До
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
г-н ФИЛИП ДИМИТРОВ
Д О К Л А Д
от ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ - министър на отбраната
Известно е, че със заповед № Р-56 от 21 март 1991 г. на бившият председател на Министерския сьвет г-н Димитър Попов беше създадена правителствена комисия под мое ръководство, на която беше възложено да извърши няколко проверки, а именно:
- на издадени разрешения за износ на месо, живи животни, птиче месо и млечни произведения за периода 22 ноември 1990 г. до 31 март 1991 г., т.е. за времето на наложения мораториум от Великото народно събрание; на извършени задгранични инвестиции и най-вече под формата на задгранични дружества с българско участие;
- на дейността на някои външнотърговски и стопански фирми.
В процеса на работа обхватът на проверките логично се разшири, поради постоянно получаваните при нас сигнали за груби финансови и други нарушения от български фирми и банки.
В състава на комисията бяха включени отговорни служители от Министерствата на финансите, индустрията и търговията, на вътрешните работи, на бившето Министерство на външноикономическите връзки и на Главно управление "Митници". За междинните резултати от работата на комисията беше изготвена информация, но поради предстоящите парламентарни избори представянето й за разглеждане в заседание на правителството не
беше целесъобразно.
Независимо от това, част от констатациите станаха основа за редица публикации в пресата, като извадки от т.н. "бяла книга", непосредствено преди изборите.
Няма да се спирам подробно на изпълнението на първата задача от правителствената комисия, тъй като не бяха констатирани сериозни нарушения на износния режим по време на наложения мораториум.
Все пак се налага да се отбележи обстоятелството, че в бившето Министерство на външноикономическите връзки са се получили множество устни и писмени сигнали, че след преустановяване издаването на разрешения за износ и преминаването от 1 май 1991 г. за преобладаващата част от износните стоки само чрез попълване на митнически декларации, фирмите /основно частни, колективни и др. без държавно участие/ са започнали масово да реализират експортни сделки по цени, много по-ниски от международните. Този процес продължава и се задълбочава и понастоящем, като особено благоприятно условие за това е сравнително високият курс на долара спрямо българския лев, позволяващо на фирмите - износители, не само да си възстановяват от получените валутни приходи вътрешните разходи, но да реализират значителни печалби в лева.
Друга негативна последица от продажбата на наша експортна продукция на дъмпингови цени е появата и на нелоялна конкуренция между нашите фирми, водеща и до безконтролно изтичане на национален доход зад граница.
" С оглед пресичане или поне ограничаване на този процес се налага да се предприемат незабавни мерки за осъществяване на ефективен ценови контрол на износните стоки. В тази връзка целесъобразно би било Министерството на индустрията и търговията, съвместно с Главното управление "Митници", примерно на всеки три месеца да определят най-ниските експортни цени, под нивото на които фирмите да не сключват договори за продажби. По този начин ще се създадат условия в голяма степен да се възстанови превантивният контрол, който практически беше премахнат с отпадане на
разрешителния режим. От друга страна ще се сведе до минимум възможността на износителите да експортират наши стоки далеч под нивото на постигнати с огромен труд и години цени на международните пазари, т.е. да осъществяват дъмпингови операции, ще се повиши и значително ролята на митниците, които наред с регистрационната си функция на вносно-износните операции, упражнявана чрез митническите декларации при предоставянето им от фирмите, ще извършва и текущ контрол, като не допуска износ на тези български стоки, чийто цени не са в рамките на установените пределно най-ниски такива за дадения период.
На първо време такива, ако условно бъдат наречени базисни износни цени, следва незабавно да бъдат въведени за особено важна износна продукция, като селскостопанска, произведения на леката и хранителната промишленост, за торове, нефтопродукти, метали и т.н.
Независимо, че Министерството на външноикономическите връзки вече е закрито, в архивата на неговото ценово управление има достатъчно набрана информация, която може да бъде използвана като изходна база при определяне на най-ниските възможни цени за отделни стоки, страни и пазари. По-нататък ще може и трябва те да бъдат актуализирани ежемесечно на основание информации от търговско-икономическите съветници за средните цени на интересуващите ни стоки на съответните пазари.
Изпълнението на втората и третата задача на комисията, т.е. проверка на задграничното инвестиране и дейността на някои външнотърговски и стопански организации се осъществяваше и продължава да се осъществява едновременно.
Веднага трябва да подчертая обстоятелството, че опасението, че това Ще бъде една дълга и изключително трудна работа и че предварително заложените срокове за изпълнението им са твърде кратки и нереални, напълно се потвърдиха.
Обективните причини засега се свеждат както до сложността на материята, свързана с дейността на задграничните дружества с българско участие, която изисква висококвалифицирана професионална обработка на получените материали, така и на резултатите от предстоящите финансови ревизии на значителен брой задгранични дружества.
Едва след получаване на резултатите от ревизиите може да започне същинската работа за получаване на пълна и реална картина за действителното състояние и резултатите от дейността на задграничните дружества и да се даде приблизително отговор на въпроса общо колко валутни средства са инвестирани зад граница разните български организации под формата на ДЯЛОВ капитал, на заеми за оборотни средства, за строителство на материално-технически бази и други. По-нататък ще се направи самостоятелна оценка за резултатите от дейността на всяко отделно задгранично дружество /печалби или загуби, начини за разпределение на печалбите или поемане на загубите/ и в крайна сметка ще бъде дадено заключение за ефективността от неговата досегашна работа. На тази база Министерският съвет ще препоръча на българските участници да вземат мерки за укрепване или за ликвидиране на участието им в губещи и без всяка по-нататъшна перспектива задгранични дружества.
