Електронната vs. книга -
     печат и хипертекст

Живко Иванов, Пловдивски университет

·         "The rhetoric of hypertext (and all of us who work in hypertext are guilty of this exag-geration) tends to be a rhetoric of liberation". Джонсън Ейлоула 

·         Аз съм възхитен от технологията, но също така и слисан от факта, че тя не е в състояние да предизвика съществени социални промени по адекватен начин." Пол Вирилио.

 
Текстът съдържа: 
Ново вино, стари мехове

ДЕФИНИЦИЯ И СТРУКТУРА
ХИПЕРТЕКСТ И КНИГА - РАЗЛИКИ ПРИ ЧЕТЕНЕТО
АВТОРИТЕТ И АВТОР: ХТ ИЗМЕРЕНИЯ
ХИПЕРТЕКСТ ЧЕТЕНЕТО

Разлагане на йерархиите
Печат и електроника
Критически източници

Нови вино, стари мехове

Първата вълна на масирани ХТ изследвания се появи през 1992. Джордж Ландоу написа Конвергенцията на технологията и съвременната критическа теория; Дейвид Болтър - Писменото пространство; Майрън Тъман - Оnline грамотността. Опиращи се на различни предходни теоретични източници в спектъра от Дерида до инженери като Теодор Нелсън, и тримата поддържат гледището, че ХТ се заражда като идея в ранни литературнотеоретични работи. 

В следващите години се появява нова вълна от ХТ изследвания, които отместват първоизточника от полето на литературната теория към развитието и усъвършенствуването на технологиите, свързани с електронната и дигитална трансформация на текста. Това са Ричард Ланхам и книгата му Електронната дума: технологията, демокрацията и изкуството; Елен Улман с Привързани към Машината, както и Илейна Снайдър с Електронният лабиринт.

 
ДЕФИНИЦИЯ И СТРУКТУРА НА ХИПЕРТЕКСТА - ЛИТЕРАТУРОВЕДСКИ ИМПЛИКАЦИИ
        Идеалната текстуалност или хипертекстовата реалност е текст, композиран от блокове и секции думи или образи (обекти), свързани с електронна връзка по множество пътища, вериги и разклонения в един отворено незавършен, постоянно безкраен текстуален комплекс, описан чрез категории като връзка, възел, мрежа и път. Теоретичната представа на Ролан Барт за мрежата на текста силно наподобява хипертекстовата структура: 

"В този идеален текст мрежите са много и си взаимодействуват, без при това някоя от тях да е в състояние да превъзхожда или потиска останалите; този текст е галактика от означители, не е структура от означени; той няма начало и е реверсивен по своята посока на достъп текст; ние можем да се доберем до него от няколко или множество входни точки, никоя от която не е авторитативно предназначена да е главна и централна; системата от значения може да поеме този абсолютен плурализъм на текста". 

 Опора на ХТ дефинициите съществува в множество определения за мрежовия характер на текста;  Фуко в Археология на знанието изтъква, че: "границите на една книга никога не са чист срез, защото са обхванати в система от референции към други книги, текстове, изречения; текстът е възел в мрежата - една мрежа от референции".

          Идеята за хипертекста е създадена от Ваневар Буш през 1945, но под името мемекс (memex). Хипертекст терминът е въведен за пръв път от Теодор Нелсън през 60-те и се отнася към електронните форми на текста, продукт на радикално новите информационни технологии и свързаните с тях нови начини на публикуване. "Под хипертекст аз разбирам нелинеарно писане - текст, който се разклонява и позволява на читателя избор, позволява най-доброто върху един интерактивен екран...,  хипертекстът е серия от текстови парчета (chunks - голямо парче (дърво, месо, хляб), свързани чрез препратки, които предлагат на читателя различни пътища на движение".
        Така организирано текстовото пространство силно се доближава до дефиниция на текста, която Барт определя като lexia - текст, съставен от блокове и секции с електронна връзка помежду им. Хипертекстът свързва словесни и несловесни обекти - хипермедия и хипертекст са в този смисъл взаимозаменяеми.

