ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ЦАРЯ Е ВЪПРОС ОСВЕН НА ВЪЗПИТАНИЕ И НА ОБЩА КУЛТУРА

“Сбъдна се мечтата на Иван Костов, към премиера да се обръщат с Ваше Величество.”

Слави Трифонов в шоуто си през септември 2001г. когато Цар Симеон ІІ беше избран за премиер 

Преди време в предаването си “В десетката” Иво Инджев беше поканил експрезидента Петър Стоянов и се обръщаше към него с “Господин Президент”. Преди това пространно обясни, че такава била традицията в САЩ, и не е лошо и ние да я въведем. В такава посока работи и Народното събрание с приетия закон за привилегиите на бившите президенти. Дискусионно е доколко точно президентите, а не премиерите носещи действителната отговорност за управлението на държавата заслужават това, но не в това е въпросът. Другият пример с усвояването на “передовый” USA опит е полагането на клетвата от първото правителство на Иван Костов през 1997 г. Тогава той заедно с министрите си, с достолепни и национално отговорни изражения се заклеха пред Народното събрание с ръце на сърцата. През 1999г. Костов уволни повечето от тях за корупция, а народът уволни и него на изборите през 2001г., но “pro mortibus nihil, sine bene”.

В САЩ всяка една съборетина строена преди 100 години е национална “историческа ценност”.  Просто хората си имат почти 227 годишна история и затова се мъчат да си създават традициите, които им липсват.

Ние обаче си имаме традиции в Дунавска България поне от 681г. сл. Хр., насам, а в Приазовието и Кавказките планини от 165г. сл. Хр. Ако си върнем още назад историята (позовавам се на Петър Добрев и модерните историци от неговия кръг) ще стигнем до Х век преди Хр. когато държавата ни е била в Памир, гранична на Индия и Тибет. Неслучайно  “Махабхарата” споменава Цар Кардама, а индийският  бог на съкровищата се казва Кубера. Изкушавам се да спомена и изследванията на Добрев, Димитров и Шопов, които откриха паралели в държавното устройство, календар и език на древните българи и древния Шумер. В частност титлата “Цар” в Шумер и “Шар” в древен Египет се е употребявала  със значение на император и определено не е руска дума, както някои досега считаха (както и руското “княз” идва от “канасюбиги” или "богатир" е изопачено от българското "багатур").

И да си “дойдем на темата”. Единствената държава в света в която легитимен владетел се връща триумфално за да “управлява, а не да царува” при  това с повече от 56%  от гласовете на избирателите в свободни и демократични избори е България. Паралели със съвременна Кампучия или Франция от 1848г. са невъзможни. Българският случай е уникален. Той е едно от многото доказателства за същността на така наречената “народна монархия”, каквато България винаги е представлявала като свободна държава. Инстинктът  за “народната монархия” е ключов елемент от народопсихологията на българина и проявленията му са десетки, но това е предмет на отделно изследване.

При това Цар Симеон ІІ до момента не е детрониран, нито е абдикирал, просто е изгонен от една окупационна армия през 1946 с псевдореферендум, чиято правна стойност е колкото на редовно печелените  с 99.98% избори от БКП и другаря Тодор Живков в периода преди 1989г. Самото изброяване на конституционните и законови нарушения, с които комунистите в периода 9.09.1944 – 4.12.1947г. премахнаха Търновската конституция и направиха Народната Република отнема десетина страници.   Ще опонирам и на Георги Коритаров, който в “Блиц” по БТВ, каза в разговор с шефа на хазарта Георги Петров, че случаят с референдума бил “една неправилно отсъдена дузпа, но красиво и ефектно изпълнена, на която всички ръкопляскали”. Той имаше предвид, че новата конституция от 1991г. потвърдила резултатите на незаконния референдум. Нямам против някой да е личен приятел на Иван Костов, но не съм съгласен  да манипулира от екрана на втората национална телевизия. Доказателствата, че и новата конституция от 1991г. е нелегитимна заемат поне 16 страници. Ще посоча само  три – изборите за ВНС на 10 юни 1990г. са фалшифицирани и самото ВНС е незаконно. (доказано от комисията на Н.Вълчанов – М.Константинов чийто заключения съм публикувал на сайта си) Второ – има десетки конституционни и законови нарушения при насрочването и  провеждането на изборите, както и законови нарушения на ВНС при приемането на конституцията. Трето, тя и досега не е обнародвана от съответния президент по надлежния конституционен ред. И т.н.