Заслужава да се отбележи незаинтересуваността и съпротивата на някои генерални директори по представяне на исканата от нас информация за дейността на задграничните им дружества. Въпреки определения окончателен срок 15 април м.г. и многобройните телефонни разговори и напомняния на нашето писмо не отговориха СО "Микропроцесорни системи" - Правец, ЛФ "Булгаргеомин", ДФ "Електронинвест", СО "Металолеене", СП " "Водоканалпроект", "Коопинженеринг", "Булгаркооп", ВТО "Хемус" и редица други. Или от близо 136 външнотърговски и други стопански организации отговор не сме получили от Д2 от тях. Имаме информация, че по-голяма част от последните са регистрирали дружества основно в бившия СССР /засега 51 дружества/, но това пречи за установяване на общия размер на инвестираните средства в чужбина, още повече, че бъдещите ни разплащания със ОНД се очертават да бъдат в конвертируема валута.
По последни данни различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 348 задгранични дружества. В тази цифра не са включени едноличните фирми на български физически лица, за чийто брой и собственици притежаваме твърде оскъдна информация. Освен това нямаме никаква сигурност, че това е общият и окончателен брой на всички задгранични дружества с държавно участие, особено след премахване на разрешителния режим, а по-късно и с направените през декември 1990 г. от Великото народно събрание промени в Указ № 56, с които бе отменена и задължителната регистрация на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки. Тук е мястото отново дебело да се отбележи необяснимото и във вреда на националните икономически интереси решение за премахване на разрешителния режим по отношение на задграничното инвестиране, което бе извършено с приемането НА Указ № 56 на Държавния съвет. Въведеният с Постановление № 15 на Министерския съвет от 18 февруари 1991 г. частичен разрешителен режим, който изисква при превод на капитали от Българската народна Банка предварително съгласуване на целесъобразността му с Министерството на финансите и закритото вече Министерство на външноикономическите
връзки, едва ли ще има някакъв траен ефект. Или с една банкова операция на практика се приключва държавният контрол върху тази изключително важна за нашата икономика област, като лабилността на нормативното законодателство по отношение на задграничните инвестиции отново остава.
Докато с Указ № 56 от 1989 г. се ликвидира напълно и превантивният контрол, който беше сигурна бариера срещу опити за неефективно задгранично инвестиране, то с извършените в края на 1990 г. промени в него бе премахнат и регистрационният режим. Това обстоятелство отвори допълнителен вакуум в нормативното законодателство.
Ако сега направим равносметка на периода от 1 януари 1989 г. досега се налага категоричният извод, че съзнателно или не в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук -на национален доход зад граница. По този причина засега без отговор остават въпроси, които нашата общественост с право задава - кой и как пере "мръсни пари", за бързото нарастване на валутния дълг,за рязкото намаляване на валутните резерви на страната по време на управлението на двете правителства на г-н Луканов и т.н.
Независимо от действието на Постановление № 15 на Министерския съвет от 8 февруари 1991 г. и влизането в сила
на Търговския закон, съществува отново реална опасност правителството да загуби напълно контрола върху средствата и имуществото на българските задгранични дружества. Тревогата нараства още повече и от факта, че в момента липсва организация за наблюдение на движението на техните капитали. От друга страна, от 1989 г. отпадна и задължението на директорите на дружества да изпращат копие от ежегодните баланси и отчетните си доклади на бившето Министерство на външноикономическите връзки и Министерството на финансите. Преустановена бе и практиката на т.нар. балансови комисии, провеждани ежегодно, да бъдат канени и представители на посочените по-горе министерства и на Българската външнотърговска банка. А на тях се разглеждаше цялостната стопанска и финансова дейност на задграничните дружества за предходната отчетна година, анализираха се допуснатите слабости и се набелязваха мерки за тяхното преодоляване.
Освен ликвидирането на посочените организационни форми на превантивен държавен контрол при създаването /задължително изискване за представяне на технико-икономическа аргументация за доказване целесъобразността и икономическата изгода от създаване на задгранично дружество и спазване на други необходими условия за даване разрешение за регистрацията му в чужбина/ и на текущия контрол /задължение за представяне на ежегодните отчети и баланси и балансовите комисии/, в своята дейност директорите на фирмите майки у нас получиха и пълна икономическа свобода по силата на следните обстоятелства:
Съгласно постановките на Указ № 56 държавните и частни Фирми в страната са поставени при еднакви условия и режим. В този смисъл държавните фирми, независимо че оперират с държавни средства, при тяхното разходване се съобразяват единствено с решенията на стопанските или управителните си съвети. Или още поточно - в много случаи генералните директори използват и се разпореждат с повереното им имущество и валутни средства по свое лично усмотрение и интерес.
Оттук не са изключени действия за безпроблемно прехвърляне на валутни средства в задгранични дружества и за откриване на нови такива в трети страни, без тези суми да бъдат отразявани като задгранични инвестиции в баланса на съответната държавна фирма. Освен това не би било изненада умишленото задържане и непревеждане з страната на печалби, реализирани от задгранични дружества, тяхната акумулация и натрупване в дружествата с,цел при последваща приватизация на държавните фирми да се върнат в страната на разположение на вече частната фирма, в която солиден дял вероятно ще има бившият генерален директор.
От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участвуват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие /с частни капитали от страната или чужбина/. При това положение ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми •л няма да останат никакви следи, каква част от капиталите им са били държавна собственост.
