Татарстан

Боно Шкодров

ВЛЕСОВА КНИГА…?

ЕСКАЛАЦИЯ НА ФАЛШИФИКАЦИЯТА.

ИЗЕНБЕК???

В многобройни печатни публикации и в

INTERNET

ВСЕ ПОВЕЧЕ НАБЪБВА И СЕ УГОЛЕМЯВА ЕДИН БАЛОН НА ПОРЕДНАТА РУСКА ФАЛШИФИКАЦИЯ!

Това е тъй наречената “ВЛЕСОВА” или “ВЕЛЕСОВА” книга!

Твърди се!

ЧЕ ТОВА Е ФОТОГРАФСКО ЗАСНЕТО КОПИЕ.

/Публикувано в книгата на Александър Асов. М.1995/, /1/.

ФРАГМЕНТ ОТ ФОТОГРАФКСИ ЗАСНЕТАТА ДЪСЧИЦА, ПРЕДСТАВЕН В ИНТЕРНЕТ

АНАЛИЗ НА СВЕДЕНИЯТА:

Първият автор, представил сведения за “Влесовата книга” на вниманието на Съветския славянски комитет /1960 г./ е С. Я. Парамонов –ЛЕСНОЙ.

Според неговите сведения:

• Откритието на книгата принадлежи на художника Изен Бек. Преди това откритие, той е професионален участник в археологически експедиции в Туркестан. Откритието е по време на гражданската война/1919г./ в Русия. Мобилизиран в армията на генерал Деникин, в ранг полковник от артилерията, някъде около Харков, в едно ограбено и разрушено имение...той намира дървените плочи с древно писмо, събира ги в морска “мешка”, носи и съхранява като особено ценно съкровище...докато стигне като руски емигрант в Брюксел...където се установява да живее и има собствено ателие!

• В 1924 г. Изен Бек се запознава близо до една черква в Брюксел с друг руски емигрант Миролюбов и го кани да посети неговото ателие и да види художествените му творби... та от дума на дума станало на Изен Бек ясно, че Миролюбов иска тепърва да пише поема или друг род съчинение...но на “древен език с древни думи”. И Изен Бек му казал: “...Там в ъгъла зад вратата ще намериш това което ти трябва...! А, там за особена радост на Миролюбов, в морската “мешка”, той намерил 37 дървени плочи с древно писмо. Приложено е представен текст на писмото на Миролюбов до Лесной.

Что представляли собой "дощечки Изенбека"? На вопрос автора этих строк Ю. П. Миролюбов в письме от 11.11.1957 г. ответил следующее (дается в извлечении): "Первые "дощьки" я видел вот при каких обстоятельствах в двадцать пятом году. Встретились мы с Изенбеком у церкви на p ю Шевалье в Брюсселе, и он меня пригласил к себе в ателье посмотреть картины... я заговорил о том, что мы живем за границей и что нет у нас под рукой никаких источников, а что мне нужен "язык эпохи", что я хотел бы писать эпическую поэму о "Святославе Хороборе", но ничего нигде не могу о нем даже приблизительно похожего на упоминание найти!..
- А зачем тебе "язык эпохи"? - спросил он.
- Как же Ты пишешь, тебе нужны мотивы орнаментов Туркестана, а мне не нужен язык эпохи?
- А что тебе именно нужно?
- Ну, хотя бы какие-либо хроники того времени или близко того... Здесь даже летописей нет!
- Вон там, в углу, видишь мешок? Морской мешок. Там что-то есть...
Так началась моя работа. В мешке я нашел "дощьки", связанные ремнем,- пропущенным в отверстия (два, как на фотоснимке "Влескниги"). Посмотрел я на них и онемел!.. Однако Изенбек не разрешил их выносить даже по частям. Я должен был работать в его присутствии.
Дощьки были приблизительно (подчеркнуто Миролюбовым, как и в другие местах ниже. - С. Л.) одинакового размера, тридцать восемь сантиметров на двадцать два, толщиной в полсантиметра. Поверхность была исцарапана от долгого хранения. Местами они были совсем испорчены какими-то пятнами, местами покоробились, надулись, точно отсырели. Лаку их покрывавший, или же масло, постегало сошло. Над ним была. древесина темного цвета.