По въпроса за титлата. На времето Великото Народно Събрание превърнало Княжество България в Царство България през 1911г. дава на владетеля титлата  “Негово Величество Цар на Българите” (чл.6 от Търновската конституция) , а не примерно “Цар на България”. Презумпцията е, че извън границите на страната живеят поне половината българи ( сега този проблем е още по остър) и Царят с титлата си е  символ на духовното и културното им  обединение. Тази титла се дава по конституция и Цар Симеон ІІ и до момента си я носи.   Тук влизам в задочен спор с Петър Волгин, който  една събота по  БНТ се възмущаваше, че “някои  упорствали и наричали господин Симеон Борисов Негово Величество”. Г-н Волгин, всеки има право да е такъв, какъвто си иска, но титуловането на Царя в крайна сметка е и въпрос на интелигентност. Дипломата ми по “История и философия” и възпитанието, дадено ми от баща - царски офицер и майка – дъщеря на богат предприемач ми повеляват да наричам Царя Негово Величество, независимо от длъжността му министър-председател в момента. Между другото Цар Симеон ІІ е наследил и титлата дадена на баща му Цар Борис ІІІ – “Обединител” заради безкръвното връщане в българските предели на Южна Добруджа през 1940г и Беломорието и част от Вардарска Македония през 1941г. В модерен аспект през 2001г. той наистина обедини българите макар и в друга форма.

Аргумента за “чистата българска кръв” е смешен. Навремето обичаният от всички историк - покойният Бачо Кольо Генчев, си позволи глупостта да политиканства по повод едно посещение на Ахмед Доган при Царя в Мадрид. Той заяви по националната телевизия “Един турчин отишъл да ми връща един немец”. Оттогава доста хора, непритежаващи нито ерудицията, нито културата на проф. Генчев, повтарят тази погрешна и злополучна фраза. Че Царят има и славянска, дори частица българска кръв се доказва генеалогически, но това не е толкова важно. Няма да изтъквам и аргумента, че след Х век почти няма български владетел с чиста българска кръв. Нашите царе имат и влашка, и гръцка, и левантийска, и сръбска, и руска, и еврейска, и унгарска, и татарска и каква ли не още кръв. Това не ги прави по-малко български владетели. Изобщо трябва сериозно просвещение по въпроса за кралските родове в Европа и въобще за аристокрацията, чиято липса е особено осезателна в съвременна България.   Главният проблем е, че в кръвта на съвременния българин има примеси от поне 107 малки и големи народи преминали през многострадалната ни земя. Ако някой се има за чист българин да докаже родовия си произход поне до прадядо си.  Аз съм проучил родословното си дърво едвам до 17 век и не се имам за чист българин по кръв, но по дух.

Когато Царят дойде в началото на 2001г. той каза “Вярвайте ми”. В изявлението си от 15 юни 2001г., освен, че помоли никой да не чества рождения му ден, за да не касират изборите (16 юни се падаше в събота – деня за размисъл), той каза нещо, което малцина са чули, а още по-малко разбрали: “Аз правя саможертва”. Ако някой не разбира – това значи, че той пожертва короната за да спаси народа си. И когато спечели изборите каза  “Вярвайте в себе си”. Никой не се замисли в тези думи. Сблъсъкът на коронования премиер със синя кръв, цял живот учил, работил и живял в свободни, културни  и проспериращи страни в Западна Европа с българската действителност не е в негова полза. Защото ние българите, които сме родени преди 1990г. имаме един голям проблем – липсват ни вторите седем години. Между първи и седми клас ние бяхме чавдарчета, пионерчета, комсомолци. Вместо да учим вероучение, принципите на пазарната икономика, родната история и гражданските права, на нас ни тъпчеха главите с комунизъм, политикономия, история на СССР и БКП. По-лошото – успяха да ни втълпят, че всички сме равни и еднакви и нямаме право да мислим, защото партията мисли за (вместо) нас. Интелектуалният ни багаж се състоеше от черно-бели термини – правилните бяха БКП, СССР, др. Тодор Живков, социализъм и република, лошите – патриотизъм, демокрация, Нато, Европейски съюз, монархия. (Да се сеща Евгений Дайнов с неговите “Иван Костов – добро, Царя – лошо”).

Добрите резултати от управлението на Царя не “предстоят” както пише и "Капитал" за съжаление, а са налице. Невярващите да следят рейтинга на страната на външните финансови пазари, нивото на инфлацията, безработицата, брутния вътрешен продукт, бумът в секторите на туризма и транспорта, с една дума да четат вестник “Капитал”, както правя и аз. (Извинявай г-н Георги Д. Пеев, нищо лично, просто факти.)  

А на онези, които продължават да злоупотребяват със свободата на словото и на медиите срещу Царя и против  българските национални интереси, ще им кажа, че ако за липсата на вторите седем години ние нямаме вина, защото сме се родили и живяли в тоталитарен режим, то за  липсата и на първите седем години, са си виновни те самите и родителите им. Това наистина си е техен проблем, но ако обичат да не ни занимават и нас с него.

Александър Долев