Съветските граждани - министър-председатели на България

Те отново управляват

Израз на народната любов към премиера на митинг през 2005 г. Това е само началото.

Първият и най-известен е Георги Димитров. Когато Съветската армия окупира България през 1944 г. той праща от Москва паролата "Авгиевите обори да се изметат с желязна метла". Комунистите избиват за три месеца 30 000 българи без съд и присъда. Това са кметове, свещенници, учители, низши полицаи и военни. Практически е избит целият елит в малките градчета и села. След това скалъпват противонародния съд с който вече "официално" избиват още 2793 души - регенти, министри, депутати, висши военни и полицаи, индустриалци, банкери, търговци, писатели, художници и артисти - това е целият национален елит. След това други 100 000 души са вкарани в 12-те затвора и 56-те концлагера, а доста повече са изселени в провинцията. Лично на другаря Димитров е и едно чудовищно изобретение - вкарването на синовете на противниците на комунистическия режим в казармата да отбиват военната си служба в Трудови войски като миньори в урановите рудници. Службата там е 4 години, войниците копаят урановата руда без всякакви предпазни средства и всъщност не знаят какво работят. През 1990 г. служилите в тези поделения през четиридесетте и началото на петдесетте години са преброени. От 55 000 души - "ОТБИВАЛИ ВОЕННАТА СИ СЛУЖБА" В РУДНИЦИТЕ СА ЖИВИ ЕДВА 3000, ВСИЧКИ ОТ ТЯХ БОЛНИ ОТ РАК ИЛИ ЛЪЧЕВА БОЛЕСТ". Това е първият политически геноцид в България. До момента няма наказани, дори темата е табу. С изкопаната от тях руда е направена първата съветска атомна бомба. Единствената публикация по темата е "Реквием за Венци" в сп. "Отечество" от началото на 1990 г.

След тази подготовка Георги Димитров се завръща в края на 1945 г. за да стане министър-председател. Той става такъв, въпреки, че е съветски гражданин и е забравил да говори български език. Един депутат от опозицията, който му го казва във Великото Народно Събрание, незабавно е арестуван и след това убит.

След като е обезглавил българската нация и е превърнал Родината си във съветска "Задунайская губерния" Димитров вече не е необходим на господарите си. Те го извикват в Москва на лечение и го отравят в санаториума "Барвиха" през 1949 г. Слугата си получава заслуженото от господаря си.

 
Следващият е Васил Коларов, който от 1949 до 1950 г. продължава достойно делото на предшественика си. Също убит от Сталин, когато вече не му е необходим.
 
Гриша Филипов е първият премиер на България - роден във СССР - по-точно село Николаевка - Украйна. Той упорито и нагло демонстрираше руски акцент като говореше български дори и когато беше български министър-председател.
 
Андрей Луканов е вторият премиер роден в СССР и съгласно Сталинската конституция от 1936 г. е съветски гражданин. Когато през 1990 г. е избран за министър-председател избухва скандал по повод гражданството му. Той отрича, но журналистката Румяна Узунова от Свободна Европа изравя данните и ги прави обществено достояние. Свален е със всенародна стачка, защото провежда политика на задушаване с глад на "сините" градове в България. Убит е през 1996 г. вероятно от господарите си.
 
Поредният съветски гражданин (с майка украинка и баща българин - съветски гражданин), роден в СССР и приел българско поданство едва през 1996 г. След като СССР се разпадна през 1991 г. той не взема български паспорт, а става руски гражданин (но интересно, не става украински). Според обясненията му - за да избегне казармата в България. Всъщност истината е по проста - през 1994 г. БСП печели изборите и Жан Виденов управлява, та чак тогава другаря Сергей Дмитриевич се престрашава да стане български поданик. Сега се опитва да ни управлява. Това е първият министър-председател публично обявил, че е отказал да служи в Българската армия, тоест отказал да положи военна клетва за защита на Отечеството си с оръжие в ръка. Може би защото счита за своя Родина бившия СССР. За сметка на това е завършил висшето си образование в Москва с дипломна работа :"За ролята на униформата в Съветската армия."
 
 

Съветът на Жан Виденов: "Другарю Сергей, като премиер да не ме изложиш!"

В интерес на истината Жан не беше съветски гражданин, но като възпитаник на Пловдивската Руска гимназия знаеше перфектно руски и се опита да го демонстрира като премиер. по време на официално посещение в "братска" Русия. Там той в противоречие с протокола, без преводач изнесе прочувствено слово на руски пред тогавашните им държавни ръководители, с което доказа верноподаничеството си. За сметка на това българските медии го изядоха с парцалите.

   
Председателят на Народното събрание Георги Пирински е по-особен случай. Роден в Ню Йорк през 1948 г. от баща българин и майка словачка. Бащата - (чието истинско име е Георги Заяков) е пратен там от Коминтерна да прави от българите живеещи в САЩ "македонци". Той не се справя особено успешно с това партийно поръчение, защото всички емигранти естествено го квалифицират като предател. За сметка на това се включва в американската комунистическа партия и левите профсъюзи, докато   накрая на американското правителство му идва много и през 1951 г. депортират цялото семейство за  антиамериканска дейност. Самият Георги Пирински така и не пожелава да получи българско гражданство. През 1996 г. това довежда до скандал - Конституционният съд му отрязва пътя към президентските избори, защото не е български поданик. За съжаление той остава депутат, макар, че и тази длъжност може да се заема само от български граждани. Никой обаче не повдига въпроса. А прокуратурата можеше да го даде под съд за подписаните документи с невярно съдържание при кандидатирането му и избирането му за депутат.