Защо убиха Емил Кюлев

Емил Кюлев: Искам да видя партията на съзиданието!
2004-01-24 11:08:34+02 вестник "Марица"
Емил КЮЛЕВ, главен прокурист на “Росексимбанк”
Интервю на Емилия КАРААБОВА
Станахте “Банкер на 2003 г.”, преди това грабнахте титлата “Мистър икономика” под носа на министър Милен Велчев. А какъв баща сте, г-н Кюлев?
Ами много се надявам да съм добър. Имам трима синове ­ най-големият Александър е единадесети клас, носи 46 номер обувки. Учи в гимназия “Банкер”. Средният е Емил, а най-малкият се казва Никола.
Остава ли ви време за тях, четете ли приказки на Емил-младши?
Рядко. По-скоро му пускам DVD. Много е любознателен и аналитичен, има слабост към колите, ходим заедно да ги гледаме в гаража. Прави ми впечатление, че и към пушките проявява голям интерес. Що се отнася до бебето Никола, той е на три месеца и половина. По принцип, не го приспивам аз, той като се нахрани, милинкият, веднага заспива. И слава богу, че е толкова спокоен, сигурно го е наследил от мен. Вече е осем килограма, даже ги минава.
А с най-големия ­ Александър, говорите ли си по мъжки?
Всеки ден ми се обажда по два-три пъти. Не живее при мен, но усещам, че има все по-голяма нужда да говори с баща си.
За гаджета споделя ли?
Има си, да. Аз само го констатирам отстрани. Както всеки млад човек на неговите години, го вълнуват тези неща. Но в момента голямата му страст е футболът, играе в юношеския отбор на “Левски” нападател.
Страстта му не се ли разминава с вашата амбиция за него?
Много съм доволен, че след Американския колеж, където учи няколко години и овладя перфектно английски, сега учи в гимназия “Банкер”. Така постепенно влиза в материята на банкирането, математиката, организацията на работата в една финансова институция. Дали ще стане банкер, е друг въпрос.
Вие какво дете бяхте?
Нямам спомен, но майка ми е казвала, че съм бил спокоен, още повече че са ме давали на седмична ясла, такива са били годините.
Баща ми много често отсъстваше от вкъщи, лека му пръст. Той ръководеше отдел “Убийства” в Дирекцията на милицията.
Беше един от най-изявените криминалисти, изключителен професионалист. Цели 32 години беше в системата. Станеше ли убийство, не се прибираше, докато не бъде разкрито. Майка ми е разказвала, че дори на раждането ми не успял да дойде.
Нито на моето, нито на брат ми. Когато вече ме изписвали, той дошъл, за да даде паспорта си, защото в онези години, ако няма паспорт на бащата, записвали новороденото на името на майката. Майка ми голям рев изплакала, защото є казали, че ще ме запишат Емил Венетин Кюлев.
Кои от навиците в детството ви помагат днес?
Спортът ме възпита. Аз съм майстор на спорта по плуване. Тренирах по два-три, а понякога и по четири пъти на ден.
Първата ми тренировка беше в 5.30 сутрин в басейна на “Славия”, а в 7.30 вече бях в училище. Моите съученици още идваха сънени, а аз вече бях изплувал 4-5 км. След учебните занятия отново отивах в басейна, после суха тренировка до късния следобед и завършвах деня си пак в басейна. При този железен режим завърших училище с успех 5.93.
По какво имахте петица?
В девети клас, по литература. Майка ми много обичаше да ходи на моите родителски срещи, за разлика от тези на брат ми.
Споделяли сте, че живеете по заръките на Ванга. Кога я срещнахте за първи път?
През 1990 г. Заведе ме един мой приятел. Говорихме малко и тя ми каза пак да отида другия месец. Ванга не допускаше лесно хора до себе си, понякога дори ставаше груба. Но ние от самото начало развихме някаква взаимна симпатия, даже моето име беше гравирано под плота на масата є. Казваше ми: Като го пипна, се сещам за тебе. Звънеше ми често по телефона. Изградихме здрава връзка помежду си, особено през 1993-94 година, ходех през две-три седмици при нея. Междувременно тя ми стана кръстница. По неин съвет купих някои имоти, построих един чифлик от 5000 дка лозя край Мелник.
Как ви внуши да го направите?
