Цели: 1) Съпоставяне на изводите на някои изследователи на прабългарския камендар; 2) Определяне на началото на византийското летоброене и връзката му с българската ера.
Материал и методика: В първата част на работата са сравнени изводите на И. Богданов, Й. Вълчев, П. Добрев, Б. Рогев, В. Бъчваров и П. Петров за прабългарския календар. Във втората част е използвано правилото на Касини за пресмятане на интервали време, както и данни от трудове на Н. Бонев, V. Grummel, И. Климишин, А. Пронштейн и В. Кияшко.
Анализ на резултатите: В края на първата част са дадени в табличен вид годините на възцаряване на изброените в "Именника на българските ханове" владетели според Богданов, Вълчев, Петров, Рогев, Бъчваров и Добрев. Във втората част е показано, че началото на византийското летоброене не е на 1 септември 5508 г. пр. Хр., както обикновено се приема, а на 1 септември 5509 г. пр. Хр.. Някои събития обаче са датирани не по тази византийска ера, а по т. нар. българска ера с начало 5504 г. пр. Хр.
Изводи: Очевидните разлики в мненията на посочените автори относно годините на възцаряване на владетелите и изобщо за прабългарския календар убедително показват, че наличните данни не са достатъчни за неговата пълна и точна реконструкция. Що се отнася до византийското летоброене, правилно е за негово начало да се счита посочената от акад. Н. Бонев и И. Климишин дата 1 септември 5509 г. пр. Хр. Някои събития, времето на които се счита известно по византийското летоброене, всъщност са датирани по българската ера, т. е. налице е грешка от около 5 години.
Заключение: За точна реконструкция на прабългарския календар са необходими още данни. Все пак получените от различните автори резултати хвърлят известна светлина не само върху календара на древните българи, но и върху тяхната история през петте века преди създаването на Аспарухова България. Приемането на 1 септември 5509 г. пр. Хр. за начало на византийското летоброене няма да доведе до предатиране с една година на събитията, защото датирането обикновено е по индикти, чието начало също е на 1 септември 5509 г. пр. Хр. За да се установи дали дадено събитие е датирано по византийската или по българската ера е необходимо привличане на допълнителни съображения.
Ползвана литература:
[1] Иван Богданов. Именник на българските ханове. Издателство на Отечествения фронт, София, 1981.
[2] Йордан Вълчев. Календар и слово. Български писател, София, 1986.
[3] Йордан Вълчев. Календар и хронология. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 1999.
[4] Петър Добрев. Преоткриването на прабългарския календар. ИКК "Славика - РМ", София, 1994.
[5] Борис Рогев. Астрономически основи на първобългарското летоброене. Издателство на Българската академия на науките, София, 1974.
[6] В. Бъчваров. Дилом твирем или годината на огъня и змията. Проблеми на културата, 6/1986.
[7] Петър Петров. Древен български календар. ИК Рал Колобър, София, 2000.
[8] Геза Фехер. Културата на прабългарите. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1929.
[9] Йордан Табов. Падането на стара България. Моранг, София, 1997.
[10] А. Пронштейн, В. Кияшко. Хронология. Москва, Высшая школа, 1981.
[11] Н. Николов, М. Калинков. Астрономия. Унив. Св. Кл. Охридски, София, 1998.
[12] Н. Бонев. Астрономия. Наука и изкуство, София, 1964.
[13] Grumel, V. La chronologie. Paris, 1958.
[14] И. Климишин. Календарь и хронология. Наука, Москва, 1981.
[15] Иван Дуйчев. Астрономическите познания на средновековните българи. Послеслов към книгата "Халеевата комета на път към Слънцето" от В. Шкодров, В. Иванова, В. Умленски и С. Дикова. Народна просвета, София, 1985.
[16] Б. Бобев, Т. Даков, Хр. Матанов. Кратък справочник по история на България. Булвест 2000, София, 1993.
[17] Кратка българска енциклопедия. Издателство на БАН, София, 1969

НОЕВИЯТ ПОТОП
Основни факти свързани с откритието на Димитров,Райан,Питман и Балард за геологическа катастрофа в Черно море - 5600г.пр.н.е.
Сравнителен анализ на легендите свързани с потопа.
Боно Шкодров

Цел на изследването: Идентификация на геологическата катастрофа в Черно Море с Библейската легенда за Ноевият потоп
Материал и методика: Обобщен сравнителен анализ на откритието на Димитров, Райан, Питман и Балард с фактологически текстове от древните легенди.
Анализ на резултатите:
" Черно Море преди 7600г. е било сладководно езеро със значително по малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основания да се предполага, че в тези околности е съществувала човешка цивилизация.
" Разликата в нивото на сладководното езеро /Черно море/ и Мраморно море / нивото на Световния океан/ е около110 -160м.Те са разделени от планинския масив на Сакар-планина.
" Геологическата катастрофа е станала преди около 7600г. Солените води на Мраморно море са се изливали в сладководното езеро с мощността на стотици ниагарски водопади и са унищожили не само флората и фауната на сладководното езеро, а и околните територии с денивелация 110-160м.
" Геологическите и археологическите доказателства за катастрофата са "запечатани" и покрити с тиня /около 1м.,с 50% въглеродно съдържание/ и консервиращ слой от морска вода, съдържаща сероводород и метан,чието ниво при морски вълнения, застрашително се надига до дълбочини около 70 м.под сегашното ниво на Черно море.
" Доказвайки с научни факти катастрофата в Черно море, гореспоменатите изследователи,правят логична връзка с древните легенди, отразени в Библията и Шумерския епос за Гилгамеш.
През лятото на 2002 и 2003г. на българо-американски екип от изследователи ръководен от Димитров и Балард, предстои изследователска програма в Черно море.
Главна цел на тази програма е да бъдат открити останки от древно човешко присъствие или цивилизация преди катастрофата-Потоп /5600г.пр.н.е./
Има ли основание да се мисли че тази изследователска програма ще приключи с успех?.
В настоящето изследване е представен сравнителен анализ чрез селективен подход за тяхния първоизточник в историческо време или локалното им значиние в други географски региони,като окончателно представения сравнителен материал е от Библията, Стария завет, Първа книга М ойсеева, гл.7 и Шумерския епос за Гилгамеш.Сравнителният анализ убедително и фактологически свидетелствува за мястото, размерите и пораженията от катастрофата.
Изводи :
Сравнителният анализ на древните легенди за "ПОТОП" на текстове от стария завет и Епоса за Гилгамеш определят мястото на събитието, което съвпада с геологическата катастрофа определена от Димитров, Райан, Питман и Балард.
Заключение :
Текстовете от Шумерския епос за Гилгамеш дават основание да се прогнозира, че при изследванията на Димитров и Балард през 2002-2003г.в Черно море ще бъдат открити останки от древна цивилизация,съществувала преди катастрофата --5600г.пр.н.е.