През късната пролет на 1998г. в Пловдив се бяха нагорещили политическите страсти. Вече втора година местната администрация и общински съвет бяха в междуособна война. Кметът на общината Спас Гърневски с цел да прикрие некадърността си и управленския провал до който доведе Пловдив, беше повел серия битки срещу различни хора и институции. Той имаше нужда от врагове за да стоварва върху тях отговорността за собствените си грешки и да сплотява привържениците си. Така през 1996г. Гърневски воюваше с областния управител назначен от правителството на БСП - Петко Царев. През зимата на 96/97г. враг му беше правителството на Жан Виденов. Но както се казва "свободата дойде" през февруари - април 1997г със служебното правителство на Софиянски и впоследствие на Иван Костов. Вече нямаше врагове. Цялата държава се управляваше от "нашите". За областен управител беше назначен личният приятел на Гърневски - Андон Андонов. Сега вече нямаше виновник за провалите на Гърневски и той трябваше да си ги измисли. През пролетта на 1997г. той започна атака срещу мен като кмет на район "Южен". Аз му отговорих и въпреки, че бях приклещен между Районният съвет, командван от сестрата на Гърневски - Елена Апостолова от една страна и от централната общинска администрация от друга спечелих битката. Като се опари с мен Гърневски потърси по-лесни жертви. В края на лятото той атакува съветникът от СДС Гьока Хаджипетров и го обяви за "враг с партиен билет". Същият беше секретар на Общинския съвет и заместник-председател на СДС, а брат му Димитър кмет на район "Централен". Това отприщи дълго назряващият конфликт между Гърневски и районните администрации. В тази битка Гърневски загуби, защото клубовете на СДС подкрепиха Гьока, а в Общинския съвет се образува голяма група съветници - Хаджипетровисти. Гърневски остана с 5 верни съветника (от 28 на СДС и коалиция). В същото време аз и Димитър Хаджипетров увлекохме и други районни кметове като Костов на "Северен" и дори Панов на "Тракия" и започнахме контраатака срещу Централната община с помоща на съветниците на Гьока. Изискахме по-големи правомощия за районните кметове и с отделни решения ги получавахме. Гърневски изпадна в ярост като виждаше, че затъва в блатото. Наложи се Иван Костов да идва няколко пъти и да "стяга редиците" на СДС. Той застана на страната на Гърневски и нареди на Хаджипетровистите да млъкнат и да демонстрират единство в синята партия. В същото време Костов постави за шеф на Регионалния съвет на СДС депутатът Иван Чомаков. Чомаков заедно с Андонов и Гърневски започнаха вътрешно-партийна чистка с цел да изхвърлят от СДС хората на Хаджипетрови и да вкарат повече Гърневисти в клубовете. Така конфликтът остана под повърхността, но това не го направи по-малко жесток. Битката се водеше подмолно и с променлив успех. Като затъна и в това блато, Гърневски започна атака срещу Агенцията за приватизация. Той блокира сметките й и дори се опита да я закрие. Нямаше успех, даже като контраудар съветниците на Хаджипетров му спретнаха така нареченият СУСОФ - комисия разпределяща приходите от приватизацията. С това те измъкнаха тези пари от контрола на кмета. Като не успя с този удар срещу агенцията чийто председател беше общинският съветник Александър Дяков, Гърневски се опита да го свали поне от поста му изпълнителен директор на Панаира. На негово място предвиждаше да постави послушния Семерджиев - шеф на В и К и съпруг на небезизвестната Валя Семерджиева - началник управление финанси в общината и дясна ръка на Гърневски. Тук обаче се намеси президента и търговския министър Василев, които удариха Гърневски през пръстите.
Получил удари отвсякъде Гърневски отново се насочи към война с районните администрации. През есента на 1997г. на специален семинар беше представен Законът за местните финанси на депутата Цоньо Ботев, който даваше самостоятелни бюджети на районите и ограничаваше правата на общинските кметове. Там отново влязохме в словесни схватки с Гърневски, който се обяви заедно с верната му Семерджиева против закона. Той успя да привлече на своя страна кметовете Софиянски и Кирчев и финансовия министър Муравей Радев и провалиха закона още в парламентарните комисии. В резултат парламентът прие едно недоносче наречено Закон за общинските бюджети, в което силно орязаха правата на районите. Не само това депутатът  Цоньо Ботев беше принуден да напусне парламента, като за компенсация го направиха шеф на комитет. Спечелил точка, Гърневски започна да плаче на Иван Костов и против мажоритарно избираемите районни кметове, които му "пречели" и "проваляли политиката". Претекстът беше едно писмо подписано от шестимата мажоритарно избрани районни кметове до Гърневски и Иван Костов с което искахме оставката на главния архитект на града. Това намери отклик в обичащия централизацията и послушанието на подчинените си Иван Костов и в резултат през май 1998г. всички районни кметове на СДС от София, Варна и Пловдив бяхме поканени в Министерския съвет на среща с премиера. Последва и втора среща в НДК с целия НИС на СДС. Претекстът - промените в ЗМСМА. От всички районни кметове - коалиционни партньори избрани с листата на СДС единствен аз бях поканен. Нито колегите от БСДП нито от БЗНС бяха на съвещанието. Чудех се това грешка ли е или нарочно. Накрая реших, че просто ми дават шанс да си направя изводите.
Какво точно каза Иван Костов на съвещанията? Това всеки може да прочете на страницата ми в Интернет. По-важното е, че още тогава разбрах накъде върви България и защо. СДС беше в зенита на славата и мощта си, но аз разбрах, че пътищата ни се разделят. Върнах се в Пловдив, като болен. Не можех да повярвам, че се връща тоталитаризмът в борбата с когото бях дал десет години от младостта си. През юни и юли излязоха и статиите на Отнян Минчев в "Капитал", където се апологизираше синьото партизанско управление, от което за нещастие и аз бях част. Неговите писания толкова ме възмутиха, че седнах да му напиша отговор. Той обаче стана прекалено дълъг - 33 страници и разбрах, че е излишно да го пращам във вестник "Капитал". Първо защото и да искаше не можеше да го публикува поради обема му и второ защото нямаше да го публикува по разбираеми причини. Тогава седнах на компютъра и си направих лична Интернет страница, където го публикувах под името "Трактат за българското управление". В началото на него попаднаха само българи от чужбина, с които завързах електронна кореспонденция. Бях се зарекъл да не го издавам върху хартия, а да проверя, доколко една  Интернет публикация има някакво влияние в  българското общество, като разчитах, че до световната мрежа достъп имат само хора от българския интелектуален и стопански елит. Водех статистика на прочелите го и до 60 място в него попадаха неслучайни хора. През следващата година обаче, по точно на 15 февруари 1999г. журналистката Валентина Йеремиева публикува рецензия за него и му посочи електронния адрес във вестник "Марица". Стана страхотен скандал. Обиди се областния управител и някои чиновници в областната и общинските администрации. Активисти на СДС го изкараха на ксерокс и го разпространяваха по клубовете на партията си за да ме изобличат, като "враг на синята идея". Обаче в един от тях интелигентни хора (всред малкото останали в СДС) казали:"Ако половината от писаното е истина, трябва сериозно да се замислим за бъдещето на България." После през септември - октомври във времето на кампанията за местните избори малка част от "Трактата" беше публикувана във вестника на ВМРО-БНД "За нашия Пловдив" издаден специално за изборите в 40 000 тираж. Сега пак излиза с пълния си текст.

Александър Долев