В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества.
Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО "Изотимпекс", свързани с постепенно изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитет и солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печеливши досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които "Изотимпекс" притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в ООД-во "Инсист", от което са "нароени" вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо ръководените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геокоми, "Агрокомерс", "Инко", "Пимекс", "Булгарлизинг", "Тератон" и др. Това обстоятелство налага контролните органи на Министерството на финансите ла извършат спешна проверка за установяване истинността на получените сигнали за неправомерни действия, свързани с нанасяне на материални и морални щети на държавните интереси. Почти сигурно е, че в бъдеще можем да очакваме списъкът с имена на генерални директори, извършващи подобни груби нарушения в ръководените от тях държавни дружества, постоянно да нараства.
В сега действуващото законодателство почти липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции за стопански ръководители, допуснали а резултат на лошо и некомпетентно ръководство производствени, търговски и финансови загуби или при съзнателно провокиран фалит на държавна фирма у нас или в чужбина, свързан с реализиране на значителни загуби на държавно имущество и средства. Лично аз не си спомням в последните години да се е състоял съдебен процес за подобен род нарушения и някой ръководител да е бил осъден! Единственото наказание, което засега се прилага спрямо такива нарушители, е от административен характер, с глоба, достигаща най-много до три месечни работни заплати, независимо от размера на нанесените валутни, левови и други материални щети на държавата.
Друг характерен момент са многобройните и без ограничения за дни и целесъобразност задгранични командировки на ръководния състав на държавните дружества, които нито се съобразяват, нито спазват Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. за такива случаи. Оттук - много от генералните директори сами си подписват заповедите за задгранични командировки, харчат се безконтролно значителни валутни средства без някаква реална полза и резултати за ръководените от тях държавни дружества.
Произтичащите в момента негативни и във вреда на държавните имуществени интереси процеси, умело и съзнателно провеждани от част от средната стопанска ръководна номенклатура, будят основателно безпокойство и тревога.
Определено трябва да се подчертае фактът, че провеждащата се в момента икономическа реформа по своята същност е революционен процес, недопускащ по никакъв начин компромиси спрямо посочените вече нарушения.
С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелствуване и интереси е необходимо за такъв род нарушения, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове от Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено само името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Ла се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни и дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация. По-сложен става въпросът с упражняване на държавен контрол върху дейността на дружествата с ограничена отговорност, при които отново остава едноличното ръководство от назначения управляващ директор. Тук от особено значение ще бъде провеждане на линия за най-правилен кадрови подбор на управляващия директор.
Налага се внасяне на известна яснота, предвид случаи на нарушения от престъпен характер, в резултат на т.нар. “дива приватизация” на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика. Не е тайна, че именно пазарът е този безпристрастен съдник, в условията на който ще оцелеят само тези държавни и частни дружества, които ще съумеят да се приспособят към неговите изисквания. По тази причина много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества може да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата. Този процес е логичен и естествен, който по всяка вероятност значително ще се активизира след съживяване на националното производство, когато производителите ще решат сами, без посредничеството на държавни, частни или смесени дружества да реализират продукцията си у нас или в чужбина. Оттук – не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгъната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т.н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки.
С приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и по-специално в неговите допълнителни разпоредби (§ 1, т.3) се дава право на Министерския съвет да установява условията за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване ценни книжа и недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина.
От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участвуват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие /с частни капитали от страната или чужбина/. При това положение ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми •л няма да останат никакви следи, каква част от капиталите им са били държавна собственост.
В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества.
Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО "Изотимпекс", свързани с постепенно изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитет и солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печеливши досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които "Изотимпекс" притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в ООД-во "Инсист", от което са "нароени" вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо ръководените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на "Булгаргеомин", "Техноимпортекспорт", "Геокоми, "Агрокомерс", "Инко", "Пимекс", "Булгарлизинг", "Тератон" и др. Това обстоятелство налага контролните органи на Министерството на финансите ла извършат спешна проверка за установяване истинността на получените сигнали за неправомерни действия, свързани с нанасяне на материални и морални щети на държавните интереси. Почти сигурно е, че в бъдеще можем да очакваме списъкът с имена на генерални директори, извършващи подобни груби нарушения в ръководените от тях държавни дружества, постоянно да нараства.
В сега действуващото законодателство почти липсват текстове, предвиждащи сериозни наказателни санкции за стопански ръководители, допуснали а резултат на лошо и некомпетентно ръководство производствени, търговски и финансови загуби или при съзнателно провокиран фалит на държавна фирма у нас или в чужбина, свързан с реализиране на значителни загуби на държавно имущество и средства. Лично аз не си спомням в последните години да се е състоял съдебен процес за подобен род нарушения и някой ръководител да е бил осъден! Единственото наказание, което засега се прилага спрямо такива нарушители, е от административен характер, с глоба, достигаща най-много до три месечни работни заплати, независимо от размера на нанесените валутни, левови и други материални щети на държавата.
Друг характерен момент са многобройните и без ограничения за дни и целесъобразност задгранични командировки на ръководния състав на държавните дружества, които нито се съобразяват, нито спазват Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. за такива случаи. Оттук - много от генералните директори сами си подписват заповедите за задгранични командировки, харчат се безконтролно значителни валутни средства без някаква реална полза и резултати за ръководените от тях държавни дружества.