        Важна характеристика на хипертекста е възможността да преместваме части от текста към други части от текста, като се образуват нови контекстуални хоризонти на четеното.  Вътре в рамките на възела-текст е възможно и анотирането на нови връзки, които препращат както към вътрешни точки на текста, така и към други текстове и части от разположени на друго място текстове. Препратките в e-text стават мигновено и директно, така че не се нарушава континюитета на четенето по веригата на препратките, както най-често се случва с печатните препратки към други печатни текстове.
        Възможностите на електронната препратка са несравнимо по-големи от тези на печатната - достатъчно е да се придвижим от топика към топика в помощните текст придружители на различни приложения в Windows средата; т.нар. help менюта предлагат няколко входни точки, богата система на съотносителни препратки и вътрешни цикли на търсене и намиране, които предават читателя като щафета помежду си, докато той постигне желания резултат. Нещо повече, съвременните help менюта и синтаксисът на търсещите машини предлагат задаването на обикновен въпрос, анализират ключовите думи в него и извършват т.нар. интелигентно сортиране (refine), което доставя резултата под формата на класация по степен на съответствие между термините на заявката и ключови параметри на претърсените източници.

ХИПЕРТЕКСТЪТ И КНИГА - РАЗЛИКИ ПРИ ЧЕТЕНЕТО
            Модерната печатна култура обхваща комплекс от технологии, социални функции и икономически структури, които определят продукцията и потреблението на писаното слово; тя води своето същинско (индустриално) начало от късния 18-ти и началото на 19-век. Печатната творба е стабилна, статична и линеарна. Читателят следва пътя, предначертан от автора. Четенето е по същество пасивно и усамотено като дейност. Печатната творба е физически изолирана от други текстове, всяка печатна творба изгражда свой собствен и отделен свят.

        В началото на развоя си хипертекстът е калкирал структурно печатната книга; започва като опростена електронна версия на конвенционален печатан текст.
        С времето обаче хипертекстът развива своята релевантност спрямо технологиите на печатната култура.

        За разлика от печатната творба, която е фиксирана от гледище на завършеност и цялостност, хипертекстът е ковък и пластичен до безкрайност ("нестабилен"): той може да бъде разширен, преиздаден или цялостно пренаписан по всяко време от своя автор. Е-текстът няма номера на страници, титулна страница или каквито и да е маркери, които придават на книгата форма и порядък.
        Мрежата на текста, по думите на Ландоу, "...клони към фрагментация и атомизация в конститутивните си елементи...; тези блокове и секции текст като единици за четене придобиват своя собствена и достатъчна съдържателност", като при това изгубват тясната си връзка както с йерархичността на цялото, така и съотносителността си към други части на предишната интегрална творба.
        Възникват нови начини за подреждане на текст, които заемат мястото на остарелите способи за цялостно, йерархично и линеарно построяване на текста, обусловено изцяло от предпоставените параметри на печатната технология.

·                 ХТ обаче изгражда връзки и към други текстове, които в хоризонта на печатното писане не се намират в композиционна и структурна връзка с него. Чрез вграждането на хипервръзки, читателят във всеки пункт може да бъде пренасочен към други текстове, които се намират в разнообразна контекстова съотнесеност с четения -- към картина, видео, звук или други обекти.

o        Пример: Хипертекстът за Американската гражданска война например има препращащи връзки към биографии на генерали, протичането на битките, монографии за международните отношения през 19-ти век, картини на памукови плантации, про- и антиробско законодателство, топографски карти и коментари на съвременни читатели - и това са само малка част от възможните за построяване препращащи връзки.

·                   Читателят се движи свободно от една към друга връзка или се завръща и прехожда към първоначалното поле на четене. При четенето на ХТ се преживява не самостойността на текстове и  обекти, а тяхната обвързаност, демонстрирана чрез комбинаторна мрежа и едновременна достъпност.

