КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обнародвана, ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.
Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,
за което приемаме тази
К О Н С Т И Т У Ц И Я
Г л а в а п ъ р в а
ОСНОВНИ НАЧАЛА
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и
в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване,
опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на
тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър
и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с
международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния
транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на
ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и
биологично силно действащи вещества.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за
обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със
закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на
гражданите и на обществото.
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната
стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица
еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата
с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни
граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване
на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален
напредък.
Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните
райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез
финансовата, кредитната и инвестиционната политика.
Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от
особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на
нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при
условия и по ред, определени със закон.
Чл. 22. (1) Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да
придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В
този случай те следва да прехвърлят собствеността си.
(2) При определени със закон условия чужденците и чуждестранните
юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други
вещни права.
Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката,
образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на
националното историческо и културно наследство.
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в
съответствие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са
националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и
основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за
установяване на справедлив международен ред.
Г л а в а в т о р а
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител
е български гражданин или който е роден на територията на Република България,
ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да
се придобие и по натурализация.
(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по
облекчен ред.
(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско
гражданство.
(4) Гражданин на Република България не може да бъде изгонен от нея или
предаден на друга държава.
(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на
Република България.
(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на
българското гражданство се определят със закон.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират,
имат всички права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички
права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията,
за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно
основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава
против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон.
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради
техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и
свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.
Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот
се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други
опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на
друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по
реда, определени със закон.
(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните
държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват
органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на
съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му
или на привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава.
Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на
съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да
бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с
влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи
необходимото за осъществяване на правосъдието.
(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на
основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата,
определени със закон.
(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението
на наказанието за престъпления против мира и човечеството.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има
право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или
подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му
никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени
в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател
или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на
непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на
извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите
съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на
съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на
тежки престъпления.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство,
да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това
право може да се ограничава само със закон, за защита на националната
сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и
задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред
със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя
език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в
закона.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на
вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.
Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от
различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде
насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и
морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си
поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава
сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни
и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на
информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се
накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на
конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие
над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането
преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява
информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу
правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или
учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако
информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга
чужди права.
Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на
поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат
право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се
определят със закон.
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на
събрания и манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се
определя със закон.
(3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу
суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към
разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към
нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които
създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите
си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда
за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до
държавните органи.
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само
гражданският брак.
(2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.
(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и
прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със
закон.
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е
право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й
осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ,
облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под
особената закрила на държавата и обществото.
(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските
права се определят със закон.
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за
създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на
лицата с физически и психически увреждания.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.
(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни
условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане,
съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и
по ред, определени със закон.
Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в
синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда
и социалното осигуряване.
(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите
стопански интереси.
Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на
своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява
при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално
подпомагане.
(2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при
условия и по ред, определени със закон.
(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от
своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират
под особена закрила на държавата и обществото.
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо
им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване
при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на
спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на
санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както
и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска
техника и върху търговията с тях.
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища
е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите
държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по
ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните
изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира
училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за
професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички
видове и степени училища.
Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и
общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в
съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от
закона.
(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се
признава и гарантира от закона.
(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от
закона.
Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна
среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да
опазват околната среда.
Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може
да се явява и със защитник.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако
то накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение
със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на
гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3,
чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията
и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се
изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.
Чл. 59. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български
гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления
и се наказват с цялата строгост на закона.
(2) Изпълнението на воинските задължения, условията и редът за
освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със
закон.
Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени
със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със
закон.
Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и
обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред,
определени със закон.
Г л а в а т р е т а
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл. 62. Народното събрание осъществява законодателната власт и
упражнява парламентарен контрол.
Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.
Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили
по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите
пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два
месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български
гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен
под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба,
прекъсват изпълнението й след регистрацията си.
Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния
съд по реда, определен със закон.
Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите
избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е
недействително.
(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и
законите в съответствие със своята съвест и убеждения.
Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга
държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с
положението на народен представител.
