След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са източни иранци (Добрев, 1994, Шопов и др, под печат), а не славяни с незначителен примес от прабългари. Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Д.Ил. Димитров, 2001- частно съобщение). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното до - индо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че "българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен  анализ. Разглеждането на формирането на индо-европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по- ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на шумер от кутиите (Шопов, под печат). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии" (Шопов, под печат). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Впоследствие кутиите са били наричани още гутеи. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в Ш умер (Добрев, 1994) и в Египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
_______________________________________________________________________
*- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.

Според капиталния труд на Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за най-добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната й древност.

Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твърди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.

 Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).

Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

Ползвана литература:
Авдиев В.И.(1948) История древнего востока. ОГИЗ, Москва, стр.63-65.
Всемирная история (1955), т.1, Францева Ю.П. (отг. редактор) ГизПЛ, Москва, стр.214-222
Державин Н.С. (1946) История на българия, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 203-7
Димитров Д.Ил. (2000-а) По пътя на Българите- II част- сп. Авитохол, бр.11, с. 9- 18.
Димитров Д.Ил. (2000-б) По пътя на Българите- III част- сп. Авитохол, бр.13, с. 73- 81.
Добрев П. (1994) Светът на прабългарите. ИКК"Славика-РМ", София, с.26
Добрев П. (1995-а) Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. изд.Огледало,С., стр.20- 29
Добрев П. (1995-б) История на българската държавност. ИКК"Славика-РМ", София, 189 с.
Шопов Я. И. (1998) Изследванията на д-р Петър Добрев върху историята на прабългарите- в:- кн. "Царственник на българското достолепие", ИК "Иван Вазов", София, стр.179-183
Шопов Я. Й. (под печат) Най- ранни писмени сведения за присъствието на прабългари в Двуречието.- сп. Авитохол, под печат.
Шопов Я.Й., Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, Л. Ненчев, Г. Канканосян (под печат) Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.- сп. Авитохол, бр.16, под печат
Шопов, Йосиф П.(частно съобщение) Концепция за държавното устройство на първото и второто българско царство.
Shopov Y.Y., L.Tsankov, L.N.Georgiev, A.Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J.Yonge, W. MacDonald, H.P.R.Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156,
http://www.glnet.edu.cn/KDL/IGCP/IGCP379/1997/part3-4-3.htm
http://www.gxnu.edu.cn/IGCP379/1997/part343.htm
Wilford J. 1996: Black Sea Rising: Was it the Flood? Int. Herald Tribune (19. 12. 1996)
По Явор Й. Шопов(2001) Разширено резюме от лекцията изнесена на "Българския ден" в Европейския Университет във Флоренция.