·                   Е-текстът губи индивидуален идентитет, присъединявайки към структурата си множество чужди текстове и обекти в мрежата от вече съществуващи електронни публикации, които едновременно са атомизирани и интегрирани.

        Читателят обаче не е снабден само с една единствена свобода - свободата на избора при препращащите връзки. Свободата в ориентацията и движението се допълва и от още един вид свобода - по-съществена и конструктивно по-значима: свободата да допълва, видоизменя, съкращава. Докато първата свобода - на движението - разлага линеарността и строгата последователност на печатното четене, но трансформационно се намира близо до него, то свободата да се променя ХТ е почти непозната за печатната култура.

·                 Авторът вече (сега) не може да предвиди какво точно ще срещне и сблъска читателя, не може да проектира изцяло антиципирана магистрала на движението, по която със сигурност да се движи четящият. За автора остава стрктурният канал да предлага възможности (разклонения, ризоматични нишки), които могат да бъдат приети или отхвърлени.

·                 Читателят избира пътя, читателят обаче има и несравнимо по-големи "права" да коментира и оценява този път, и то "тук и сега". Този коментар и оценка в едно темпорално мигновение се интегрират чрез системата на препращащите връзки към мрежата на хипертекста. При тази характеристика на хипертекста читателят се превръща в активен реконструктор на сегменти и връзки, на съдържания и препратки. Неговото участие може да се концентрирана както върху съществуващите хипертекстови реалности, така и да задълбочи, да разшири и да преструктурира контекстуалните хоризонти на един първоначално визиран хипертекст или по-точно на определени временни хипостази на хипертекста. 

·            Свободата да се движи е важна, но още по-важна става свободата да реконструира, а в определен смисъл и да конструира наново хипертекста. Колкото и свободно да се движи читателят в ХТ, самото движение е пасивно, доколкото посетителят на ХТ връзки е анонимен и пасивен (lurker). Той се гуши в своята компютърна хралупа и самото му четене остава индивидуален и самотно затворен акт. Втората свобода дава възможност на четенето да излезе от хралупата и да стане публично четене чрез разнообразните форми, по които това четене се "добавя" като своего рода органичен придатък към вече прочетеното.

          В четенето на ХТ може да се осъществи достъп във всяка точка, тъй като няма стабилно начало и край на публикацията, няма и ярко изразена наративна нишка на ХТ. Читателят е съпроводен в пространството на ХТ не от волята на автора, а върви по собствена воля, тъй като сам избира връзките и препратките, посоките и разклоненията, които да следва и усвоява. Ветрилото на връзките се превръща в по-важно и съществено от линеарните насочвания на самия хипертекст (които така или иначе се съдържат като "остатъчен" продукт на завършеното и цялостно писане в контекста на печатната технология), а четенето се намира в непрекъснато изплъзване от зададената ос на автора. 

           Читателят и авторът са равновъоръжени както в свободата на построяването и следването на наративните ризоматични нишки, така и в тяхното конструиране. Инструментите на анотирането са във владение на читателя в същата степен, в която с тях разполага и авторът. Тези критически и оценящи инструменти позволяват на всеки четящ да създаде и публикува своя отговор на е-текста, да добави свои собствени разсъждения, проникновения и перспективи към хоризонта на възможните други текстове. Четящият може да добави и свои препращащи връзки към несвои текстове, с което да доизгради мрежовата перспектива на обвързаността.

·                 Тези читателски добавени връзки могат да са връзки, които авторът е имал в обсега си, но не е направил, ала това могат да бъдат и връзки, които изцяло са изградени на друг свързващ принцип или препращащи към радикално нови области и обекти.