Произтичащите в момента негативни и във вреда на държавните имуществени интереси процеси, умело и съзнателно провеждани от част от средната стопанска ръководна номенклатура, будят основателно безпокойство и тревога.
Определено трябва да се подчертае фактът, че провеждащата се в момента икономическа реформа по своята същност е революционен процес, недопускащ по никакъв начин компромиси спрямо посочените вече нарушения.
С цел пресичане на по-нататъшното ограбване на държавната собственост и използването й за лично облагодетелствуване и интереси е необходимо за такъв род нарушения, които по своята същност представляват квалифицирани стопански престъпления, да се прилагат с цялата строгост и с максимални наказания съответни членове от Наказателния кодекс, а не да продължава практиката те да бъдат таксувани като административни. Ако в настоящия твърде критичен момент се прояви колебание, можем да очакваме в близко бъдеще от сега съществуващите външнотърговски и други държавни дружества да остане единствено само името им и пасиви, които ще утежнят бюджета на държавата. Ла се надяваме, че със започналата вече пререгистрация на държавните фирми в акционерни и дружества с ограничена отговорност и с включване в управителните съвети на държавни служители, в известна степен ще се въздейства поне за ограничаване на започналата без законова уредба приватизация. По-сложен става въпросът с упражняване на държавен контрол върху дейността на дружествата с ограничена отговорност, при които отново остава едноличното ръководство от назначения управляващ директор. Тук от особено значение ще бъде провеждане на линия за най-правилен кадрови подбор на управляващия директор.
Налага се внасяне на известна яснота, предвид случаи на нарушения от престъпен характер, в резултат на т.нар. “дива приватизация” на държавно имущество, а не естествения ход на създаване на частни и смесени фирми от висококвалифицирани външнотърговски работници, което е обективен процес, характерен за пазарната икономика. Не е тайна, че именно пазарът е този безпристрастен съдник, в условията на който ще оцелеят само тези държавни и частни дружества, които ще съумеят да се приспособят към неговите изисквания. По тази причина много от сега съществуващите държавни външнотърговски, а и голям брой частни и смесени дружества може да очакваме в близко време да изпаднат в несъстоятелност и да прекратят съществуването си, без за целта да е необходима намесата на държавата. Този процес е логичен и естествен, който по всяка вероятност значително ще се активизира след съживяване на националното производство, когато производителите ще решат сами, без посредничеството на държавни, частни или смесени дружества да реализират продукцията си у нас или в чужбина. Оттук – не е далеч времето на масови фалити на държавни и частни дружества и особено на такива, работещи на комисионна база, и то с бързо ликвидни стоки.
Засега, макар и временно, има вероятност за известно време да продължат дейността си единствено някои външнотърговски дружества, които са специализирани в продажбата на машини, съоръжения и други трудно продаваеми стоки, за които частните дружества не проявяват особен интерес, тъй като продажбата им изисква сериозни усилия, разгъната задгранична дистрибуторска мрежа, осигуряване на предпродажен гаранционен и текущ сервиз, резервни части и т.н., а печалбите от тази дейност са значително по-ниски от тези, реализирани от продажбите на консумативни стоки.
С приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и по-специално в неговите допълнителни разпоредби (§ 1, т.3) се дава право на Министерския съвет да установява условията за извършване на инвестиции в чужбина, включително за участие в дружества, за придобиване ценни книжа и недвижими имоти, както и за поддържане на парични средства и други имущества в чужбина.
След повече от две години, в известна степен вече се поставя началото на преодоляване на досега съществуващия нормативен вакуум по отношение на задграничното инвестиране. Това налага в най-близко време министерствата, които поеха функциите на закритото Министерство на външноикономическите връзки да изготвят съвместен проект за условията,при спазването на които Министерския съвет да дава съгласие за задгранично инвестиране с оглед да се прекрати по-нататъшното "бягство" на капитали от страната. (Де се създадат и условия за премахване на сега съществуващото парадоксално положение, от една страна, да продължават усилията за получаване на жизнено необходими за икономиката ни заеми от различни западни кредитни институции, а от друга - по различни пътища и канали да се изнасят капитали от български държавни и частни дружества и физически лица и то в страни, от които получаваме държавни валутни заеми!
Анализирайки причините за все още съществуващия хаос и безотговорност в задграничното инвестиране следва още веднъж да се подчертае обстоятелството, че началото на този процес бе поставено с влизането в сила на Указ № 56 на бившия Държавен съвет от 1 януари 1989 година. Логично възниква въпросът защо съставителите на горния нормативен документ, със заложените постановки в него направиха така, че точно задграничното инвестиране на страната да се превърне в практически ненаблюдавана и неконтролирана от държавата дейност? Случаен акт или недоглеждаме на съставителите на указа е премахването на съществуващия разрешителен режим с отменянето на Постановление № 4 на Министерския съвет от 25 февруари 1983 г. и одобрената с него Наредба за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие?
Отговорът е категорично отрицателен. Това не е нито случайност или пропуск при изготвянето на въпросните постановки, защото още тогава е имало много сериозен отпор и аргументи от страна на бившето Министерство на външноикономическите връзки за тяхната нецелесъобразност и предупреждения за евентуалните негативни последици за.тази изключително важна за цялата икономика област, каквото е задграничното инвестиране.
Въпреки това Указ № 56 беше приет, с което беше дадена "зелена" улица за безконтролно, ненаблюдавано, но законноуредено от бившия Държавен съвет свободен износ на капитали в трети страни. Или с този указ се поставя началото на съзнателно организиран и уреден канал не само за легализиране "прането на мръсни пари", но и на пълното информационно затъмнение за броя, дейността, разпределението на печалбите, размера на вложените средства в задграничните дружества с българско участие и т.н., въпроси, на които в момента никой не е в състояние да даде точен и верен отговор.
