(изпратено по електронната поща на вестника на 12.12.2005 г. в 14.40 часа)

Уважаеми, г-н Главен редактор,

В брой 44 на любимия ми вестник "Капитал" публикувахте една с извинение “статия” на иначе именития  социолог Андрей Райчев. Маскираното като лично мнение писание беше едновременно глупаво (защото  като влезем в Европа пак ще говорим на български, а не на европейски език, както той мисли), прокомунистическо, защото тиражираше тези на Маркс, Ленин и Сталин и разбира се антибългарско, защото се мъчи да внуши за кой ли път, че патриотизмът и национализмът са мръсни думи.

Аз веднага Ви изпратих отговор и се надявах, че може и да го публикувате, докато още имаше смисъл. Разбира се Вие не го направихте, като с това нарушихте поне три точки от етичния кодекс, който иначе гордо стои на сайта Ви долу вдясно.

1.1.1. Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти.

1.1.2. Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна.

1.1.6. При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.

1.2.2. Ще предоставяме право на отговор на лица и организации, засегнати пряко от неточни или подвеждащи публикации.

2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.

Ако си прочетете точките от кодекса, който уж спазвате, ще видите, че публикувате невярна информация, подбуждаща към омраза към българските патриоти, когато Ви го докажат, не публикувате отговор, обиждате нормално мислещите българи като мен и проявявате форма на дискриминация към всички онези, които все още вярват в думите на Паисий "О неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?"

С голяма обида от позицията Ви, защото съм Ваш читател от 1993 г. насам, а от три години и не чета други вестници, освен Вашият, (доскоро и моят) "Капитал" Ви заявявам, че за един уж защитаващ либерални и демократични идеи вестник, това е недопустимо поведение.

Ако по някаква причина не сте харесали отговора ми поради стила, обема или съдържанието му, можехте поне да ми пишете една електронна поща с аргументите си, а Виe си мълчите един месец.

Затова настоявам да спазите   т. 1.2.2 от Етичния кодекс и да публикувате отговора ми на тази "подвеждаща" публикация на Андрей Райчев, защото съм лично засегнат като българин.

В противен случай ще Ви помоля да се съгласите да препечатам статията му с Ваше съгласие и да я публикувам редом с отговора си в друг вестник, за което вече имам принципно съгласие от два такива.

Но в такъв случай няма да се интересувам от редакционните им коментари по повод постъпката Ви.

Искрено Ваш

Александър Долев

тел. +359-887-54-27-33

факс:+359-887-522-422

поща: bulgarski@sarakt.org

сайт: www.sarakt.org

отговорът на в-к “Капитал” по електронна поща на 15 декември в 12.05 часа от Димитрана Александрова – зам.-главен редактор

            Уважаеми г-н Долев, благодарим Ви за писмото. Засега не смятаме да започваме дискусия по темата.

            Приемете извинения, че сме пропуснали да Ви отговорим веднага след първото писмо.

            Поздрави

(изпратено по електронна поща на вестника на 15.12.2005 г. в 12.10 часа)

Госпожо Александрова,

Благодаря Ви за отговора, разбирам, че няма да ми публикувате писмото. Друго не съм и очаквал. Тогава питам отново: позволявате ли мнението на Райчев от бр. 44 на "Капитал" да го препечата друг вестник, по мой избор, за да публикуват и моя отговор на него?

Александър Долев

тел. +359-887-54-27-33

факс:+359-887-522-422

поща: bulgarski@sarakt.org

сайт: www.sarakt.org

<<RE: >> Your message

  To:      'Dimitrana Alexandrova'

  Subject: RE:

  Sent:    Thu, 15 Dec 2005 12:08:08 +0200

was delivered to the following recipient(s):

Dimitrana Alexandrova on Thu, 15 Dec 2005 12:11:39 +0200

Не можем ние да Ви дадем право да публикувате авторска статия на Андрей Райчев, дори ако се позовете, че е препечатка от "Капитал". Вероятно знаете, че материята е уредена в цял закон за авторското право и сродните му права. Това е въпрос на Ваш договор лично с автора.