·                 Правомощията на читателите да правят свой  собствен  принос    към      хипертекста, съчетан с правата на автора да модифицира непрекъснато   условният   оригинал, прави невъзможно  схващането  на  ХТ   като "завършен", "приключен", тъй като по философията и технологията на своето производство и съществуване е нестабилен и незавършен.

        Докато печатната култура е организирана в услуга на доминиращия автор, една богоподобна фигура, която обикновено е мъж, ХТ дава на читателя силата, която преди и постоянно е била прерогатив на автора (Снайдър). Читателят вече не е пасивен реципиент на получаваната мъдрост (когнитивина мижитурка), а все по-често критик и съавтор. Хегемонията на автора над литературната култура избледнява и изчезва: авторът не определя началото и края на творбата, не стои над критиката на четящото множество и не винаги може да бъде напълно идентифициран като автор на даден хипертекст. ХТ е радикално предизвикателство към традиционните и изградени върху категориите на печатната култура понятия за авторовия субект, авторство и авторско право, интегралност на текста (завършеност, структура, форма) и единство на прочита. 

        Нe е тук мястото да се разпростирам, но няма как да не се спомене и за една друга последица - огромната "заплаха" на ХТ теория и практика за конвенционалната педагогика. Традиционното преподаване, както и традиционното писане, е линеарно и вертикално свеждане отгоре надолу. Обучаващите се упражняват в предаване на канонични корпуси на знанието, докато семинарите са интелектуални игри, насочени към академичните авторитети. И двата сектора се контролират от богоподобната фигура (или авторитарната фигура) на професора. Но ХТ педагогика е неприспособима към авторитарни методи на преподаване. ХТ преподаването изисква егалитарна и интелигентна педагогика, основана върху либерален прагматизъм, в която разликата между професор и студент, между "централна" и "периферна" творба, е сведена до ирелевантност.
          (Може да се проследи по връзките със страниците на Университета Вандербилт: http://www.vanderbilt.edu/AnS/english/flackcj/Litmain.html

ХИПЕРТЕКСТ И ЧЕТЕНЕ
        Четеното на печата е пасивна и самотна дейност, която буквално дисциплинира (подчиняват) и смълчава читателя.
        "При традиционната практика на грамотността, с която авторите и читателите общуват в изолация, текстът е тотално предначертан като строго йерархичен при формулирането и разпространението на знанието, това е една отгоре надолу (top-down) система, която произвежда зависимост и изолация на индивидите"  (Майрън Тъман).

Разлагане на йерархиите  back to content

        Електронните текстове благосклонно и толерантно привличат войнството на прогонените от печатната технология текстове в периферии, бележки, чернови, записки, приписки и прочие подобни второ- и третостепенни текстове. Маргинализираните текстове се завръщат, казва на шега Илана Снайдър. В класическата представа за текст множество други текстове се намират в сателитна дистанция спрямо нещо, което наричаме основен текст; отпаднало е от магистралното понятие за текст и по различни начини е съпътствало на разстояние критическата обозримост на главния текст.

        Йерархичната структура, възникнала при печатната технология, разделя писането на творческо писане (фикция и нонфикция) и функционално писане (инструкции, данни, паратекстове). Хипертекстът стапя острите гранични различия между двата масива.

Хипертекст и Съпротива

        Новата технология ни кара да си я представяме в категориите на старата и добре позната печатна технология, да си представяме дигиталната публикация като електронна, но все пак "книга", макар и на екран; книга, която се е трансформирала в някакво временно и нетрайно състояние под формата на дигитален образ.

        Съпротивата срещу хипертекста се корени и в обстоятелството, че той разрушава йерархичния и авторитативен ред на печатното писане, ревизира представата за авторитет не само в неговите творчески и художествени аспекти, но и в полето на социалния порядък.
Носталгията е най-сериозната пречка пред развитието на хипертекста. "Ние разполагаме с твърде много стари форми на употреба за новите технологии," заключава Майрън Тъман.

