| Боно Шкодров |
ЛЕТОПИСИТЕ ?СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА РУСКИ И БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ.
Обект на настоящия сравнителен анализ са руските летописи “Повести временных лет” и българските летописи “Джагфар тарихы”. Главната цел е да видим тяхното сходство и различия и да установим истината за историческия период на ранното средновековие. Този сравнителен анализ има частичен характер и е предизвикан от основното изледване на автора : “ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ”.
Общ възлов елемент в тези летописи е историята на град Киев който е бил столица както на Русия, така и на България.
При съпоставката на текстовете от двата летописа възприемаме за краткост маркировката “РЛ” и “БЛ”.
|
Първите, най-ранните сведения в “РЛ” се определят във времето 996 г. Втората редакция и допълнения са в 1037 г. Третата редакция с допълнения е в 1113 г. от руския летописец Нестор, а четвъртата редакция е в 1228 г. Трябва, обаче да вземем под внимание и становището на руския изследовател Скринников, който установява следното: “...какви оригинални документи са останали...практически никакви...съхранили са се само късни преписи от ХVІІ в. От времето на династията Романови, които ...унищожили или преписали в изгодна за себе си светлина почти всички документи на старата руска история.”.
Възлов проблем, свързан с най-старата история на Русия е създаването и най –ранната история на град Киев.
Представяме превода на древния текст от академик Д. С. Лихачов. “ РЛ ”Поляне же жили в те времена отдельно и управлялись своими родами; ибо и до той братии (о которой речь в дальнейшем) были уже поляне, и жили они все своими родами на своих местах, и каждый управлялся самостоятельно. И были три брата: один по имени Кий , другой - Щек и третий - Хорив , а сестра их - Лыбедь . Сидел Кий на горе, где ныне подъем Боричев, а Щек сидел на горе, которая ныне зовется Щековица, а Хорив на третьей горе, которая прозвалась по имени его Хоривицей. И построили город в честь старшего своего брата, и назвали его Киев. Был вокруг города лес и бор велик, и ловили там зверей, а были те мужи мудры и смыслены, и назывались они полянами, от них поляне и доныне в Киеве. Некоторые же, не зная, говорят, что Кий был перевозчиком; был-де тогда у Киева перевоз с той стороны Днепра, отчего и говорили: "На перевоз на Киев". Если бы был Кий перевозчиком, то не ходил бы к Царьграду; а этот Кий княжил в роде своем, и когда ходил он к царю, то, говорят, что великих почестей удостоился от царя, к которому он приходил. Когда же возвращался, пришел он к Дунаю, и облюбовал место, и срубил городок невеликий, и хотел сесть в нем со своим родом, да не дали ему живущие окрест; так и доныне называют придунайские жители городище то - Киевец. Кий же, вернувшись в свой город Киев, тут и умер; и братья его Щек и Хорив и сестра их Лыбедь тут же скончались. И после этих братьев стал род их держать княжение у полян, а у древлян было свое княжение, а у дреговичей свое, а у славян в Новгороде свое, а другое на реке Полоте, где полочане. От этих последних произошли кривичи, сидящие в верховьях Волги, и в верховьях Двины, и в верховьях Днепра, их же город - Смоленск; именно там сидят кривичи. От них же происходят и северяне. А на Белоозере сидит весь, а на Ростовском озере меря, а на Клещине озере также меря. А по реке Оке - там, где она впадает в Волгу, - мурома, говорящая на своем языке, и черемисы, говорящие на своем языке, и мордва, говорящая на своем языке. Вот только кто говорит по-славянски на Руси: поляне, древляне, новгородцы, полочане, дреговичи, северяне, бужане, прозванные так потому, что сидели по Бугу, а затем ставшие называться волынянами. А вот другие народы, дающие дань Руси: чудь, меря, весь, мурома, черемисы, мордва, пермь, печера, ямь, литва, зимигола, корсь, нарова, ливы, - эти говорят на своих языках, они - от колена Иафета и живут в северных странах.” От приложения текст ясно личи, че Българите там нито са съществували нито ги има през ІХ в. !? |