Така че краткият отговор е: Не позволяваме.

-----Original Message-----

From: Sarakt [mailto:bulgarski@sarakt.org]

Sent: Thursday, December 15, 2005 12:08 PM

To: 'Dimitrana Alexandrova'

Subject: RE:

Г-жо Александрова,

Благодаря Ви за отговора, личи си, че не познавате Закона за авторското право и сродните му права. Аз с "автори" като Райчев договори няма да правя. Ще публикувам не само неговото писмо и моят отговор, но и цялата кореспонденция с Вас.

Александър Долев

тел. +359-887-54-27-33

факс:+359-887-522-422

поща: bulgarski@sarakt.org

сайт: www.sarakt.org

<<RE: >> Your message

  To:      'Dimitrana Alexandrova'

  Subject: RE:

  Sent:    Thu, 15 Dec 2005 12:38:15 +0200

was delivered to the following recipient(s):

Dimitrana Alexandrova on Thu, 15 Dec 2005 12:41:49 +0200

Г-н Долев, "Капитал" ползва услугите на отлични юристи, които, уверявам Ви от опит, отлично познават и закона за авторското право, и останалите закони.

Ще ми бъде любопитно да видя публикацията. Кой вестник да "следя" и приблизително кога?

-----Original Message-----

From: Sarakt [mailto:bulgarski@sarakt.org]

Sent: Thursday, December 15, 2005 12:38 PM

To: 'Dimitrana Alexandrova'

Subject: RE:

Г-жо Александрова,

Дано нямате предвид същите онези юристи, които допуснаха вестник "Капитал" да бъде осъден дори от Красимир Премянов за, забележете, "клевета". А Вие тогава бяхте прави и Ви съчувствах. А публикацията ще Ви я донеса лично с автограф, така, че не си губете времето да следите цялата преса. Все пак уважавам вестника Ви и го чета от 1993 г. още когато Вие май не работехте в него, а в един друг, не толкова престижен вестник. Опасявам се, че ще докарате и “Капитал” до неговото ниво.

Александър Долев

тел. +359-887-54-27-33

факс:+359-887-522-422

поща: bulgarski@sarakt.org

сайт: www.sarakt.org

<<RE: >> Your message

  To:      'Dimitrana Alexandrova'

  Subject: RE:

  Sent:    Thu, 15 Dec 2005 13:33:51 +0200

was delivered to the following recipient(s):

Dimitrana Alexandrova on Thu, 15 Dec 2005 13:37:24 +0200

Последната битка на национализма

Великобългарска плява е единствено оцелялата стратегия на контраелитите

Андрей РАЙЧЕВ

(в-к “Капитал”бр. 44/2005 г.)

ЗА ЦИГАРЕНАТА КУТИЯ И НАЦИЯТА

“Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма!”

Александър ДОЛЕВ

И десет години да изследвате тази цигарена кутия, вие никога няма да установите, че тя е моя. Защото собствеността не е свойство, не е субстанция, а отношение между хора. И хиляда години да проучвате едно човешко тяло, вие няма да откриете нацията му. Последната също не е субстанция, а съвкупност от отношения.

Затова социолозите казват, че нацията е конструкт. И то съвсем отскорошен: няма и петстотин години, откакто изобщо съществуват нации. И едва ли ще минат повече от сто години, докато изчезнат.

Кое произвежда нацията

(и съответно - липсата на кое ще я унищожи)? Главно - образованието от определен характер, което установява нормативен, правилен, задължителен за всички език. И правилна, задължителна, еднаква за всички история.

Извинявам се на читателите за тези теоретични вметки, но без тях не може да се разбере сегашната ситуация около национализма. А именно той е пресечна на всички силови линии в политиката на предстоящите години.