        В хипертекста ние сме като ангели без топографска карта, внезапно обдарени с полъха на откривателството, което е доста по-различно от ситуацията да търсим и ровим за някаква точно определена информация, чието успешно намиране ни изпълва със смехотворно задоволство. Мечтанието и уханието на хипертекста не се засенчва от съзнанието, че то е породено от телефонните импулси, които са генерирани от компютри и модеми и прескачат през рамката на прозореца, за да отидат скоростно до сървъри и уеб страници по света.

             ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО И СВЕТА
          Всеки - читател, писател, социум, - се превръща едновременно и обратимо в тотализиращ и фрагментаризиращ, възпроизведен върху компютърния екран и съхранен в магнитни памети. Не бива да сме изненадани от тази кондензация на агент, обект и субект; от този колапс на субекта, метода, обекта и интерпретацията.
        Традиционното разказване зависи от противопоставянето на идеята за движение и неподвижност; разказвачът конституира пътните коловози през ландшафта; класическият читател пътува по тези релси от спирка до спирка, от история до история; и траекторията е вписана в зададен пътеводител. Постмодерната артикулация на това хипертекстово пространство ни окуражава да мислим четенето отвъд категориите на релсите, спирките и линеарността. Вече не съществуват строго поставени коловози и предварително трасирани пътища; има само процес на читателско пре-начертаване и пре-трасиране на ландшафта. Писането и четенето стават все по-малко чисто разграничени и поляризирани дейности.
        В пораждането на текста и неговото отлагане в печат се скриват невидимите и динамични аспекти на текста - вулканично бушуващата знакова система, интертекстуалността, читателската ответност - които в категориите на "книгата" изглеждат умъртвени и статични, книгата като че ли не е в състояние да поддържа конструирането и процесуалността на произведеното.

        Хипертекстът не само е покана към читателя да вземе участие в правенето на текста, но и упражнява своего рода насилие, изисква непременно от читателя да се присъедини към акта на творчеството, изисква четящ и пишещ да се превърнат във взаимоучители, нещо като модерна електронна алило-дидактическа метода, в която обаче йерархичните равнища са заличени.

·         Печатната култура тежко се разделя с идеята, че печатният текст непременно трябва да е "стабилен"; конвенционалният читател разчита на факта, че печатният текст представя авторовата финална и авторитарна (авторитетна) дума, която строго се имплицира в реда на съставките, в последователността, заложена от автора като магистрала на четенето и разбирането. Това гледище характеризира печатния текст като един строго охраняван указател с ненарушима структура.

        С постмодерното хипертекстово пространство теоретиците се стремят да предизвикат и оспорят идеята за стабилна структура, за грижлив порядък със строги импликации на последователността. В "конвенционалния" текст фокусът по правило е разположен във връзките, предоставени от автора; така че смисълът на стабилността е запазен.
        От гледна точка на печатната книга електронно публикуваният хипертекст и свързване  могат да се изявят като опасни и застрашаващи. Идеята за индивидуалността се разклаща в контекста на прекъснатите и децентрирани творби, размножаващи се неограничено и подкопаващи основите на конвенционалната идея за текст и текстови граници. Читателят сякаш е изправен лице в лице с определен тип текстуална произволност. Пишещият, обратно, губи базисните форми на контрол над текста - текстът клони към постоянни разпади, към фрагментност и атомизация в средищните зони на конститутивните си елементи като ги превръща в lexia (Барт) или случайно нахвърляни през куп за грош блокчета текст.

 Текстът не е вече линеарно-йерархичен низ от думи, а експлицитно отворено пространство, в което очевидно може да се влезе, да се навигира, да се де- и реконструира и да се излиза по приблизително неограничен брой начини.

        Хипертекстът всъщност не е стройна, постоянна във времето, подредена и непроменима структура от страници (каквото е печатната книга) - хипертекстът е паяжина (мрежа) от връзки между текстове (сегменти), които съществуват чрез своята съотнесеност и възможност за преход от един към друг не по волята на автора, а по преценката, избора и решението на уеб навигатора (читателя). 

