ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,

Ако някой ми беше казал, че след като съм десетгодищен верен читател на “Капитал” любимият ми вестник ще ме ядоса няколко пъти, нямаше да повярвам. Уви и това се случи. От 89-та до 93г. четях десетки вестници, но не можех да намеря своя. Трудно беше да ми се угоди - бях (и още съм) православен, монархист, националист, демократ, антикомунист. Четях един вестник, но той се оказа уж патриотичен, пък ляв. Друг демократичен, но антибългарски, трети уж пазарно ориентиран, а славословеше “Иист-Уест Интернешънъл Холдинг Груп”, четвъртия пък беше републикански. През 1993 г. открих “Капитал” и реших, че това е моят вестник. Умерен, сериозен, задълбочен. 10 години не ме разочарова. Четях го, когато бях общински чиновник, когато бях учител, когато бях кмет, когато бях безработен и когато съм в частни фирми. Той май е единственият вестник, който може да се нарече вестник. Останалото е жълта преса.

Но дотук с похвалите. Сега критиката. 10 години “Капитал” внимателно и сериозно си подбираше темите и авторите. Не мога да разбера какво Ви стана напоследък, та поканихте Евгений Дайнов да води рубрика за музикална критика. По-добре беше да поканите Александър Божков. Същото щеше да бъде само с тази разлика, че Божков поне има стил, има какво да каже и то по-подходящ начин.

А Дайнов, моите извинения е най-добрият политолог сред музиколозите и най-добрия музиколог сред политолозите. След като беше апологет на синьото мафиотско-тоталитарно управление – по-точно тирания, след като плака за провала на двупартийния модел, който 12 години осигуряваше чрез пропорционалната избирателна система отрицателен подбор (утайката на обществото на висши държавни постове), това е последният автор, който бих искал да чета на страниците на любимия си вестник. Всъщност за да бъда обективен - извърши и едно добро дело като провали приятеля си Иван Костов на изборите през 2001г. А “Капитал” е колкото на Прокопиев/Харманджиев и екипа който го списва, толкова и мой, като Ваш читател.

От друга страна, защо не го пуснете този “политолог” да пише в основното тяло на “Капитал”, където уж му е мястото – до анализите на Кръстев, Минчев и другите. Там поне ще може да му се отговори на тезите по същество. Вместо това го пращате в развлекателната притурка, където да прокарва смешните си идеи, като слон в стъкларски магазин или в стила на “А вие защо биете негрите?”

Не желая да ми говори под формата на рокаджийски анализи, че чалгаджиите избрали Царя, и откакто той е на власт царувала сивота и скука. Че някой да е забранил на музикантите да творят? Това да не е случаят на Слави Трифонов по времето на Иван Костов? Като са ни некадърни рок-бандите или вече остаряха, никой не ни е крив. И що за обиди към Руши Виденлиев, Нети и Дони и т.н Те си имат своята публика и дори и аз, който съм рокаджия като Дайнов нямам нищо против тях. От друга страна не желая някой да ми обяснява, че чалгаджиите избрали Царя, защото и аз рокаджията – човек на средна възраст и от средната класа, висшист и неосъждан, съм за него. Още по-смешно е, че ако човек чете внимателно “Капитал” вижда ясно положителните тенденции от управлението на НДСВ, (да не ги изброявам, това е предмет на друг разговор), а коментарите на Дайнов накрая висят като дънкова кръпка на костюм на “Версаче”. И аз съм за плурализма, бих търпял чуждото мнение, стига да е компетентно и професионално поднесено където трябва. В случая с Дайнов – нито му е мястото, нито времето.

Извинявайте, ако сте си продали душата на дявола, тоест на СеДеСе си намерете по-интелигентни манипулатори – професионалисти, отговарящи на класата на нашия вестник. Ако пък Дайнов толкова го е закъсал за пари, като му спряха кранчето, да ходи да пише във “Шок”. Там и по-добре плащат и по-на място би стоял.

И ако обичате, не ме карайте да споделям подобни мисли с “Монитор”.

За първи път от десет години с гняв

Ваш Александър Долев

23.4.2003 г.

София

По повод на друг един капитален труд на Дайнов "Иван Костов - добро, Царя - лошо" отново във в-к "Капитал" им изпратих следната статия, която те разбира се не публикуваха.

След едно негово телезионно интервю през 2001 г. в което половин час плака за провала на двупартийния модел и вожда Костов пък написах следния отговор.