Национализмът всъщност е единствено оцелялата стратегия на контраелитите в България. Нов елит, алтернативен елит просто няма чрез какво да се легитимира извън националистическата реторика. Но това означава, че той поема определени функции на „класовата идеология“, замества традиционните леви идеи.

Какви са шансовете му?

Точно тук ще ни потрябват теоретичните положения, с които започнах. Когато възниква (XVIII - XIX век), национализмът е прекрасен. Да кажеш аз съм французин или германец означава преди всичко, че отхвърляш феодалното, че не признаваш превъзходството по рождение. Че си против наглата раса на вечните господари. Ето защо в генезиса си национализмът е преизпълнен с порив за свобода и равенство. „Аз съм българче свободно“ е просто по-дълъг начин да се произнесе „аз съм българче“.

И почти нищо от това не остава през XX век, след рухването на империите. Национализмът се оказва просто начин да се държи свирепо властта в условията на криза и разруха. С всички екстри на насилието.

А през XXI век? При благоденстващите общества? В клуба на красивите и богатите? Той по естествен начин се оказва в периферията и затова става идеология на периферните. Това са маргинализирани, периферни елити, които черпят сила от изтласканите в периферията хора.

Следователно въпросът за България се трансформира в нещо много просто -

Колко са маргиналните българи?

И расте или намалява броят им?

И тъй като очевидно намалява, то тук и сега е мястото, в което ще наблюдаваме сражение, последна битка. Тук и сега ще ни пробутват великобългарска плява в истерично усилие да обърнат хода на историята. И тъкмо затова ще наблюдаваме трогателно съвпадение на крайно ляво и крайно дясно. По всички теоретични въпроси те ще са на противоположно мнение. И по всички практически, конкретни въпроси - на едно и също.

И, разбира се, главният обект на нападение е и ще бъде европейският проект, обединена Европа.

То асъл „Европа на нациите“ е противоречива измишльотина. В края на европейския проект нации няма, но съвсем не в смисъл, че възниква някаква европейска нация. Просто Европа ще бъде обединение не на нации, а на хора.

Което изобщо не значи, че тези хора няма да обичат родините си. Както всеки, общо взето, обича града си. Но е смешно, ако кажа, че трябва да загина за София. Което изобщо не е звучало смешно в древна Елада примерно, когато хората са присвоявали главната си идентичност през градчето, през полиса. Дотам, че Аристотел дефинира човека като политическо животно, т.е. същество, чиято същност е градът му.

            “Последната битка на национализма” с крещящото подзаглавие “Великобългарска плява е единствено  оцелялата стратегия на контраелитите”  от Андрей Райчев в бр. 44 на “Капитал” ме принуди да взема перото (извинете компютъра) и да защитя честта на национализма, срещу “призракът” който “бродейки из Европа” пак (или още) е в България.

            Г-н Райчев твърди, че “... и десет години да изследваме цигарената му кутия” няма да установим, че е негова, защото собствеността е “отношение между субектите по повод кутията”, а не е субстанция. (На времето си взех с “отличен”  изпита по “Политикономия на капитализма” с тази марксистка теза). Да, наистина, цигарената кутия на г-н Райчев  няма да разпозная (ако той е оставил само това след себе си в историята), но пръстенът на Цар Калоян (1197-1207 г.) сам говори за собственика си. И съвременният българин спокойно чете старобългарския език на пръстена който е на около 800 г. Отношението “собственост” на пръстена се е променило, защото сега не е на Царя , а на музея, но националната му специфика  и езикът на който е гравиран - не. Изобщо, “има пръстен има проблем, няма пръстен няма проблем...” Не е като с цигарената кутия, но това е въпрос на духовни стойности.