(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си
за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен
от закона ред.
Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за
изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.
Чл. 70. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях
не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за тежки престъпления,
и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на
председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при
заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното
събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер
се определя от Народното събрание.
Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват
предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Народното събрание;
2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от
свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието
лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а
в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.
Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват
въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.
Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя
времето, през което не заседава.
Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от
президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно
събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се
свиква от една пета от народните представители.
Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от
най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната
клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и
законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на
народа. Заклех се.".
(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и
заместник-председатели.
Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:
1. представлява Народното събрание;
2. предлага проект за дневен ред на заседанията;
3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и
осигурява реда при провеждането им;
4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното
събрание актове;
5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното
събрание;
6. организира международните връзки на Народното събрание.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат
председателя и осъществяват възложените им от него дейности.
Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседания от председателя на
Народното събрание:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една пета от народните представители;
3. по искане на президента;
4. по искане на Министерския съвет.
Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и
временни комисии.
(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и
упражняват от негово име парламентарен контрол.
(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.
Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са
длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите
от тях сведения и документи.
Чл. 81. (1) Народното събрание може да заседава и приема своите актове,
когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство
повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато
Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда
или Народното събрание реши то да бъде тайно.
Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение
Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.
Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в
заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане
те се изслушват с предимство.
(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават
министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Чл. 84. Народното събрание:
1. приема, изменя, допълва и отменя законите;
2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;
3. установява данъците и определя техния размер;
4. насрочва избори за президент на републиката;
5. приема решение за произвеждане на национален референдум;
6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение -
Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на
министър-председателя;
7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на
министър-председателя;
8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и
на други институции, определени със закон;
9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;
10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;
11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили
извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на
страната или преминаването им през нея;
12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата
територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на
Министерския съвет;
13. дава амнистия;
14. учредява ордени и медали;
15. определя официалните празници.
Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон
международните договори, които:
1. имат политически или военен характер;
2. се отнасят до участието на Република България в международни
организации;
3. предвиждат коригиране на границата на Република България;
4. съдържат финансови задължения за държавата;
5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на
международни спорове;
6. се отнасят до основните права на човека;
7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от
законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. изрично предвиждат ратификация.
(2) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат
изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в
съответствие с общопризнатите норми на международното право.
(3) Сключването на международни договори, които изискват изменения в
Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.
Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и
обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за
всички държавни органи, организациите и гражданите.
Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен
представител и Министерският съвет.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от
Министерския съвет.
Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се
извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши
двете гласувания да се извършат в едно заседание.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване.
(3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от
15 дни след приемането им.
Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на
Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е
прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни
представители.
(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на
министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава
оставката на правителството.
(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на
недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото
основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.
Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания
до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането
стават разисквания и се приема решение.
Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява
контрол за изпълнението на бюджета.
(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата
се уреждат със закон.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА
Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството
на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.
Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет
години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение,
навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен
представител и е живял последните пет години в страната.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни
гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
(4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се
произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много
гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и
не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия
президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от
Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.
Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с
президента при условията и по реда за избиране на президент.
Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на
същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни
представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и
да участват в ръководството на политически партии.
Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание
клетвата по чл. 76, ал. 2.
Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се
прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко
заболяване;
3. при условията на чл. 103;
4. смърт.
(2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента
се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях
обстоятелства.
(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент
до края на мандата.
(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията
на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането
на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат
избори за президент и вицепрезидент.
Чл. 98. Президентът на републиката:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно
самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум,
когато за това има решение на Народното събрание;
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание;
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на
административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на
дипломатическите представителства и постоянните представители на Република
България при международни организации по предложение на Министерския съвет и
приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически
представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители,
определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от
него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите
правомощия.
Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи
възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по
численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее
да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен
от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет,
президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща
парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът
предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство,
президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и
насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът
разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно
събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага
и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното
събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът
не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили
на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на
Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на
Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална
сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на
Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение
срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни
задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не
заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по
решението.
Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да
върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде
отказано.