Явно бързо настъпващите демократични промени в международната политическа обстановка и най-вече у нас са принудили тогавашната партийно-държавна номенклатура да вземе бързи и превантивни мерки за защита на собствените си интереси с приемане на тези нелогични, антиикономически и във вреда на държавните интереси постановки в Указ № 56.
По тази причина на общо основание трябва да бъде потърсена най-строга съдебна отговорност от вдъхновителите и съставителите на раздела за задграничните инвестиции, които носят определена вина за негативните икономически последствия за страната и имат съществен принос за настоящето катастрофално състояние на икономиката.
Както беше вече отбелязано в началото, проверката по дейността на задграничните дружества /които на този етап са известни/ се очертава да бъде един труден и продължителен процес.
Независимо от горното, от отговорите, получени на нашето писмо, от Министерството на външноикономическите връзки, на което беше възложена задача за паралелна информация на база намиращата се а това министерство документация, могат вече да се направят някои предварителни изводи.
По неокончателни данни под различни форми в задграничните Дружества досега български държавни фирми са инвестирали средства в конвертируема валута в размер приблизително на 350 млн. щатски долара.
Липсата на отчетни данни за последните три години - 1989/1991 г., най-вече поради преустановяване на дългогодишната практика за изпращане на ежегодните отчетни доклади и баланси от директорите на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки, и Министерството на финансите не дава възможност на този етап да бъде изготвена една реална картина за действителното им финансово състояние.
Независимо от това заслужава да се посочат фалитите на дружество "Хохлойтнер" - Виена, с консумирана загуба за страната от около 18 млн. щатски долара. За случая бе заведено предварително съдебно следствие от Главната прокуратура, но все още нямаме сведения на какъв етап се намира то. Основна вина за покупката на намиращото се в предпазен конкордат дружество при изключително неблагоприятни за страната условия и последващия му фалит носи основно .бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа от негови специалисти, правили проучванията, довели до вземане на решение на Министерския съвет, който е бил поставен пред свършен факт, поради поети неотменяеми ангажименти за покупка!
В началото на 1991 г. бе обявена несъстоятелността и на дружество "Рьоперверк" - Германия, което до 1990 г., включително, е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. ДМ, от които българските собственици досега са понесли и платили ефективно 69 млн.ДМ, т.е. това е засега чистата загуба за страната. Служебният ликвидатор освен това е завел и съдебни дела срещу единствения от 1990 г. български собственик на дружеството. Банката за стопански инициативи "Минералбанк" - за около 27 млн.ДМ има реална опасност общата загуба от дейността на това дружество да надхвърли 100 млн.ДМ. Това ще бъде и най-големият фалит на задгранично дружество с българско участие досега. Материалите по този случай бяха изпратени на Министерството на финансите за обработка съгласно ревизионната практика, след което ще бъдат внесени в Главна прокуратура за търсене на отговорност от виновните лица за нанесени материални щети на държавата в особено големи размери.
Друг характерен момент за това дружество е начинът, по който е взето решението за неговата покупка през 1982 година.
В пълно противоречие с тогава действуващото нормативно законодателство, а именно, че всички решения за създаване, покупка или промени в дейността на задграничните дружества са били от компетенцията на Министерския съвет, като за целта е издавано и съответно правителствено решение, в случая е направено грубо закононарушение.
Актът за покупка на дружество "Рьоперверк11 се базира на Решение № 1 от 6 януари 1982 г. на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, парафирана от всички нейни членове, и на първо място от Андрей Луканов, който е бил секретар, след което следват парафите на Гриша Филипов, Огнян Дойнов и други. Решението е одобрено от тогавашния председател на комисията Тодор Живков, с положения от него подпис на първа страница на решението.
Решението на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП е абсолютно незаконно, тъй като тя си е присвоила пълномощия да решава въпроси, които са били от компетенцията на Министерския съвет. По горните съображения, независимо че по-късно има вече и решения на Министерския съвет във връзка с дейността на "Рьоперверк”, от печалния край на това дружество със засега акумулирана загуба от 82 млн. ДМ показва освен, че решението е незаконно, то е било и икономическа авантюра за страната. По тази причина мисля, че министърът на финансите спокойно може да допълни иска си към бившия ЦК на БКП, респективно към ВС на БСП с нови засега 82 млн.ДМ. Освен това Министерството на финансите следва да ускори ревизионната обработка на материалите по фалита на "Рьоперверк" и внасянето им в Главна прокуратура за търсене на отговорност от виновните лица, с чиито действия или бездействия са станали причина за нанасяне на огромни валутни загуби за страната. В случая основната вина за горното носят членовете на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, които са взели некомпетентно и във вреда на държавните интереси решение за покупка на "Рьоперверк" - Германия.
Предполагам възраженията на членовете на бившата партийна комисия, че дружеството е било закупено за 1 ДМ, но вероятно ще се спестят фактите за трагичното му финансово състояние и огромните му задължения, които с един замах с акта на покупка бяха прехвърлени от бившите немски собственици върху новите български такива или - още тогава са поставени и основите на неговия фалит.
Обвинения ще се отправят и срещу лошото ръководство от наша страна, т.е. ще се направи всичко възможно да се търси виновният не там, където действително той се намира.