Следва аргументът на г-н Райчев, че нацията също била “съвкупност от отношения”. Излиза, че нация и собственост са едно и също, което е вече е сериозен принос в марксистко-ленинската философия (Диамат и Истмат[1]). Но не е виновен г-н Райчев, и видните “философи” на комунизма така и не успяха да дефинират понятието “отношение” поради субектно-предикатните му  проблеми. Ако социологът  беше добавил и “определящата роля на социално-икономическите отношения” в създаването на “съвкупността от отношения” – нацията щеше да е изплагиатствал напълно другаря Ленин от “Държавата и революцията”. А другарят Йосиф Висарионович “творчески доразви” във “Въпросите на Ленинизма” тази идея за създаването на нациите на определен исторически етап – “прехода от феодализъм към капитализъм” и неминуемото отмиране на държавата при последната “обществено-икономическа формация” – комунизма. За г-н Райчев това са “благоденстващите общества”, “клуба на красивите и богатите”. В тази връзка социологът от абсолютно правилни марксистко-ленински методологически позиции посочва, че нацията през ХVІІ век е положително явление, (защото се бори с остатъците на “реакционната феодална обществено-икономическа формация” и утвърждава прогресивните “буржоазно-демократични обществени отношения”), а после през ХХ век се превръща в отрицателно явление (точно така пише и в Истмат-а, защото пречи на пролетарската революция). Само, че социологът малко се е пообъркал с времето – примерът за “наглата раса на вечните господари” не е от времето на Френската революция, а малко по-късничко - от времето на фюрера и е в друг контекст. Но на социолозите такива дреболии като исторически факти и периоди от по два-три века им се прощават. Важното, че е спазил “генералната априлска линия”.

            Виж с бъдещето на “Европа на нациите”, което той критикува, малко е пообъркал методологията.  Затова ще му напомня да си препрочете другаря Ленин – “За лозунга – Европейски съединени щати”, където всичко е дадено кристално ясно и просто - по ленински, че буржоазиите поради своя национализъм и империализъм не могат да обединят държавите си в “Европейски щати”, а това може да направи само пролетарската революция, която ще изкорени буржоазните национализми. Вместо да го каже чисто по ленински, социологът се оплита в “Европа на хората”, или на “градовете” или на териториите”, но му се губи “червената нишка”.

            Един крупен “вклад” на г-н Райчев в марксистко-ленинската наука е тезата му за нацията като  конструкт на образованието. То ги създало “...преди 500 години”  и ще ги поддържа още “най-много 100 г.”. Това също би зарадвало другарят Сталин, който навремето посочи манипулативната  роля на буржоазното образование, което промива мозъците на пролетарските деца и ги отклонява от напредничавите идеи на комунизма.

            Накрая социологът е намесил и Аристотел, но той стои като “тури му геена огнена” и ние няма да се занимаваме с този “реакционер - апологет на робовладелския строй”, който казваше, че робът е “говорящо оръдие” и освен това беше учител на “империалиста Александър Македонски”.

            Оставят неизяснени от правилни марксистко-ленински методологически позиции следните проблеми:

·        Държави с името България намираме на четири различни места в Евразия в продължения на 3 000 г. А между 1396 и 1878 г. българите нямат държава, която да направи “... образованието от определен характер, което установява нормативен, правилен, задължителен за всички език. И правилна, задължителна, еднаква за всички история.”  Но оцеляват като народ и продължават да се наричат българи с което си създават пречки за бъдещата евроинтеграция.

·        Авторът не е разкрил реакционната, мракобесническа и клерикална роля на националистът Пайсий Хилендарски с неговото “О неразумний и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?”, в “История славяноболгарская” и плеяда такива като него – Васил Златарски, Ганчо Ценов, Петър Мутафчиев, Божидар Димитров, Петър Добрев в по-ново време, които с реакционните си книги спъват процеса на присъединяване към ЕС.

·        Г-н Райчев деликатно пропуска да спомене че терминът “Великобългарска плява”  не е негов, а на Коминтерна, и е приет на въоръжение още преди деветдесетина години от  БКП.  Повече скромност г-н Райчев, цитирайте и чуждите трудове. В случая ще Ви помогна с тритомника “БКП в резолюции и решения”, където “великобългарската плява” брилянтно е формулирана, като “великобългарски шовинизъм”.

