстоятелствата, при които са сключени, са останали неизменни: "Ommis convenio intellegitur rebus sic stantibus". По силата на тази клауза, през 1913 г., Сърбия отказа да изпълнява постановленията на подписания от нея договор с България от 13 март 1912 г. относно съдбата на Македония. Сърбия поиска да се смятат за отменени онези клаузи от договора, които определяха респективните права на двете страни в Македония. По този начин тя завзе онази част от областта, която по договор бе определена за България. С този акт от преди 91 години Сърбия прие още тогава, че клаузата "rebus sic stantibus" е действаща норма на международното право. В по-ново време, през 1966 г., Франция използва тази норма за да излезе от военната договорна система на НАТО.През 1966 г. във Виена бе свикана международна конференция, на която се изработи и прие (1968, 1969 г.) "Виенска конвенция за правото на международните договори". В тази Конвенция се уточниха конкретните случаи, при които да се прилага посочената клауза за изменение на обстоятелствата. Чл. 62 разпорежда, че тази норма се приема за действаща и е част от международното право. За нас българите е важно становището на делегацията на САЩ, как да се тълкува чл. 31, точки 1, 2 и 3 и чл. 32 от Конвенцията. Според нея за прилагане на клаузата "rebus sic stantibus" трябва да се имат предвид:

"…f/ "подготвителните материали на договора"

g/ "обстоятелствата при сключването му".

С оглед на изложеното разбиране на САЩ, налага се да се спрем по-подробно на подготвителните материали и обстоятелствата при сключването на Ньойския договор. За тази цел ще използваме официалните протоколи на комисията, която е изработила договора:а/ Протокол № 2 от заседанието на 7 март 1919 г. относно границите на България.

"… Г-н. Ларош (Франция) заяви:

"Сърбия формулира спрямо България само стратегически съображения, но не и етнически".

На същото мнение са представителите на Англия сър Айр Кроу и генерал Ле Ронд - Франция.

б/ Протокол № 16 от заседанието на 13.03.1919 г.

"Д-р Деи (САЩ): Даването на предимство на Сърбия ще постави българската столица напълно под опасност и ще предизвика възбудата на българския народ, както и много мъчнотии между двете страни".

в/ Протокол от 18 март 1919 г.

"Полковник Кастолди (Италия) намира, че се очертава диспропорция между силите на упоменатата Сърбия и отслабена България".

д/ Комисията намира, че глобалното приемане на сръбските искания спрямо България ще постави последната в тежко политическо и икономическо положение.е/ Тя констатира, че териториите, искани от Сърбия, са населявани в мнозинството си от българи.От цитираните протоколи се вижда по един абсолютно безспорен начин, че Западните Покрайнини са били придадени на Сърбия по чисто стратегически причини.Тези причини вече не съществуват, поради развитието на военната техника. За минути могат да долетят ракети от Ниш или Пирот до София и обратно.В американското становище "обстоятелствата при сключване на договора" трябва да се вземат предвид, за да се признае, че са налице всички предпоставки за прилагане на клаузата "rebus sic stantibus".

4.2. Несъдебни пътища за решаване на спорове между държавите

4.2.1. Даване на "добри съвети"

Спорещите страни могат да се възползват от институцията "Good offices" и да се обърнат към някоя държава за "добър съвет" за решаване на спор. В случая със Западните Покрайнини, целесъобразно би било такъв "добър съвет" към България и Общността Сърбия-Черна гора да се потърси от някои от Великите сили.

През 1994 г. Общограждански комитет отправи молба към Русия за "добър съвет" към Югославия за уреждане на въпроса със Западните Покрайнини. От руска страна бе обещано, но по-късно бе отказан такъв съвет.

4.2.2. Поставяне на въпроса пред международни правителствени и неправителствени правозащитни организации

С пълно основание въпросът за Западните Покрайнини може да се постави пред Съвета на Европа (СЕ), Европейския съюз, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Helsinki Watch, Human Rights Watch, Мinority Rights Group International и други.

Известно е например, че в края на 90-те години новоизбраният парламент на Р Молдова прие Закон за отнемане на относителната административна и културна автономия на една област с компактно българско население. За това явно нарушение на правата на човека "Мати Болгария" представи на СЕ неоспорими факти и документи, които предизвикаха изпращане на анкетна комисия. Благодарение на намесата на СЕ, посоченият закон бе отменен и правата на българското малцинство бяха възстановени.

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Новите политически реалности след отпадането на Югославия като международноправен субект поставят пред българското правителство необходимостта от:

А. Започване на незабавни преговори с Общността на Сърбия и Черна гора за промяна статута на Западните Покрайнини. В тези преговори е необходимо България да провежда политическа линия на поведение, която предполага връщане на териториите и населението на Западните Покрайнини на Р България.

Б. Ако дипломатическите постъпки завършат неуспешно, правителството на Р България да представи съдебен иск в Международния съд в Хага срещу Р. Сърбия за промяна статуквото на Западните Покрайнини.

Пълен текст на документите и формуляр за подписката можете да изтеглите оттук >>