-
ПРОЕКТЪТ БАТАК
Фонд “Памет и бъдеще” на фондация “Памет, отговорност и бъдеще”
Фондация “Роберт Бош”
Историческо ателие Европа
Програма за финансиране на международни проекти за партньорство на Фонд “Памет и бъдеще” и на Фондация “Роберт Бош”
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ
Фондация “Памет, отговорност и бъдеще”
Фонд “Памет и бъдеще”
“Историческо ателие Европа”
Координиране на програмите
Маркграфенщрасе 12-14
Германия – 10969 Берлин
www.geschichtswerksttat-europa.de
info@geschichtswerkstaat-europa.de
тел.: + 49(30)25 92 97-79
НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА “ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕ НА НАЦИОНАЛНИ СТЕРЕОТИПИ В БЪЛГАРИЯ В СВЕТЛИНАТА НА МИТА ЗА БАТАК”
1. ДАННИ ЗА ПАРТНЬОРСТВОТО ПО ПРОЕКТА
1.1. ЗАЯВИТЕЛ И ПОЛУЧАТЕЛ НА СУБСИДИИТЕ
Лице за контакти по проекта:
Д-р Улф Брунбауер, историк, научен асистент в Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет
030/ 838 52028, e-mail: ulf@zedat.fu-berlin.de
Мартина Балева, М.А., изкуствовед, 030 441 87 61, marbal@zedat.fu-berlin.de
2. КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА
2.1. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРОЕКТА: “История и съвремие на национални стереотипи в България в светлината на Мита за Батак”
Период: ноември 2006 – май 2007 година
Места (град или регион): Берлин, София и Батак
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА:
Исторически и визуално-критически анализ на постоянната експозиция на Историческия музей в Батак от германско-българска научна работна група със съпътстваща временна изложба, посветена на Мита за Батак, в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Като паметно място от изключително значение за националното самоопределение на българите Батак е представителен за конструкцията на националните стереотипи като общоевропейски феномен. С оглед предстоящото разширение на ЕС, на ревизията на националните исторически митове, какъвто е Митът за Батак, се полага функцията да реситуират историята на страната в европейския контекст. Изложбата в столицата на България трябва да насочи вниманието на широката общественост към проблематиката около националните визии за историята в България, свързани с исторически и визуални представяния на историята на Батак, и да послужи като подготовка на насрещен проект към съществуващата експозиция в Историческия музей в Батак.
2.2. ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА
ЦЕЛ:
Реализацията на временна изложба за конструкта на централен български исторически мит – мита за османското клане на невинното българско население в Батак – в Галерията за чуждестранно изкуство в София. Както възникването на всеки национален мит е немислимо без конструирането на миниатюра, така и свързаният с историята на Батак български национален мит се гради по същество върху демонизирането на Исляма и в частност на мюсюлманското население в страната. Отрицателният образ на мюсюлманите, който продължава да засяга в България около 15 % от населението, представлява на фона на актуалната дискусия за европейското разширение както национален, така и общоевропейски проблем. Изложбеният проект си поставя за цел да реконструира процесите около възникването на Баташкия мит като пример за подобна стереотипизация на религиозните малцинства в европейската перспектива, за да стимулира обществена дискусия за критично разработване на тази глава от националната история. Така трябва да се провокира диалог без предразсъдъци между етническите и религиозните общности в страната и да се окаже принос към обществоното и културното й сближаване. За държава с множество вероизповедания и етноси като България критичното осветяване на исторически минитюри и исторически митове е от особено значение.
ИЗХОДЕН ПУНКТ НА ПРОЕКТА:
В Колективната памет на българската нация малкото селище Батак в Родопите, близо до гръцката и турската граница, играе централна, подклаждаща идентичността роля като важно паметно място. Митът за Батак, чието историческо ядро се корени в потушаването на Априлското въстание от 1876 година срещу османското господство, легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и куртура както цяло и срещу съседката Турция в частност. Националната ненавист на българите е насочена преди всичко срещу мюсюлманските малцинства в страната, които до 1989 година са били обект на масова кампания за насилствена българизация. Тези политически репресии между другото са били мотивирани от исторически образ, в който османското господство, траяло до 1878 година, е описано в най-тъмни краски като “турско робство” и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства. Дори и след 1989 година юридическата и политическата ситуация на турците и останалите мюсюлмани в България да се е подобрила чувствително, почиващата на исторически митове неприязън е вирулентна именно в локалния контекст, както и преди.
В исторически аспект Митът за Батак се корени в кланетата, извършени от нередовните турски орди върху цивилното население в стотина селища в европейската част на Османската империя през пролетта на 1876 година, в това число и върху баташкото население.