            Ще завърша с Арнолд Тойнби – по всеобщо признание най-добрият историк за ХХ век. При това англичанин – значи правилен от гледна точка на Евроатлантическите ни приоритети. За Маркс и марксизма той пише в своя знаменит труд “Изследване на историята” следното: ”Определено еврейският дух на марксизма е апокалиптичната картина за насилствена революция, която е неизбежна, защото е предписана от самия Бог и която трябва да преобърне сегашните места на пролетариата и управляващото, също както Избраният народ в своята цялост бива издигнат от най-ниското до най-високото положение в Царството на този свят. Вместо на Яхве, Маркс се кланя на богинята “Историческа необходимост” като на Всемогъщо Божество. На мястото на евреите Маркс поставя пролетариата на модерния западен свят, а царството на Месията изобразява като диктатура на пролетариата. Но в овехтелите одежди прозират характерните черти на традиционния еврейски Апокалипсис и всъщност нашият философ-импресарио ни представя в модерен западен костюм до-равински макавейски юдаизъм...”[2] Тези думи на Тойнби ме наведоха на мисълта, че г-н Райчев е направил същото в статията си, сменил е Съветският съюз с който навремето правехме “всестранно сближаване” - с “Европейския съюз”  и “евроинтеграцията”; “социалистическия патриотизъм и пролетарския интернационализъм” – с “обединението на хора”; “преходът между обществено-икономическите формации” – с “етапите на присъединяване към ЕС”; “светлото комунистическо бъдеще в безкласово общество” – със “светлото пълноправно членство в  клуба на богатите и красивите”. Или както би казал Тойнби “всъщност нашият социолог- импресарио ни представя в модерен западен костюм доперестроечен съветски марксизъм-ленинизъм.”

            Имаше навремето през 80-те години един анекдот, че ако комунистите бяха дали на капиталистите да им построят комунизма, щеше да е готов. И си мисля, че затова 15 години не можем да построим капитализма, защото оставихме комунисти да го строят. Те с комунизма не можаха да се оправят... Но всичко това никак не е смешно на страниците на в-к като  “Капитал”, от водещ социолог в края на - забележете 2005 г.

            Какво все пак е нацията? Ще го кажа просто -   хората са тялото, а национализмът – душата на нацията.  Тяло без душа е мъртво и се превръща в труп  и нация без история и култура също. А както няма човек без биография, така няма и нация без история. Защото дори и като постъпваш на работа ти искат C.V. или “кръг на живота” на латински или автобиография на български.  И как ще докажеш г-н Райчев, че си социолог, ако нямаш биография, ако не си завършил висшето си образование, ако не си правил съответни научни изследвания, ако не си практикувал наученото и за всичко това се иска време, в което да си проявил заложбите си. Или “ставането” на твоята личност и професионалните ти умения изисква биография, тоест  история (време) и никой няма да те наеме на работа, ако кажеш аз съм “социолог”, а зад това не стои дълъг период с писмени (исторически) доказателства за това (книги например, но не и цигарени кутии).

            По същия начин ставането на една нация се измерва с хилядолетната й история, която й придава духовна зрялост. Значи нацията е историческата (или времевата) съвкупност от всички поколения живели, живеещи днес и които ще живеят в бъдеще с името българи и България, независимо дали в планините на Азия преди, сега в Европа или в Америка в бъдеще и независимо през кой век или хилядолетие става това. А българското общество е моментната пространствена съвкупност на хората носещи името българи и живеещи сега, независимо дали са в държавата България или в българската емигрантска общност в Чикаго.

            Затова ние историците сме скептични към напъните на  социологията да изследва статичните, пространствени отношения в един обект, чиято основна същност е  динамиката във  времето.

Така, че социолози – по-далече от историята, че ще направите беля. Ние на Вас бъркаме ли Ви се?