Осем дена преди да се гласува вота на недоверие срещу правителството на 11 февруари 2005 г. неколцина забравени "политолози" се опитаха отново да привлекат общественото внимание върху себе си с бомбастични изявления. "Симеон пада от власт до дни" предрече професор Евгений Дайнов в статия в "Труд". На снимката се виждаше как професорът с характерната си дълга опашка, но този път с костюм и вратовръзка си пие кафето с изражение на библейски пророк. Още в подзаглавието обаче, той си противоречеше с "Премиерът ще реди втори кабинет в рамките на този парламент". Но всъщност предсказанието му гласеше буквално следното: "Останалите в опозиция политици ще съберат куража да свалят правителството. А оттам нататък вече ще се появят доста мераклии да се включат в някакво ново издание на кабинет на царя." Тъй като интервюиращата го журналистка Неда Попова все пак не е от вчера в материята, си позволява деликатно да изкаже съмнението си: "Ангажирате се с прогнозата, че кабинетът пада до дни, така ли?" Професорът невъзмутимо отсича: "От седмица насам вътрешното ми чувство говори, че той пада, да. Но Симеон ще формира нов кабинет в рамките на този парламент." Политологът продължава "анализа" си с още бисери от рода на: "Те заораха нос в паважа без всякаква необходимост"(за НДСВ), "Пред НДСВ въпросът също е огромен, след като те така глупаво, ахмашки и абдалски паднаха...". Той не пести и епитети за Цар Симеон ІІ: "...ако в него се е събудил инстинктът на дребна монархическа фамилия, оживяваща с хитрост през столетията, би трябвало да води преговори." И така нататък все в този дух. (Между другото навремето президентът Желев, роден в село Веселиново, Шуменско, беше нарекъл НВ Симеон ІІ Сакс Кобург Готски - "дребен бизнесмен", но кой ли го помни вече Желев)

Сега вече е 4 март. Правителството оцеля при вота на недоверие. След това Царят смени някои министри (да не се бърка с нов кабинет) и Народното събрание ги гласува безпроблемно. Професор Дайнов вероятно се радва, че броят на в. "Труд" в който даде капиталното си интервю е забравен отдавна и в него продавачите на пазара опаковат картофите на клиентите си. Проблемите с "политолозите" в България обаче остават.

Преди всичко махленският им език е достоен за "бистрещите политиката" в долнопробните кръчми високоинтелектуални субекти с татуировки, надигащи чашите с шльоковица, докато пердашат поредния белот. Особена разлика в съдържанието, стила и граматиката на словоизлиянията на кварталните политикани и така наречените политолози няма.

От съдържателна гледна точка също няма особена разлика. От интервюто на професора разбираме, че хем Царя и НДСВ падат от власт, хем премиера ще прави нов кабинет. В края на статията се разбира, че Симеон се смята за велик и няма да води преговори с никого за нов кабинет, две изречения надолу обаче се оказва, че все пак ще преговаря. Друго ценно "предсказание" - "...не мисля, че ще се търкалят министерски глави." и "...не мога да си представя как точно Шулева ще бъде кръцната". Ако нормалния човек се надява от такива "политологични" текстове да се ориентира в обстановката, значи напразно си е дал парите за вестника. По същата шизофренна логика, средният квартален пенсионер - политикан едновременно псува държавата си, че нищо не прави за пенсионерите, а в същото време очаква от същата тази държава социална сигурност, както Мойсей и евреите в пустинята са очаквали маната небесна. Така, че вместо да чете излиянията на политолозите по вестниците, може да седне на пейката в кварталната градинка и да почерпи същата доза "политпросвета" от кварталния бай Генчо "политиката".

Все пак в интервюто на професора има едно единствено ценно откровение. То е толкова основополагащо, че трябва да се цитира изцяло: "Царистите сега започват да говорят като костовистите в края на управлението си - арогантно и високомерно". Това вече е удар в десятката! Има две възможни обяснения за това гениално изречение. Или, че макар и четири години след 17 юни 2001 г. политологът Дайнов е разбрал онова, което тогава бяха разбрали 57% от гласоподавателите. Или, че пред нас стои заслужил борец с костовизма. Все пак за незапознатите тази фраза звучи подвеждащо. Всъщност тя е произнесена от човек, който през април 2003 г. в притурката за култура и изкуство на в-к "Капитал" под маската на музикална критика пишеше, че "чалгаджиите избраха Царя" и откакто това стана на рок-сцената се "...възцари сивота и скука". Всъщност "музикалният му анализ" с езика си ясно показваше, защо сериозният вестник "Капитал" не го пускаше в рубриката си за политологични анализи. После след още една негова статия в стил “Иван Костов – добро, Царя – лошо” в редакцията на вестника прецениха, че читателите са им по-скъпи и постъпиха правилно, като му показаха вратата задълго. Всъщност като се обявява за антикостовист, той може би разчита на късата ни памет. Но все пак "Казаното отлита - написаното остава" са казали древните. Има достатъчно библиотеки или пък сайтове в Интернет, където могат да се прочетат запазени бисерите на професора-политолог. Друго възможно обяснение за внезапно припламналия анти-костовизъм на Дайнов е членството му във "VIP" - клуба на СДС в Лозенец, заедно с Филип Димитров и други мастити седесари, която позиция налага промяна на курса.

Всъщност професор Дайнов с нищо не е по-различен от останалите "политолози" в България. По време на комунизма политологията беше мръсна дума. С огромни мъки и жестока борба един иначе свестен преподавател по "История на БКП" - доц. Христо Кьосев успя да създаде катедра по "Политикознание" в рамките на Философски факултет някъде през средата на осемдесетте години. Там започнаха да се обучават първите политолози. Но интересно, никой от сегашните имащи се за такива, не са учили там. Портрета на средния политолог в България може да бъде обрисуван така: Успял комсомолски активист, работил в Института за История на БКП (респективно Института за съвременни социални теории, АОНСУ или в краен случай в някоя катедра по политикономия), преориентирал се правилно през 1990 г. и след завършен набързо квалификационен курс някъде на Запад, може и по "История на изкуството", създал фондация или сдружение, което получава щедри субсидии от западни дарители или от Костовото правителство, за да организира семинари за "синия елит", за предпочитане на Боровец. Когато обаче "нашите" паднат от власт и няма кой да финансира, се спасява като преподавател в синьото АОНСУ - наричано Нов Български Университет, заедно с други известни научни дейци като Иван Костов, Веселин Методиев, Александър Божков и пр. Общо взето на този портрет отговарят 90% от "политолозите" в България, може би с допълнението, че обезателно са членове на любимата си партия, която славословят в "анализите" си. А иначе от един такъв анализ на проф. Дайнов (пак в Капитал лайт) си спомням само въодушевлението му, че си купил от някакъв музикален магазин с дебитна карта скъпа маркова китара, което не било възможно при социализма.

Което ме навежда на мисълта, че заглавието ми не е вярно, поне що се отнася до материалното благосъстояние на българските "политолози".

Александър Долев