Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София.
Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилни имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2/, известните прабългарски думи /3/ и най-употребяваните думи в хинди и санскрит /4/.
Анализ на резултатите: Електронна версия на телефонния указател на София е подложена на компютърен анализ на две нива:- 1. Статистически анализ на честотата на срещане на фамилните имена. 2. Извличане на извадки съдържащи определена последователност от букви или корени на думи. Специално за целта са създадени 2 компютърни програми. С тях са анализирани 350000 фамилии, като е определена честотата на срещане на всяко от общо 18100 различни фамилни имена. Срещат се много фамилни имена, чиито корени са безследно изчезнали думи от явен прабългарски произход. Разгадаването на техния смисъл е най- интересната задача на това изследване. Това е възможно само чрез подлагането им на лингвинистичен анализ, чрез паралели с езици, сродни на прабългарския.
Изводи: Фамилните имена с най- висока честота на срещане са от библейски произход, следват фамилиите от славянски произход. Най- рядко срещани, но най-многочислени са различните фамилни имена от прабългарски произход, означаващи професия, особеност или прякор на главата на фамилията по времето на въвеждането на фамилните имена. По- малобройни са фамилните имена, чиито корен е малкото име на главата на фамилията.

Заключение: Проведеният компютърен анализ показва, че в разговорния български език от началото на XIX век са се използвали многократно повече думи от прабългарски произход, отколкото сега. Те може би са били дори по- многобройни от думите от славянски произход. Много думи, смятани за турцизми в българския, всъщност са иранизми и българизми в турския език /5/. Демонстриран е механизма, по който те са навлезли в турския език.

Ползвана литература:
1.Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (1974), изд. БАН, София, 606 с.
2.Иванова Н., Радева П. (1985) От "а" до "я" имената на българите. Изд. Народна младеж", София, 248с.
3.Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи- Речник и граматика. изд. Огледало, София, 178 с.
4.McDonell A. (1976) Sanscrit Dictionary. Oxford, 1976.
5.Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183

За някои еднакви неизменяеми думи в българския език и пущу Л.К.Ненчев
Институт по древни цивилизации

Цел: Намиране доказателства, които интерпретирани съвместно с данни от други автори биха допринесли за класифицирането езика на древните българи.
Материал и методика: Сравнителен анализ на неизменяеми части на речта - съюзи, предлози и частици от съвременните езици - български, пущу и турски.Служебните думи, които се сравняват играят важна роля в граматичния строеж на тези езици. Пущу беше избран, тъи като е език от източноиранската езикова група, към която предполагаме, че принадлежи древнобългарския език. Древните българи векове наред са живяли в Средна Азия в съседство с пущуните и е логично да се очаква и езикова близост между двата етноса. До скоро болшинсвото автори постулираха тезата, че древните българи са били тюркоезичен народ. За проверка на тази хипотеза като втори език за сравнение беше избран турския език.
Анализ на резултатите: В работата се използват термините древни българи и древнобългарски език вместо прабългари и прабългарски език. Според получените резултати изследваните думи могат да се разпределят в три групи.
В първата група влизат думи еднакви в български, пущу и други индоевропеиски езици. В тази група са включени съюзите "а","макар" , предлозите "по", "без" , отрицателната частица "не". Съюзът "а" служи за съпоставяне на подчинени изречения. Използва се и в руски и полски. Съюзът макар въвежда подчинени обстоятелствени изречения изразяващи противопоставяне. Според [1] произхода му е спорен - от персииски или гръцки. В различни модификации, близки по звучене се използува и в италиански , испански , румънски. Отрицателната частица "не" е много широко използвуна - в руски , полски , англииски. Присъствието на тези думи в различни индоевропеиски езици обясняваме с общия им произход - от общия индоевропеиски праезик. Казаното важи и за предлозите "по" и "без". "По" има следните функции - посока на действие, темпорални отношения, разпределителна функция, употреба с числителни. "Без" означава отсъствие, липса на нещо. Тези предлози се използват и в руски и полски, но се различават в турски. Фактически турския език няма предлози. Техните функции се изпълняват от думи, които стоят след думата която обслужват.Наричат се следлози.Функциите на "по" се изпълняват от устойчиви словосъчетания или падежни форми.Следвателно при предлозите е налице драстична разлика между българския и турския език. Предлога "без" има и друга граматична функция еднаква в български, пущу и други индоевропейски езици. Използува се за образуване на устойчиви словосъчетания или като префикс за образуване на прилагателни от съществителни. Примери:безмерен- бешмера, без файда, безполезен - бе файда, без акъл, глупав - бе акл. По аналогичен начин "без-" в ролята на префикс широко се използува в руски и полски. Предполагаме, че тези два предлога също произхождат директно от общия индоевропейски праезик. Предполагаме, че думите включени в първата група са били част от лексиката и граматичния строеж на древнобългарсия език.Това, че са били близки или еднакви с думите, използувани от славяните е допринесло за утвърждаването им в българския език.

Във втората група са включени думи еднакви само в български и пущу.В тази група влизат въпросителната частица "а?" и подчинителния съюз "че".Частицата "а?" се използува главно в разговорната реч. Съюза "че" има много широка употреба в българския език и пущу. Може да се каже, че почти цялата система на подчинените изречения в пущу е изградена на базата на съюза "че" или на сложни съюзи съдържащи "че". Употребата на този съюз не е напълно идентична в двата езика, но все пак има широк спектър от функции общи за двата езика. Това са функциите за въвеждане на подчинени изречения - подложни, допълнителни, определителни и обстоятелствени. Системата на подчинените изречения в пущу е подробно анализирана от Калинина І2І.Съществуването на такъв широк набор от общи граматични структури в пущу и български е сериозен довод в подкрепа на тезата, че древнобългарския език би трябвало да бъде причислен към източноиранската езикова група. Считаме, че посредством древнобългарския език тези граматични структури са включени и запазени в българския език.

В третата група са включени думи еднакви в български, пущу и турски.В групата влизат съюзът "ама" и частиците "хич","таман" и "кешки".Официалната версия за тях е следната: "ама" и "хич" са от арабски произход, кешки е от персийски произход. Всички са преминали през турски като език - посредник. За тези думи предполагаме, че е възможно да са присъствували в древнобългарския език. Наличието им в турския език само е затвърдило употребата им.Тези думи се употребяват предимно в разговорната реч.
Намерените аналогии между български и пущу не са случайни. В [3] се докладват данни от компютърен анализ на хиляди фамилни български имена, образувани най-често по професионален признак. Намерени са стотици съвпадения на имената на професиите в български и езиците от иранската и индоарийската езикови групи, включително и пущу.
Изводи:Намерени са някои неизменяеми думи - съюзи, предлози и частици еднакви или със сходно звучене в бъългарския език и пущу. Има съществени граматични структури аналогични в българския език и пущу. За част от изследваните думи - съюзите а, макар, предлозите по, без и частицата за отрицание не, данните показват, че са свързани с индоевропейския праезик. Други думи - подчинителния съюз "че" и въпросителната частица "а?" са общи само за българския език и пущу.Трябва да се отбележи, че "че" е ключов съюз за българскя език и пущу. Има общ начин на словообразуване на прилагателни в българския езин и пущу от съществителни с помощта на префикс "без-", съответно "бе-" в пущу. Допустима е хипотезата, че някои думи, за които се приема сега,че са заемки от турски или са преминали през турски са думи от древнобългарския език. От изследваните думи такива са частиците хич, таман и кешки и съюза ама.
Заключение : Получените резултати са в подкрепа на тезата,че древнобългарският език е език от източноиранската езикова група.