В близко време можем да очакваме фалит и на други български дружества, като "Сомиф" - българо-тунизийско с участие на "Булгаргеомин", от който ще се загубят безвъзвратно досега вложените 621 хил. щатски долара. Въпреки нашето писмо и многобройни разговори с ръководството на тази организация и досега не са ни представили исканите от нас данни за задграничните си дружества. А тук са габонските истории, свързани с дейността на "Просперити Холдинг" - Люксембург, и очертаващите се загуби в размер на над 20 млн.ДМ, свързани с имената на Пламен Кавраков и Иван Илиев; реализираната загуба от над 10 млн. щатски долара от ликвидацията на дружество "Трансджордан" - Йордания. Основателно възниква въпросът за причините, поради които новото ръководство на "Булгаргеомин" не изпълнява изискванията на Министерския съвет, въпреки че не носи отговорност за действията на бившите ръководители, освен, ако има някои нови и неудобни неща, които са пък тяхна заслуга?!
Тревожно е състоянието и на дружество "Технимар Минералимпекс" - Гърция, създадено с редица груби нормативни и финансови нарушения.
Съвсем наскоро получихме писмена информация от ръководството на "Минералимпекс", че пред дружеството има две алтернативи - обявяване на неговата несъстоятелност, или приемане на направена оферта от Германия за покупка изцяло акциите на гръцките и българските акционери в "Технимар Минералимпекс'1. Във втория случай българската страна ще се оттегли със сравнително малка загуба и в основни линии ще възстанови размера на изправените досега инвестиции, докато в първия ще се загубят напълно вложените досега над 7000 хил. щатски долара. За възприемане на по-благоприятния за българската страна вариант сериозна пречка е наложеният през август 1990 г. Мораториум от Великото народно събрание за продажба на държавна собственост. За жалост случаят "Технимар Минералимпекс" - Гърция, възникна в момент, когато предстоеше преустановяване работата на Народното събрание, което единствено можеше да вземе решение за пълна или частична отмяна на мораториума.
От друга страна, притежаваме безспорна информация, че "германският" купувач е самият Пламен Кавраков, който присвои в съдружие с германския си партньор от "Просперити Холдинг" от операции на "Булгаргеомин" с Габон над 20 млн. ДМ, които сега иска да ги използва чрез поставени лица за закупуване на "Технимар Минералимпекс" - Атина.
В тази връзка Министерският съвет възложи на Министерството на вътрешните работи и Главната прокуратура, използвайки членството на Република България в Интерпол, да изискат издирване, арестуване и екстрадиране на г-н Кавраков в България, срещу който има възбудено наказателно дело.
С нарушения бе закупено и дружество "Ортман и Хербст" - Германия, за производство на бутилираща техника с участието на "специалисти" от бившата БИСА, "Биоинвестинженеринг" и други, под ръководството на г-н Петко Данчев. Независимо, че преобладаващата част от дяловото участие е продадено на чужди фирми, негативните последици от покупката и дейността на дружеството за българската страна остават!
Освен, че докладът за покупка на преобладаващо участие от капитала на дружеството е бил внесен без задължителното предварително съгласуване с министерствата на финансите, на външноикономическите връзки и Българската външнотърговска банка, Министерският съвет е бил грубо и съзнателно подведен за "изгодата" от покупката на дяловото участие.
В доклада е било посочено, че фирмата "Ортман и Хербст" е печеливша, обстоятелство с което вносителите се аргументирали пред правителството намерението си да закупят дружествените дялове 2,5 пъти по-висока цена от тяхната номинална стойност, В момента на покупката фирмата не само е имала балансова загуба от над 4 млн.ДМ, но и сериозни организационни и финансови проблеми, които българската страна не можа да реши /дори още повече ги усложни!/ до вземане на решение за последваща продажба на по-голяма част от българските дялове.
С малки изключения в тежко финансово състояние са почти всички дружества на "Балканкар”, а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества "Рекорд” - Англия, и "Нордкар Трък" - Дания.
Основна причина за горното е незадоволителното качество на българските кари и непригодността им за западните пазари без предпродажбената им подготовка в материално-техническите бази на задграничните дружества на организацията. За жалост т.н. предпродажбен сервиз е твърде далеч от същността на това понятие. На практика това представлява скъпо струващо продължаване производствения процес на място, в който освен значителен брой работни часове, се влагат и местни възли, части и детайли. В много случай машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват. Това, освен че значително оскъпява нашите кари, но ги прави практически и неконкурентноспособни. Към тези проблеми трябва да се прибави и все още ниското качество на сервизното оослужване , неритмичното снабдяване с резервни части и срещу тях се противопоставят перфектните в качествено отношение продукти и сервизно обслужване на конкурентните фирми, ясно проличава мрачната перспектива на нашето карно производство на западните пазари. Още повече, че вече губим позиции и на бившия съветски пазар, който години наред беше основен за "Балканкар", но благодарение на обстоятелството, че не предявяваше почти никакви изисквания за качество към българските производители, стана причина да спре с години развитието на този отрасъл, който изведнъж се оказа безнадеждно изостанал от конкуренцията.
Съгласно приетата съвместна програма за ревизии на Министерството на финансите, по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление всички дружества на "Балканкар" ще бъдат ревизирани. Особено внимание ще се обърне на дейността на дружества "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, и "Дантрък" - Дания. Първото, поради значителните му задължения към фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие" и незаконно капитализиране на част от отпуснатите му кредити, без правителствени решения, вина за което основно носи бившият му директор Емил Керемидчиев /бивш генерален директор на фирма "Слънчев ден"/, а второто - за извършените финансови нарушения при неговото създаване!
