Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия
Я.Й. Шопов, Т. Ялъмов, С. Шопова
Цел: Изследване на древната религиозна система на прабългарите и установяване на въздействието и върху религиите в средна Азия
Материал и методика: Използван е обширен исторически, археологически и езиков материал. Направени са паралели с религията на известни ирано- и индо-ираноезични народи изповядващи разновидности на зороастризма и по- късни религиозни системи изградени върху ведическата религия.
Анализ на резултатите:
Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /1/. Скитите са ираноезични народи говорещи на един и същ език /2/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /4/ подчертава, че според Херодот скитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещите богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някой изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /3/. Според /5/ имената бактрийци и българи(балхара) са били използвани като синоними.Нещо повече, в Авестата (21-вата книга на Авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е Бактрия, "държаща високо знамето" му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /6/. Намерихме много паралели на имена на ведически богове с думи в българския език със същото значение
Изводи:
От посочените текстове личи, че древната религия на прабългарите е ранна форма на зороастризъм. Тази теза се подтвърждава и от формата на всички намерени археологически останки от езически светилища в България /7/ и Велики Болгар/8/, която е аналогична на зороастрийските храмове на персите /7,8/.
Заключение:
Древната религиозна система на прабългарите е разновидност на зороастризма, най-близка до митологията на ведическите арийци. Тя е оставила следи върху ведизма и базиращите се върху него по- късни религии.
Ползвана литература:
1.Златарски В.(1970)История на българската държава през средните векове. т.1, ч.1,с.574, бел.13.
2.Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.530-1.
3. ibid. стр594
4. Абаев В. И. (1962) Культ "семи богов" у скифов.- Сб. "Древний мир", М.
5. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.173
6. Хрестоматия по истории древнего востока. ,ч.II (1980) Под ред. на Коростовцева М.А., Канцельсона И.С., Кузищина В.И., стр.71-72.
7.Станчев- Ваклинов Ст. (1968)Изтокът на старобългарското изкуство от VII и XI век.- Трудове на ВПИ "Братя Кирил и Методий",5 с. 139
8. Биджев Х., Гадло А. (1979) Раскопки Хумаринского городища в 1974 году.- Археология и этнография Карачаево- Черкессии, Черкеск, с. 42.

Ведическата парадигма- отворена
Екатерина Димитрова
Общоприетата класическа древност на европейската цивилизация- гърко-римския античен модел, не обяснява пълно характера на велико-преселенските култури, като Българската и Индийската.
Техните класически принципи се проектират в друг общ модел, наречен неслучайно с еднакво наименование- Ведите.
Ведическата парадигма се отличава с универсалност на матричните кодове, херменевтична отвореност и трансцедентална обхватност. Доказателства за това се откриват в езика, в образността, в наратива, в тематиката и служат за отваряне на Ведическата парадигма, чрез правилна паралелна интерпретация.
Разбирането на Ведическата класическа парадигма е от изключителна значимост за синкретичната индентичност на Българската културна специфика в хетерогенния пост-модернистичен контекст.

Най- ранни писменни сведения за присъствието на древни българи в Двуречието.
Я.Й.Шопов
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.
Цел:Намиране на писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.
Материал и методика: Използвания материал са исторически сведения от шумерски източници за народа кутии (ранна форма на името кутигури). Основна методика е лингвинистичния анализ на сведенията за тях.
Анализ на резултатите: Още акад. Державин /1/ демонстрира, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите и, че българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ направен от акад. Н. Марр /2/. Значителен е и броят на думите от шумерски и акадски произход в прабългарските думи в историческите и археологически паметници от VI- X век /3/. Това предполага продължително съжителствуване на прабългарите с шумерите и акадците. Засега обаче не е направена убедителна индентификация на никой от народите живеещи в района по време на съществуването на Шумер и Акад.
Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев /4/ показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии". В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа /5/. През 2228 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват 125 години /6/. Царете на кутиите са възприели шумерската култура и са започнали да използват в свойте надписи акадски език /6/.Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Тогава г. Лагаш е управляван от патесата Гудеа под зависимост от кутиите. В последствие кутиите са били наричани още гутеи по неговото име. През 2104 г. до н.е. владетелят на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" /6/. Може би Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник /7/.
Изводи: Търсенето на следи от прабългари в Двуречието трябва да се насочи към кутии-те.
Заключение: Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания.
Ползвана литература:
1.Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
2.Марр Н. (1925) Избранние работи, т. V, стр. 323-372.
3. Добрев П. (1995) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
4. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
5. Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
6. Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
7. Добрев П. (1995) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.