• Размерите на всяка отделна проча са 38/22 сантиметра и дебелина около 0.5-1 см. Върху всяка от тях е са издълбани знаци с шило, които образуват текст. Миролюбов е направил точно заснемане на знаците и текстовете, а след това и превод и съвременна адаптация на текста, което му отнело 15 години труд в периода 1924 – 1939 година. На някои от тях се твърди, че са направени фотографии.

• На 13 август 1941г. Изен Бек умира и цялото му творчество, включително и дъсчиците изчезват . Има предположения и твърдения, че са иззети от Гестапо.

• Копията върху хартиен носител и някои от фотографиите са предадени от Миролюбов в музея на руското изкуство в Сан Франциско. Там са направени първите публикации в списание “Жар птица” в периода 1952-1959 година.

• В 1960 г. С.Я.Парамонов /Лесной/ изпратил свой превод на текстовете и една от фотографиите на Съветският славянски комитет. Там стигнали до заключението, че се касае за фалшификация.

• В 1977-1984 г. вдовицата на Миролюбов издала неговите съчинения в 14 тома, където имало и непубликувани до този момент текстове на някои от дъсчиците.

• Интересът към така наречената “Влесова“ или “Велесова” Книга, съставена от 37 страници издълбана с шило върху дървен материал, във времето ІХ-Х век, е предмет, както на специалисти, така и на широки обществени кръгове, най-вече в Русия и Украйна.

• Този интерес придобива почти епидемичен характер. Възникват нови и нови публикации не само на книжният пазар, но и в INTERNET . Този интерес е напълно обясним, защото в тази древна книга, проблемът за историята на Русия и на славянската раса са представени в дълбочината на отминалите времена, почти от създаването на света.

Предмет на настоящия частичен анализ е “Русские веди – велесова книга” на автор: Александър Асов. М. 1995. ISBN 5-87457-022-05.

В цитираното издание, авторът представя древните писмени знаци и съответно адаптиран съвременен превод на руски език т. е . Билингва .

Изглежда почти достоверно графичното копие на една от дървените плочи на книгата, която според сведенето на Миролюбов е с размери 38/22 см. Съотношението на тези два размера е 1.72.

Какво установявяме при Асов – 2.23!

Това съотношение е важно за да се устанавят поне приблизителните размери на отделните писмени знаци в книгата от материал дървени плочи. Почти общоприето е в такива случаи да се представи фотографирано копие представящо и структурата на материала. Според сведенията на Миролюбов, материалът т.е. дървените плочи са от бреза.

Според Асов – те са от дъб!

Има съществена разлика в структурата и твърдостта на тези два материала. Остава неизяснен, обаче, и друг немаловажен проблем, със студен процес ли са нанасяни знаците или с нагорещено шило. Между двата процеса има съществена разлика и тя носи ясно доказуеми следи в дървесинната структура на дървените плочи-книга. И в двата случая особенно важно е да бъде направено изследване с въглерод С-14.

Споменатите “неточности” и “слабости” на Асов са по-лекият проблем.

Основавайки се на “фотографията” публикувана от Асов и публикувания фрагмент от изображение на същата плоча в INTERNET определяме приблизителните размери на отделните знаци- височина 12-14 мм и ширина 7-8 мм., и приблизителният общ брой на знаците върху една плоча, около 500. Това означава, общото число на знаците върху 37 плочи е максимално около 18500 /защото се споменава, че върху дъсчиците е имало и някакви миниатюрни рисунки?/ . В книгата на Асов, обаче техният брой е около 111000, което означава, че около 92500 знака са добавени във вид на свободно съчинение.

При това положение, общият брой на плочите трябва да бъде не 37, както свидетелства Миролюбов, а 222 броя?!...или с други думи налице е една ескалираща груба фалшификация ! ?.

ФРАГМЕНТИ ОТ ИЛЮСТРАЦИЯТА НА ЛИЦЕВАТА СТРАНА В КНИГАТА НА АСОВ.