        Четири причини има за важността на хипертекста и прехода към хипермедия:

1.      Компютърът е инструмент на знанието, хипертекстът употребява компютъра и мрежата като инструмент за поддръжка на различни форми на познавателните действия.

2.      Идеята за хипертекста въвежда достъпа до знанието веднага и на мига - 'just-in-time' - потребителят е който решава кое е адекватното и необходимо знание; хипермедията предоставя възможности за контрол върху потоците на знанието от страна на самите потребители, а това е нещо по-различно от предишните форми на "излагане" и транслация на знанието.

3.      Хипермедията предоставя широки възможности за взаимодействие; потребителят е номинално потребител, но винаги притежава перспективата да се превърне в откривател, преносител, разпространител или коментатор на ново или вече съществуващо знание.

4.      Практиката за контрол на потребителя развива в силна степен откриването на знание, което е необходимо, ефикасно знание - а изучаването на знанието чрез разширяване и търсене (навигация) се превръща в естествен начин за ползване на хипермедията.

При тези четири условия винаги трябва да се припомня, че - The crucial level of interaction needs to be in the mind, rather than on the keyboard - решаващото равнище на взаимодействие е задължително да бъде в съзнанието на човека, а не в клавиатурата на компютъра.

        Сред най-интересните теоретични публикации за трансформацията на печата и хипертекста е книгата на Джеймс Тарлинг. The struggle of writing against the limitations of print culture.   Thesis for BA (Hons) Graphic Design, Coventry University, England   (Straight from paper version)   James Tarling, Spring 1995; която съдържа две извънредно предизвикателни глави, втората, озаглавена Цялото писане е в технология и Предизвикателства към онтологията на книгата.

Печат и електроника: континюитет back to content

·          Първото предимство и добродетел на ХТ и развитието на мултимедията е континюитетът - технологически, интелектуален, културен - от печата към дигитализацията. Много съвременни изследвания върху съдбата на печатната книга са песимистични относно нейното бъдеще, като се опират както на напредъка в развоя на технологиите, така и на радикалната реторика на литературната теория за несводимо и тотално оразличаване на e-text и p-text. Те описват историята на книгата като една траектория, която е преминала зенита си и е навлязла неудържимо в зоната на приземяването и разпада си. Според Фредерик Килгър книгата е преминала през седем етапа по тази отчетливо очертана траектория. Първият етап е около 2500 пр.н.е. и развитието на глинените плочки в Месопотамия, при което се комбинира един естествен и достъпен ресурс (глината) с писмената система, развита от една по-стара система на реч. Вторият етап започва пет века по късно в Египет, с развитието на папируса, върху който може да се пише по-бързо и по-лесно; този материал е по-податлив за обработка, пренасяне и съхранение.[Виж]

·          След втори век от н.е.кодекс книгата отбелязва революционен скок. Четвъртият етап започва в 13 век с откриването на пагинацията и индексите и кулминира в 1450 с откриването от Гутенберг на печатната преса. Гутенберговата система остава почти без съществени промени до 19 век, когато е изобретена парната машина. Неограниченото прилагане на производителна мощност води до скокообразно нарастване на печатната продукция и до нейното същинско масовизиране. Всеки от тези етапи има своите радикални последици за развоя на медията, но според Килгър това все пак става еволюционно, отколкото революционно - особено впечатляващи със своята радикалност и плавност на промените последните два етапа - изобретяването на офсет печатането през 1970 и електронното публикуване - през 1990.  

 Критически източници  back to content

 back to top

^{Zhivko Ivanov Main Page On Fortune City Server
Zhivko Ivanov Main Page Techno-link Server}

Copyright © Zhivko Ivanov

© 1998-1999 FortuneCity.com; Plovdiv.Techno-link.com All rights reserved.