С малки изключения в тежко финансово състояние са почти всички дружества на "Балканкар”, а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества "Рекорд” - Англия, и "Нордкар Трък" - Дания.
Основна причина за горното е незадоволителното качество на българските кари и непригодността им за западните пазари без предпродажбената им подготовка в материално-техническите бази на задграничните дружества на организацията. За жалост т.н. предпродажбен сервиз е твърде далеч от същността на това понятие. На практика това представлява скъпо струващо продължаване производствения процес на място, в който освен значителен брой работни часове, се влагат и местни възли, части и детайли. В много случай машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват. Това, освен че значително оскъпява нашите кари, но ги прави практически и неконкурентноспособни. Към тези проблеми трябва да се прибави и все още ниското качество на сервизното оослужване , неритмичното снабдяване с резервни части и срещу тях се противопоставят перфектните в качествено отношение продукти и сервизно обслужване на конкурентните фирми, ясно проличава мрачната перспектива на нашето карно производство на западните пазари. Още повече, че вече губим позиции и на бившия съветски пазар, който години наред беше основен за "Балканкар", но благодарение на обстоятелството, че не предявяваше почти никакви изисквания за качество към българските производители, стана причина да спре с години развитието на този отрасъл, който изведнъж се оказа безнадеждно изостанал от конкуренцията.
Съгласно приетата съвместна програма за ревизии на Министерството на финансите, по настояване на Главна прокуратура и Главно следствено управление всички дружества на "Балканкар" ще бъдат ревизирани. Особено внимание ще се обърне на дейността на дружества "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, и "Дантрък" - Дания. Първото, поради значителните му задължения към фонд "Финансиране дейността на задграничните дружества с българско участие" и незаконно капитализиране на част от отпуснатите му кредити, без правителствени решения, вина за което основно носи бившият му директор Емил Керемидчиев /бивш генерален директор на фирма "Слънчев ден"/, а второто - за извършените финансови нарушения при неговото създаване!
Списъкът на дружествата, чиято дейност буди безпокойство може да бъде продължен с имената на "АЕП" - Германия, /на "Микропроцесорни системи" - Правец/, "Сетеф" - Франция, "СТА" - Венецуела, /на "Технология на металите"/ и други.
Предвиждат се ревизии общо на 55 задгранични дружества от екипи на Министерството на финансите, резултатите от които могат ла се очакват през есента на 1992 г. Освен губещи, ревизиите ще обхванат и някои дружества, за които съществуват съмнения, че се извършват операции по "пране на мръсни пари".
По тази причина ще бъдат ревизирани дружествата на "Интеркомерс" и на тези с участието на бившата БИСА и на първо място "Баймакс" - Англия, и други.
Ревизията на едно от дружествата на "Интеркомерс11 в Швейцария - "Ардекс" - Берн, вече е приключила, но все още Министерството на финансите не ни е информирало официално за резултатите от нея. Все пак неофициално бяхме уведомени, че ревизията е разкрила редица нарушения, в т.ч. на съзнателно регулиране на размера на печалбите на дружеството и то не от гледна точка по-ниско данъчно облагане от швейцарските фискални власти, а в очакване благоприятен момент за приватизирането му.
Що се отнася до дружество "Баймакс", в която освен бившето БИСА, участвуват - Банката за земеделски кредит и Стопанската банка, всички общо с 40 на сто от капитала и с60 на сто финансова кампания от групировката на Робърт Максуел, по наше предложение, прието от председателя на Икономическата комисия на Народното събрание г-н Асен Мичковски беше изготвено писмо от негово име до посланика на Обединеното Кралство Великобритания у нас, с молба да ни окаже съдействие като уведоми местните финансови власти, заедно с предприетите от тях проверки на всички фирми на Робърт Максуел, да извършат финансова ревизия и на "Баймакс”. В писмото бе подчертано искането ни освен данъчна проверка, те да извършат такава и на източниците на всички приходи на "Баймакс".
Освен това ревизии ще бъдат и вече се уизвърщват на българските фирми "Инсист", "Инко", "Кинтекс", "Балканкар", "Тератон", "Интеркомерс", "Булгаргеомин", "Булгарлизинг", "Агрокомерс”, "Пимекс" и други.
По наше настояване предложихме и са предстоящи ревизии и на редица фирми, регистрирани у нас, но чиято дейност е пряко свързана с някои външнотърговски предприятия, фирми и банки, като: "Букет", "Сириус", "Икомев" /сребърните, с каптагов и други спекулативни сделки - в момента от Главна прокуратура я проверява!/, "Лотекс" - за сделки със сребърни монети и т.н. Ще настояваме за ревизия и на фирмата "Комко" най-вече за установяване източника на първоначалния й уставен капитал, а и за сделките на тази фирма с препарата каптагон.
По наше настояване бяха извършени ревизии на фирмите "Слънчев ден", "Универс" и "Контекс" за установяване лигитимността на тяхната собственост и дейност. Предполагаме, че министърът на финансите се информира от Министерския съвет за резултатите от тях, тъй като е предстояща пререгистрацията им вече като държавни акционерни или дружества с ограничена отговорност.