По долу представяме становището на Дмитрий Гаврилов :

Юрий Миролюбов был литератором, но никак не лингвистом, и тем более - не археологом, и значит, подделать Книгу он уже не мог. Однако, есть версии, что Миролюбов работал с подделкой, принимая ее за подлинную древность.

Фальсификацию Велесовой книги приписывают Петербургскому коллекционеру и мистику А.И.Сулакадзеву, современнику Г.Р.Державина. Он действительно "баловался изготовлением поддельных древностей" (о чем несомненно знал и Державин). Ему же принадлежала копия "Оповеди" - праславянский рунический текст о крещении жителей Валаама за полвека до Владимира. Рукопись хранится и сейчас в архивах Ново-Валаамского монастыря. Впрочем, как пишет В.Грицков в своей статье [10], коллекция содержала не только подделки. Сулакадзев был членом ряда мистических сообществ. После его смерти в 1830 году все прочие рукописи исчезли. Можно с уверенность сказать, что его архив разошелся по членам тайной секты, к которой Сулакадзев принадлежал. Правда, в архиве поэта Державина остался рунический фрагмент "Боянова гимна". Фрагмент рассказывает об эпизоде борьбы антов-полян с готами IV в.н.э [11]. В 1812 году нашим великим соотечественником Г.Державиным было опубликовано два рунических отрывка из коллекции Сулакадзева [12]. В собрании сочинений Державина 1880 г. славянская руника тоже воспроизводится. Один отрывок как-раз из-за упоминания в нем Бояна и Словена назван "Бояновым гимном Словену", а второй - "Оракул" - произречения волхвов. Об отрывках знал и Карамзин и просил ему переслать подлинники.

В 1994 году в 39 томе архива Державина был найден полностью текст "Боянова гимна". Восстановлен и протограф, который чаще называют " Староладожским руническим документом ", чтобы отличать его от частью фальсифицированного Сулакадзевым "Боянова Гимна". Руника и телеграфный, предельно сжатый стиль документа (а так же упомянутого "Оракула") удивительно напоминает "велесовицу". Документ есть переписка между двумя волхвами-кобами (гадающими по полету птицы). Один из них - жрец Старой Ладоги, а второй волхв - из Новгорода.

Авторът на настоящето изследване си задава въпросъте:

• Защо откривателят Изен Бег, който е бил професионалист и участник в археологически изследвания, не е публикувал своето откритие?

Защо Изен Бег, който преди е бил участник в археологически изследвания, не е предал това намерено от него ценно историческо находище в Брюкселския исторически Музей?

• ...И въобще съществувала ли е личността Изен Бег...?

ФРАГМЕНТ ОТ БОЯНОВ ХИМН ОТ АРХИВА НА ДЕРЖАВИН.

Брестянная грамота №591. ХІ век.

В. Л. Янин. Новгородские брестянные грамоти. Росийская археология. 1966. бр.3

СТР.16. ФРАГМЕНТ ОТ ТЕКСТ НА АСОВ

При направеният от нас графичен анализ на писмените знаци установихме непрофесионална графична компилация с анахронизъм във времето, която съдържа част от писмените знаци на старите Българи / приложение :№1 / и част от Кирилицата / приложение : №2 /.

При направеният от нас графичен сравнителен анализ са взети под внимание и писмените знаци на скандинавските народи / приложение : №3 /, както и на средноазиатските тюрки / приложение №4 /.

Графичният анализ на ТАКА НАРЕЧЕНАТА “ВЛЕСОВА” или “ВЕЛЕСОВА КНИГА доказва ОЧЕВИДНА КОМПИЛИРАНА И ЕСКАЛИРАЩА ФАЛШИФИКАЦИЯ ЗА КОЯТО МОРАЛНА ОТГОВОРНОСТ НОСЯТ:

МИРОЛЮБОВ...?

ПАРАМОНОВ – ЛЕСНОЙ...?

АЛЕКСАНДЪР АСОВ...?

....А може би това е подставено творчество на секцията на КГБ към /Съветската/...Руската Академия на Науките?!...

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА ПО АСОВ