Бяхме в една кръчма до Роженския манастир. Тя често ходеше там и ми разправяше разни истории. Предишния ден отседнах в хотела в Сандански, но бях много уморен, защото не можах да спя. Някаква компания вдигаше голям шум и изобщо не мигнах цялата нощ. Оплаках се на Ванга, викам є: Ванге, ще взема да си направя една къща, като идвам при теб, поне да се наспивам. Тя продължи да си говори и да си пие уискито, обичаше да пие хубаво марково уиски. Сякаш не обърна внимание на думите ми. Тръгнахме си, по едно време нейната кола спря, тя имаше едно фолксвагенче. Отидох при нея, помислих, че є е станало лошо от завоите. А тя ми вика: Емиле, отиди и ей от оня храст (а беше тъмно) ми откъсни розмарин. Отидох, откъснах є, действително розмарин се оказа. После ми посочи някъде в тъмнината и ми казва: Те тука ке строиш къща! Разделихме се по живо, по здраво. На другия ден станах рано, към пет часа, и отидох да видя мястото, което ми посочи. Качих се на едно хълмче, там сега е къщата ми. Бях поразен, че се вижда цялото поле и четири планини ­ Беласици, Огражден, Пирин и Али ботуш. Прекрасно място, но беше един пущинак, трънак, имаше костенурки... Отидох при нея и є викам: Ти къде ме прати по тия чукари и баири, дето вода няма! “Къде ке боднеш, Емиле, вода ке излезе”, ми отговори тя. Четири сонди бих и четирите сонди на 18 метра изкараха вода.
¦ Вие навремето сте работили в отдел “Убийства”. Беше ли ползвана Ванга от службите при по-заплетени случаи?
¦ Не, не. Такива бяха годините, че нас ни възпитаваха в неверие, което е огромна грешка. Сега, като вляза в църква, усещам, че познанията ми в теологията не са достатъчни, и се ограмотявам в движение. Но Ванга е светица. Каквото и добро да кажа за нея, ще е малко. Тя помогна на много хора. И аз в началото не є вярвах. Казвах є: Абе, Ванге, какво ми говориш, не можеш да знаеш тези неща. Но веднъж заведох един приятел и тя започна да му изрежда имената на прабабите и прадядовците му. Този човек рухна пред очите ми. Това ме потресе. Понеже бяхме много близки, си позволявах да се шегувам понякога с нея. Виках и: Кажи ми утре курса на долара.
Тя не ми го казваше точно, но казваше дали вижда синьо или зелено, т.е. марки или долари. От десет пъти седем-осем пъти позна.
Вярвате ли, че каквото му е писано на човек, това ще му се случи?
Естествено. На който му е писано да се обеси, няма да се удави (засмива се). Мисля обаче, че до голяма степен ние сами влияем на съдбата си. Има една стара приказка, че и сто души да се съберат, не могат да ти направят това, което сам човек може да си причини.
Кой ви даде първия урок по банкерство?
Най-възрастният банкер в Минералбанк, където започнах ­ Сашо Бърнев, лека му пръст. Каза ми: Емиле, запомни, банкерството е най-простата работа, ако обаче знаеш, че две и две е четири. Почнеш ли да ги казваш, че е четири и половина или три и петдесет, да знаеш, че си свършен като банкер. Но то така е и в човешките отношения ­ ако поемеш ангажимент и не го изпълниш или като твърдиш за нещо, че е така, а то очевидно не е, или пък надценяваш възможностите си, обикновено резултатът е лош.
Казвате, че сте прекалено голям националист и патриот. Каква искате да видите България?
Преди всичко искам да е национално независима. Земите ни са напоени с кръвта на много българи, дали живота си за нашата независимост. И когато днес се снишаваме и обръщаме гръб на идеала на предците ни, аз го възприемам като обругаване на саможертвата им. Естествено, ние трябва да се научим да живеем в ЕС и глобалния свят. Но си мисля, че ако влезем със собствените си достойнства, позиции и ги отстояваме, а не превиваме гръб пред поредната велика сила, ще ни уважават повече. Аз не мога да се примиря, че си унищожихме селското стопанство например. Много партии бяха за разрушаването, детронирането, чакам да видя партията на съзиданието. Ние можем да се смеем и отричаме тоталитарните години, но като ходя по Родопите, виждам, че дори пътищата, които са направени, са изградени отпреди 1990 г.
Ще ви упрекнат в сантимент към тоталитарното минало...
Не става въпрос за носталгия, а за обективна оценка. През последните 15 години не виждам какво се гради в държавата. Да не говорим, че не умеем да защитаваме интересите си. Не само ние се нуждаем от Европа, но и тя има нужда от нас. Аз си спомням къде бяха преди 20 години поляците, когато идваха с полските си фиатчета на море. И сега къде са? Как е възможно една държава да си приема патриотични закони и да поставя нашите стоки в списъци, за които се изискват допълнително плащане на акцизи, а ние да си мълчим. Ами веднага трябваше реципрочност! Моментално! Как може тук да има осем гръцки банки, а да няма нито една българска банка в Гърция?