С наша помощ, екип на Министерството на финансите извърши проверка на статистическите сметки на Министерството на външноикономическите връзки и ВТО"Интеркомерс" по изпълнение на т.н. "резервна програма". Резултатите от проверката ще бъдат отразени в съставения вече ревизионен акт на това министерство. По предварителна информация от Министерството на финансите са установени редица нарушения. Налага се по-нататъшна проверка на разходната част и особено на някои извършени сторниращи операции и насрещни проверки във външнотърговски фирми по начина на използване на възстановени им суми от тази програма. Безспорно е обаче нарушението с направения "подарък" през 1989 г. от 212 хил.ЩД на ЦК на БКП, които не само са преведени без основание, но не е направен опит поне да бъде възстановена левовата им равностойност.
Известно е, че екип от Главна прокуратура, Главно следствено управление и Министерството на финансите извърши проверка на поверителната документация на Българска народна банка и Българска външнотърговска банка. Натъкнали са се на следния интересен факт. От 1987 г. от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от Българска външнотърговска банка в чуждестранни банки под формата на депозити. В един момент под тази форма се е била набрала сума в размер на над 1 млрд.ЩД. тази сума започва бързо да се "топи" през периода 1988/1989 г. и на 31 декември 1989 г. е имало само 115 млн.ЩД, които напълно изчезват към 31 март 1990 година. Засега се твърди, че с тези средства се е разпореждал лично Тодор Живков, но в операциите активно са участвали и бившите председатели на двете банки - господата Васил Коларов и Иван Драгневски. Няма да е изненада, ако се окажат замесени в тези операции и други бивши "държавни и партийни” ръководители, тъй като след 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков вече го няма са похарчени и останали 115 млн.ЩД. В момента няма информация при кои западни банки са набирани средствата, условията на депозитните операции и най-важното - липсват данни за какво точно те са похарчени. Незабавно сигналът беше подаден в Министерството на финансите, с мнение, че се налага спешна ревизия на Българска външнотърговска банка, чрез която са изпълнявани почти всички поверителни и на тази база "скрити" от обществеността операции. Именно Българска външнотърговска банка е извършвала операциите с фирмата "Икомев", провеждала сделки свързани със значителен риск по закупуване на ценни книжа, използвайки средства от стратегическия валутен резерв на страната, като е плащала по-високи от обичайните комисионни на фирма на покойния г-н Максуел /разрешението е било до 200 млн.ЩД, при условие, че първите операции за 50 млн.ЩД се окажат успешни/, при нея е било изпълнението на т.н. "резервна програма", тя е финансирала участието на ДЗУ -Стара Загора в изгражданите на основание Постановление № 120 на Министерския съвет неявни фирми зад граница; участва съвместно с БНБ, "Монетния двор" и фирмата "Икомев" във фирмата "Лотекс" за продажба на юбилейни монети, ордени и медали и т.н. и т
По всяка вероятност ще се наложат насрещни проверки и в някои от търговските банки - Стопанска банка, Банка за земеделски кредит, Балканбанк, Минералбанк и т.н., които биха също имали участие в подобен род операции.
За съжаление, въпреки нашите напомняния и посочване дори поименно и на ревизор, който да бъде включен в ревизионния екип и досега Контролния блок на Министерството на финансите не е открил ревизия на Българската външнотърговска банка, а искахме това да стане преди изборите за Народно събрание.
Друг факт, който заслужава да се подчертае е съвместната и координирана работа на Министерския съвет с Главна прокуратура, службите за сигурност и Министерството на финансите за извършване на проверки не само на задграничното инвестиране, но и на някои налагащи се в страната ревизии, всички, имащи пряко отношение по т.н. Дело № 4.
Според мен един от сериозните въпроси, който е във връзка с набиране на доказателства по посоченото по-горе дело - е случаят ДЗУ - Стара Загора. Известно е, че от доста дълго време в Стара Загора се провеждаше обществен процес с обвинения срещу бившия министър-председател г-н Луканов и бивши ръководители на ДЗУ - "Стара Загора и "Инсист" - София.
Главна прокуратура най-сетне образува предварително следствие по изпълнение на Решение № 120 на Министерския съвет, свързано с неявните задгранични фирми на ДЗУ - Стара Загора /проект Монблан/, както и на проекта "Нева". От наша страна беше направено подробно експозе с анализ на намиращите се в Министерския съвет документи и формулирани накратко въпросите, на които участвуващите в двата проекта лица задължително трябва да отговарят, а именно:
- какво представлява проекта "Нева", на каква стойност възлиза, къде са документите по неговото изпълнение, кой ги осчетоводява и съхранява, какви са досегашните резултати /печалби или загуби/, кой е прекият изпълнител - ДЗУ - Стара Загора или "Инсист" и други евентуални изпълнители - у нас и в чужбина /например "Видеотон" - Унгария/, и т.н.; - как е изпълнен проектът "Монблан" - касаещ даване на неограничено право на г-н Ат.Атанасов - бивш генерален директор на ДЗУ - Стара Загора, да регистрира по свое усмотрение задгранични дружества с неявно българско участие. Освен прикритото участие в английската фирма ЕТL. чрез две фирми с панамска и лихтенщайнска регистрация, какви други дружества са регистрирани - какви средства са вложени, къде са документите по учредяването и дейността им, кой и къде ги осчетоводява и резултатите от тяхната досегашна работа;
- какво е мястото и до каква степен Министерството на вътрешните работи е наблюдавало, ръководило и контролирало валутните средства и чужди банки /кои са те?/, къде са документите за движението и остатъците по тях /ако има такива/, кой е имал право да задължава с подписа си пред банките тегленето или превеждането на суми и т.н., т.е. пълен отчет на изпълнен
