ЗАЩО ЦАР СИМЕОН ІІ СПЕЧЕЛИ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2001г.?

Досега в нито един анализ не прочетох някакво сериозно обяснение за причините довели до победата на царското движение в парламентарни избори 2001г.
Наслушахме се и се нагледахме на всякакви интерпретациии от сорта:
- Народът не разбра управляващите. Те оправиха макроикономиката, но тежестта на реформите изпразни джобовете на хората, които мислейки със стомасите си гласуваха протестно.
- Царят спечелил със популизъм.
- Народът очаквал месии отвън, които да му оправят дереджето.
- СДС се провалило поради корупцията и арогантността на управляващите.
- Народът направил грешка, която щяло да му струва скъпо.
- Мисленето на българина е митологично, историята му циклична. Царят бил последният мит, и много хубаво че сега ще се разбие.
И т.н и т.н.
Няма да се занимавам със критика на теориите на присъдружните политолози Минчев, Дайнов, Гарнизов и сие. Самото словосъчетание "син политолог" е един оксиморон от сорта на "дървено желязо". Или си политолог или си син или червен. Виж терминът "син шаман" прекрасно пасва на Евгений Дайнов. Той много добре би стоял с препаска през кръста, накичен с амулети и държащ тъпан в ръце. Представяте ли си го как подскача край огъня надрусан с магически отвари и предричащ изборна победа на вожда Костов. А един поглед към Огнян Минчев дава представа какво са представлявали загадъчните и до ден днешен
за историците "хранени хора" подвизаващи се в дворовете на българския канасюбиги. Функциите им са неизяснени и досега. Огнян Минчев дава един възможен отговор на въпроса.

Но сега сериозно. Някой ще се сети ли да каже, че управлението на СДС при  Иван Костов беше безобразно? Помните ли бъдещия премиер на митинга на победата след края на януарските събития 1997г. пред храм-паметника "Александър Невски" как заяви от трибуната "Ние няма да Ви излъжем". Когато стана министър-председател със смазваща изборна победа, огромно парламентарно мнозинство и омаломощена опозиция, готова да го подкрепя по някои общонационални въпроси му се даде невероятен исторически шанс. Той имаше пълните възможности да направи необходимите реформи, да декомунизира и демократизира страната и да изгради отлична пазарна икономика. Обществената подкрепа беше налице, а две години правителството имаше такъв медиен комфорт, за какъвто другите могат само да мечтаят. Нещо повече, след преживяната криза българският народ беше готов да прощава грешки и неблагополучия и да дава огромен кредит на доверие. Шансът беше на негова страна, но ако той беше държавник, а не политикан. Но когато случайни хора бъдат изтласкани на държавния връх на гребена на народното недоволство, те не могат да бъдат по-различни от това, което са всъщност.  Цялото управление на Иван Костов беше на нивото на посредствения политикономист, съпруг на партийна секретарка. Той не направи нищо различно от това с което беше живял и познаваше - братовчедско-мафиотска партия с опит за тоталитарно управление. Вместо да руши старите порядки, той ги укрепи в опит да запази статуквото на  удобния двупартиен модел. Нещо повече - Иван Костов като личност прояви в политиката и управлението всички негативни черти които притежаваше.  Жалките диктатори винаги са еднакви - комплексирани като Хитлер, показни аскети като Ленин, недопускащи около себе си хора, които да ги засенчват, като Сталин. С абсолютна омраза към интелигентните, преуспелите и компетентните. Това съчетано с иначе отличните организаторски качества, умението да се вдъхва респект или страх в околните, работоспособност и волска упоритост, каквито черти Костов несъмнено притежаваше, създаде ужасно управление. В края на мандата си той беше върнал страхът у хората. Фирмите трепереха за бизнеса си, държавните служители за работните си места. Иван Костов беше създателят на ужасяващата система на партийно-държавна корупция, впоследствие приватизирана от обкръжението му. Не, че преди него нямаше корупция. Имаше, но частична и хаотична. Той беше човекът, който я институционализира. И това беше главното "постижение" на управлението му. Непокорните, отказалите да плащат на управляващите или по-опасните политически противници бяха смазвани с държавните контролни механизми - ревизори, данъчни, контролни органи, полиция. Още повече, че Костов се постара да овладее изцяло съдебната система, която слугински изпълняваше поръчките му. Възстановена беше функцията на политическата полиция да следи и компрометира неудобни противници на режима. И всичко това на фона на нарастващата бедност, безработица и безперспективност. Иван Костов не само създаде корупционно управление, това управление задуши предприемачеството с регулаторни и лицензионни режими, с управленска некадърност и разсипничество. Освен огромното разграбване на страната, управляващите съсипваха останалото, което не можеха да окрадат, а и не позволяваха на другите да създават. Едва ли може да се даде по-добро сравнение на управлението им, от това с времето на башибозушките орди. Освен това седесарските управленци  на всички нива воглаве с премиера демонстрираха изключителна арогантност и безпардонност. Считаха се за вечни и ненаказуеми. При такива предпоставки част от отговора на въпроса защо Костов загуби изборите е даден.