Как така? На каква база? Тук вече е въпрос на национален интерес и патриотизъм. Но не патриотизъм, който виждаме по кръчмите и по стадионите. Патриотизмът в икономиката не е гола приказка. Влезте в един хранителен магазин. Колко от нещата са произведени в България? Защо ни съсипаха консервната индустрия, та ние бяхме най-големият производител на консерви.
Смятате, че някой съзнателно работи в полза на чуждите компании, за сметка на собствената ни икономика?
А как се нарича назначаването на некомпетентни хора на възлови места? Крайната цел е именно това, което се вижда в момента в магазините. Внос на стоки и услуги, в резултат на което чуждите заводи и фабрички работят, хората им получават заплати и живеят добре.
Нашите не работят, консумират и висят на помощите
Така че когато говоря за патриотизъм, го виждам именно в тази посока - българите трябва да инвестират в България. Аз съм категоричен, че ако сто или двеста души инвестират доходите си у нас, така както аз съм го направил, България ще е друга. Представете си примерно един чифлик като моя, който храни три села, мултиплициран още на двеста места, какъв ефект ще има. Крайно време е да се разбере, че най-добрият инвеститор е българският.
Нали отвън признаха, че в България има работеща пазарна икономика?
Идете в Самоков и вижте колко е работеща. Или в Лъки, или в Смолян. Аз под работеща пазарна икономика разбирам, когато доходът на глава от населението е приблизително равен на този от страните в ЕС. Това е критерий. Все пак не може да се отрече, че сега средата за правене на бизнес и засилване на инвестиционните намерения, както на българските, така и на чуждите компании, е по-спокойна.
В сравнение с кога?
С предишни периоди. Да кажем, от 1994 до 2000 година.
Това правителство обеща диалогичност с бизнеса. Спазва ли се обещанието?
Да. Има чуваемост. Направи две-три неща, които са много важни. Държавата се изтегли от икономиката, което е добре.
Хубавото е, че това правителство успя да се въздържи от изкушенията на властта, да преразпределя бизнесите по други критерии ­ този за моите хора, онзи за другите...
Наистина ли го няма това явление?
Е, може да го има, но не е както преди.
Чували ли сте, че за вас се говори като за човек със свои депутати в парламента?
Да, като български избирател сигурно си имам съответните депутати, за които съм гласувал.
Имах предвид народни представители, които да работят пряко във ваш интерес?
Спекулира се с тази тема. Да, безспорно познавам много хора и от управляващите, и от опозицията. С някои от тях сме имали работни взаимоотношения, но това в никакъв случай не означава, че те прокарват нашите интереси в парламента. Тези, които ме познават, знаят, че в момента говоря истината. Никога не сме си позволявали да използваме контактите и познанствата с политиците в полза на бизнеса си.
В нормалните страни бизнесът си има лоби в парламента и така законно прокарва своите интереси...
Аз също смятам, че трябва да има такъв закон. Няма нищо лошо, даже напротив, трябва да е гордост, когато в държавната администрация влизат високо подготвени хора от частния сектор. Това е практика в света. Нима някой ще заподозре нещо, когато член на управителния съвет на “Дойче банк” или “Дрезден банк” влезе в изпълнителната власт на Германия. Напротив, това даже повдига качеството на управлението, защото става дума за хора, които са работели в много динамични институции, с огромни ресурси и познания.
Мина известно време, откакто напуснахте клуб “Възраждане”. Сега по-склонен ли сте да кажете защо го направихте?
Няма да коментирам клуб “Възраждане”, защото една много добра идея не успя да просъществува. Някои участници не можаха да я оценят. Но на България є е нужна такава организация, която да бъде патриотичната камбана в икономиката.
А конкуренцията в лицето на “Глобална България”?
Какво значи глобална България ­ дървено желязо.
След Г-13 и “Възраждане” ще направите ли трети опит за организация, която да защитава българския бизнес?
Нека да мине малко време. Сигурно ще направя. Защото, както казват хората ­ шило в торба не стои. България има нужда както от своите писатели, учители, спортисти, така и от своя бизнес.
У нас битува схващането, че човек може да развива успешен бизнес само ако има добър политически гръб.
Не е така. От личен опит ви го казвам, че не е така. Два кабинета доста силно са воювали с мен. Човек обаче се доказва точно в бурно море.
Преди да станете банкер, сте работили в отдел “Убийства”. Защо напуснахте системата на МВР?
