Христо Карастоянов
Точно, когато ЦИК изпадна в нещо като клинична смърт, политическите партии и коалиции отвориха кранчето на предизборните си, с извинение, клипове . Така все по-стъжняващите се лица на ЦИК-овите говорители Александров и Троянов, бяха мощно отместени настрани от произведенията на политическото изкуство и актьорското майсторство, а хубавото тази година е, че повечето телевизии ни ги пущат в рекламните си блокове. Така първо идва поредния прах за пране,който прониква в дълбочина, следва убедителното твърдение, че сега му е времето (забравих веднага за какво), после дават или дезодорант с нова формула, или нещастният бобър горе на дървото, после ни се казва кои точно са демократите за силна България ("ние" сме), както и коя е самата България (излиза че съм аз) , после гордото съобщение, че българите поздравяват с бира, (каквато лично аз не пия - тя просто е друга бира), след което - дрън, заставката на края на рекламите! - и си се връщаме на проблема, кой кого в прекъснатия преди туй сериал.
Бляскава работа. Особено там дето Йосиф Сърчаджиев гледа омаян Иван Костов в устата. Или в очите, не се разбира добре. Съвсем като в Холивудска продукция за Исус Христос: Месията, последователите му и любимият ученик, който го гледа в устата или хайде нека да е в очите.
Тука виждаме цели две хубави работи. И една лоша.
Първо, политиката или поне изборите на политици е стока като всяка друга мека топлина и партиите и коалициите могат да ни се предлагат като , фанта, снакс, шоколад и дезодорант (който държи 24 часа, през които спокойно можеш да не се къпеш) и сто етикета под капачките. Оттам вече какво следва? Следва, че оная съмнителна история с томболата въобще не е съмнителна. Така де няма никакво значение дали ще гласуваш за Найден, Гроши, Зара и Мел или за Кошлуков, Костов, Станишев и Михайлова, (която и да е Михайлова) Гласуваш - печелиш. Не гласуваш - не печелиш.
Лошото е, че повечето от нас, като чуят сигнала за начало на рекламите, моментално се хващат за дистанционното, а жените светкавично се метват към мивката да свършат някоя по-полезна работа.
Аз лично, когато за трети път видях Сърчаджиев да си гледа като омагьосан Командира, реших: няма да гласувам.
P.S.
Силата на писаното слово.