Но това е едната страна на нещата. Това злощастно управление помогна на българския народ да разбере, че проблема не е в това коя партия ще управлява - лява или дясна, ретроградна или "прогресивна". Хората осъзнаха, че проблемът е в партийно-политическият модел. Пропорционалната избирателна система и изградените криминално-религиозни структури с тоталитарен уклон, кой знае защо наричани у нас "партии" само затвърждаваха статуквото, като извършваха отрицателен подбор на бездарни послушници за депутати, кметове и министри и общински съветници. Те изпълняваха сляпо командите на партийно - мафиотските шайки (или ръководства), които ги оглавяваха. Така самата политическа система се оказа хранителната среда в която разцъфтяха Жан Виденовото и Иван Костовото управления. Така се създаде този политико-управленски "елит", който и до момента се опитва да управлява страната или поне да запазва изгодното му статукво. Жалките опити на Костов да ликвидира изобщо мажоритарните избори в страната се провалиха поради обществената съпротива. Той имаше "доброто" намерение да направи кметовете избирани от Общинските съвети, членовете на които  на свой ред да бъдат избирани чрез пропорционалните избори в партийни листи. Така щеше да се ликвидира самата идея за мажоритарност на избора, за личностно поведение и присъствие на хора - различни от фюрера, на политическата сцена. Те щяха да бъдат заменени от партийни послушници като депутатите. За щастие този опит се провали. Но самата идея отвори очите на невярващите към какво се стреми режима на Костов. Самите автори на идеята Бакърджиев и Бисеров по време на тайните обсъждания на промените на избирателните закони в НИС на СДС през май 1998г. си даваха сметка колко е взривоопасно предложението им. Бисеров дори каза пред седесарския елит: "Трябва да внимаваме с прокарването на тази идея,  по този начин единствения избиран мажоритарно човек в държавата ще остане президентът. Разбирате ли на каква съпротива ще се натъкнем." По-рано Иван Костов беше казал по този повод, че "Ние имаме шанса ако сме умни да управляваме десет-петнадесет години напред." Неуспехът му да ликвидира мажоритарните избори му съкрати управлението с 13 години. Общинските избори през 1999г. нанесоха първия удар по режима му.

Ако се върнем към местните избори през 1998-9г. ще забележим един интересен феномен. Тогава ВМРО за пръв път приложи на практика изборния модел на така наречените "граждански листи". В противовес на практиката на СДС и БСП за издигане на партийни активисти и послушници за съветници и кметове, ВМРО още на частичните избори за кметове в три новообразувани общини - Стамболийски, Перущица и Кричим през лятото на 1998г. предложи в листите си хора професионалисти, необвързани партийно с ВМРО, но хора с авторитет в градовете си. Това бяха видни личности, поканени да защитават градските или общинските интереси. Куриозното беше, че част от тях бяха дори членове на СДС или БСП, но се кандидатираха в листи на ВМРО. Резултатът в Стамболийски беше разгромяващ, от общо 29 съветника по четири бяха на СДС и БСП, а 21 на ВМРО. Кметът подкрепен от ВМРО, но кандидатиран като независим също спечели с размазваща противниците преднина. Доказа се практически теоретичната постановка, че при участието на повече десни партии в изборите левият електорат просто се стапя. Дълги години в Стамболийски СДС печелеше с по  65-70% всички избори, но БСП винаги запазваше своите  30-35%. В изборите през 1998г. БСП остана с по-малко от 14%, а двете десни партии - СДС и ВМРО взеха останалите 86%. И СДС и БСП бяха ужасени от резултата.  Този пробив смъкваше маската на 10 годишния преход. Веднага ставаше ясно, че най-добрата декомунизация ще стане при участието на повече десни партии във изборите. БСП просто щеше да се свие до нормалните 10%. Това доказа за пореден път, че двата мастодонта СДС и БСП се подкрепят един друг и са в съглашателство да не допускат други политически субекти на сцената. На редовните местни избори през 1999г. ВМРО приложи идеята си за гражданските листи в една трета от общините на България. "Девизът - местен, свестен и известен" синтезира идеята да се канят в листите видни личности, независимо от партийната им обвързаност или симпатии.  В така наречената "синя столица" на СДС - град Пловдив ВМРО извади листа за съветници в която от 57 души общо, членове на ВМРО бяха първия, третият и част от предложените след 15 място, тоест в неизбираемата част на бюлетината. Избрани бяха 6 души - двама от ВМРО и четирима необвързани с организацията, но видни пловдивчани - адвокат, архитект, директор на Историческия музей и частен бизнесмен. ВМРО стана третата политическа сила в Пловдив от пръв път.  И още веднъж се потвърди в практиката , че десните партии изяждат левия електорат. Докато в избрания през 1995г. при двуполюсния модел Общински съвет  28 съветника бяха от СДС и 23 от БСП, то през 1999г. при яростната битка на СДС и ВМРО левите останаха с 13 съветника, а общо 38 бяха на ВМРО, СДС, независими и други десни партии. За пореден път се доказа, че мажоритарността на предложените кандидати и участие на други партии извън двата мастодонта ще разруши статуквото.