Гордея се с периода, в който бях в МВР. Натрупах доста познания и мисля, че те ми дадоха основата, за да изградя своите фирми и структури по-късно. Работата ми в МВР ме научи да контактувам с много и различни хора, видях живота не само от теоретичната, а и от най-бруталната му страна. Сблъсквах се със смъртта ежедневно.
Просто в един момент си казах, че е по-добре да правя нещо друго.
Сигурно сте чували коментарите за ченгетата, които направиха след 1990 г. много пари...
Да, аз точно това казах. Ние бяхме десетина души, които ни извикаха в градския комитет на партията, дадоха ни по един куфар с пари (тук Емил Кюлев не се сдържа и се разсмива) и ни казаха ­ бягайте да правите банки. Целият проблем е точно в това - хората, които не са успели по една или друга причина, измислят и разпространяват слухове. Когато аз започнах бизнеса си, беше още по времето на Тодор Живков, стартирах с недвижими имоти, направих първата фирма за административно-правни услуги. По това време със Степан Ерамян направихме и първия си вестник “Куриер 5”, който излиза и сега. Спомням си, че обикаляхме по кабинетите на ЦК, защото, за да се разреши издаването на вестник, трябваше едва ли не решение на политбюро. Но успяхме, защото концепцията беше за вестник само за обяви, нямаше от какво да се страхува властта.
Като бивш служител от отдел “Убийства” как ще коментирате показните разстрели в центъра на София?
Аз не разполагам с информация, но гледам, че убитите са все от едни кръгове. Кръгът обикновено е свързан с контрабанда, наркотици, петрол... Банално обаче ми изглежда обяснението ­ преразпределение на пазара.
Какво е вашето обяснение?
Предпочитам да не го казвам.
Смятате ли, че има политически чадър над групировките?
Едно ще ви кажа, когато влиза един камион, го посреща гранична полиция, след това митница. Когато излиза един камион, го изпраща митница, а после гранична полиция. Пиле не може да прехвръкне, без тези служби да ударят съответните печати.
А кой случай от вашата практика на следовател помните ясно и до днес?
Много са. Добре си спомням убийството на един турски гражданин край Нови хан. Разкрихме го за около седмица. Намират го заклан на Ихтиман, изхвърлен от мерцедеса му. Извършителите се оказаха 16-17- годишни, решили да си набавят пари за дискотека. Идеята им била момичето да се направи на проститутка, да се качи при някой турчин, а съучениците є да ги последват и по-късно да я спасят, като нападнат и ограбят турчина. Става обаче засечка, тъй като едното от момчетата развива суперагресия, вади нож и 20 пъти го наръгва, а накрая го заклал.
Носите ли пари в брой, г-н Кюлев?
Не. Само кредитни карти.
А колко харчите на ден?
А, обикновено не харча нищо.
Дразните ли се, че ви слагат по първите места в класациите за най-богатите българи?
Богат душевно. Защо обаче никой не вижда това, че идвам сутрин в 9 на работа и си тръгвам към 21 часа.
Как се разтоварвате от напрежението?
С лов. Тръпката е голяма. Вървя по десет километра пеша, слизам по сипеи и се катеря по камънаци. Но се радвам на добра слука. Имам шанса да попадам на най-добрите екземпляри. А хора обикалят с години и нямат този късмет. За последните три месеца имам четири златни медала и един бронзов от четири ловни излета.
Две мечки, едно диво прасе, вълк и дива коза
Вълкът тежеше 61 кг. Него и козата ударих миналата неделя. Спасих сто глави добитък, селяните от околността бяха пропищели от него. Но както се казва, който си го може, го може.
Спазвате ли някакъв принцип при ловуването?
На лов никога не стрелям по малки и по женски. Търся другия тип усещане ­ там, където животното има голям шанс да оцелее. Защото аз имам една пушка, докато то има слух, обоняние, зрение, т.е. отново търся битката, а не лесната победа.
Къде държите трофеите?
Високо, на 700 м, в една ловна хижа на Витоша.
Хищник ли сте в бизнеса?
Ако трябва да правя аналогия между себе си и някой хищник, това е може би акулата. Първо, защото съм плувец. И второ, единственият начин да убиеш акула без директна физическа намеса е да намериш начин да я спреш - тя диша, когато водата минава през хрилете є. Оттам набира кислород. Т.е. акулата не може да живее в малък аквариум.
Трябва постоянно да се движи. И при мен движението е най-важното нещо. Само така може човек да се развива.
Кое е оръжието, което ползвате в работата си?
Коректността.
А в живота? Имате млада и много красива съпруга.
Тя е моето вечно предизвикателство. Изключително буден дух, много прям и откровен човек. И непрекъснато ме стимулира.
текста е на  адрес:

http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=312937445&media=3669536&class

=238670336&story=312938471