Идеята на ВМРО за гражданска листа от известни личности - почтени и професионалисти победи. По-интересното е, групата съветници на ВМРО остана без двамата члена на организацията. През 2001г. единият беше изключен от ВМРО и от групата, а другия подаде оставка, защото се премести да живее в друг град. На негово място влезе следващия в листата, също необвързан с ВМРО - известен пловдивски професор-психиатър бивш член на БСП. Петимата съветници от групата  на ВМРО останаха   лоялни на организацията, без да са нейни членове. Гражданският модел в крайна сметка победи.

И ето логичното обяснение на изборната победа на Цар Симеон ІІ през юни 2001г. Освен отвратителното управление на Костов и напрупаната омраза към двете партии СДС и БСП и към самият политически модел, хората упражниха мажоритарен вот. Те гласуваха за Царя като за личност. Изобщо не се интересуваха, какви хора е посочил за депутати в листите си. Дори там да бяха Иван Костов и Жан Виденов, ако Царят ги беше поставил щяха да бъдат избрани.

Разбира се Царят приложи в национален мащаб същият модел, който ВМРО  пробва през 1998-99г. - граждански листи за депутати в които попаднаха известни лица, и безпартийни, и от други партии. Разбира се влязоха и неподходящи хора и затова в групата на НДСВ има всякакви лобита и фракции - и монархисти и републиканци, и леви и десни, и космополити и националисти, и американофили и русофили, и бивши седесари и бивши бесепари. Има и хора от сенчестия, и от чистия бизнес, и юпита върнали се от Запад, и хора не напускали досега България.

Дори политическият механизъм на участие в изборите на  НДСВ като коалиция от две малки партийки беше приложен за пръв път от ВМРО през 1998-99г. Тогава ВМРО  беше регистрирано по Закона за лицата и семействата и нямаше право на политическа дейност. Затова бяха регистрирани две фалшиви партии със странни имена. Те подадоха в ЦИК заявление за коалиция под името ВМРО-Българското национално движение и тя нямаше как да им бъде отказана. В същото време послушният на синьото управление съд, бавеше регистрацията на политическа партия под името ВМРО-БНД по нареждане лично на Иван Костов. Този отвличащ маньовър с явната и фалшивите партии позволи ВМРО, макар и коалиционен партньор в парламента да се конфронтира със СДС на местните избори със собствена бюлетина.

Паралелите на участието на ВМРО и НДСВ в изборите не свършват дотук. Има и припокриване в програмите на двете структури, особено в икономическата част. Разбира се при посещението си при Царя в Мадрид през 2001г. лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов му даде копие от програмата. Но не е важно дали Цар Симеон ІІ е използвал опитът натрупан от ВМРО. Това не е патент на която и да било партия. Това е просто българският Възрожденски модел на общинско самоуправление - най-видните българи да стават кметове и настоятели, независимо от убежденията си. Този модел проработи през 1998-2001г. и показа, че натрапената  ни отвън двупартийна система е чужда на българина и обслужва външни геополитически и вътрешни криминално-партизански интереси.

Големият удар по нея беше нанесен през 2001г., но следва да бъде завършен с въвеждане на напълно мажоритарни избори за всички нива - кметове, съветници и депутати. И тогава България отново ще се превърне в "Прусия на Балканите".

    Александър Долев