Дори и при насилствените стълкновения да се е касаело за социално обусловени конфликти на местно ниво, болшинството българи смятат, че трябва да ги помнят като етнически, респ. национални. Българската историография стилизира тези вълнения като национални въстания на масите – Априлското въстание от 1876 година срещу турските поробители - и Батак като национална Голгота, с която българската нация се е избавила от “турското робство”. При това неразделна част от мита са преувеличеният брой на жертвите, който между другото се осланя на много едностранчиви сведения от западноевропейски комисари и журналисти, които също са били повлияни от антиосмански стереотипи. Затова историческият Мит за Батак е от диференциран транснационален характер и битува в локалното пространство на паневропейския дискурс на 19 век, който представя Исляма и представляващата го Османска империя като исконно не-европейски. И както е характерно за митовете, върху емпиричните факти по отношение на обобщените в мита събития властва все още известна неяснота.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В БАТАК
Следвайки така скицирания историографски дискурс, по повод честванията на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година е създадена постоянната експозиция за историята на Батак в Историческия музей на Батак. Експозцията се състои основно от снимков материал и репродукции на художествени творби, подредени като безкраен картинен колаж. В тематичен план картинният материал е ограничен изключително до 1876 година, като че ли селището не е имало история преди или след това. Със сугестивни надписи под картините, но без да са датирани, нито без указан автор, респ. пояснителен текст, картините апелират към емоциите на посетителя. Сред тяк се срещат между другото снимки на преживелите Баташкото клане или на техните мними главорези, нередовните башибозушки отряди. Пред тази кулиса от изображения сред малкото оригинални експонати в експозицията, стои дървен ствол с четири вклинени в него клона, които трябва да напомнят за посеченото баташко население.
В сутерена на музея е уредена така наречената крипта, посветена на историята на комунистическото съпротивително движение и на политическия възход на комунистическия режим. Пространствено-тематичното преплитане конструира времевата връзка между Априлското въстание като национално-освободително движение на българите и мнимото 500-годишно турско-мюсюлманско робство, клането в Батак като национална Голгота, с което българската нация се е избавила от “турското робство”, комунистическото партизанско движение и най-накрая строителството на комунизма като мнима цел и крайна точка на българската история.
АНАЛИЗ НА ИЗЛОЖБАТА И ПРОЕКТ ЗА НОВА ИЗЛОЖБЕНА КОНЦЕПЦИЯ
Партньорите по проекта в Германия и България ще анализират задълбочено съществуващата експозиция, респ. заложената в нея идеологическа концепция в историческа и иконографска перспектива, и ще разработят предложения за тематичната насоченост на нова постоянна експозиция. При това ще се касае за анализ на дискурсивни и символни стратегии за създаване и опосредствяване на митове, както и за конкретното представяне на начина как и кога Батак е превърнат във важно паметно място и какъв е приносът на музея за това.
Паралелно към това в столицата София, в известната Галерия за чуждестранно изкуство, трябва да се уреди временна експозиция, която ще обърне внимание както върху темата, така и върху дейностите на работната група. Така трябва да се достигне както до широката общественост, така и до политическите и културни кръгове.
ТЕМАТИЧНИ АКЦЕНТИ В СЪПЪТСТВАЩАТА ИЗЛОЖБА
1. Изкуство и мит
Фокус и полюс на изложбата ще бъде платното “Баташкото клане” (1892 г.) на полския живописец Антони Пиотровски (понастоящем във фонда на галерията за чуждестранно изскуство в София), който през 1889 г. “преоткрива” кървавата история на Батак и прави на място снимки на инсценировки на клането, както и на мнимите злодеи, сружещи за студии за монументалната му творба.
2. Иконопоклонничество
Централният аргумент на изложбата е, че Антони Пиотровски е положил крайъгълния камък за колективната памет, а с това и на Мита за Батак. Чрез реконструкцията на художествената му стратегия на базата на първото представяне на оригинални фотографии, за които и до ден днешен се твърди, че са автентични снимкови доказателства за страданията на българския народ под ислямското господство и които образуват централния фонд на експозицията в Баташкия музей, трябва да се покаже как в действителност е възникнал Митът за Батак.
3. Националното себевъзприятие
С посещението си в Батак и творческата си интерпретация на събитието художникът същевременно е провокирал и контрареакция, изразена най-вече от националистично настроената интелигенция, както и от политическия елит в България под формата на исторически хроники, свидетелства на очевидци, есета, пиеси и т.н. по темата Батак. Затова е още по-изненадващо, че една от тези хроники – Великият национален епос за съпротивата на българите “Записки по българските въстания 1876 година” от Захарий Стоянов – се оказва пряк отговор на иконографията на Пиотровски и по-скоро пропагандно произведение, отколкото исторически извор. В изложбата трябва да се покажат и други примери на исторически “фалшификации” във връзка с Батак.
4. Национално възприятие за чужденците
Странично тематично разклонение на изложбата трябва да се занимае с европейския произход на антиосманската пропаганда в Запада, като се полемизира иконографията на така наречените турски набези – основно сцени на кланета – както и влиянието им върху европейската илюстрована преса през 19 в. С лаконични примери от вестниците The Illustrated London News, The Graphic, Le Monde illustre и Gazeta Gatzuka трябва да се покаже как иконографията на кланетата в илюстрациите за пресата е белязала националното самоопределение на българите и е довела до стигматизацията на мюсюлманските малцинства в страната. Така Батак се ситуира като част от трансевропейското антиислямско обществено мнение, като в определени случаи въображението на същински засегнатото население (както е в случая България) се стимулира от чуждестранни отзиви.
Собствена подготвителна работа, съществуващ опит, референциални проекти:
Референтът по проекта Мартина Балева вече е предприела задълбочени проучвания относно Баташкия музей, разгледала изложбата в аспекта на поставените в точка 2.2 въпроси и осъществила сътрудничество с музея, както и връзки с компетентите органи в София. Свен това тя е публикувала изчерпателна статия относно връзката между конструирането на Мита за Батак и дейността на полския художник Антони Пиотровски във вестник “Култура”, най-важния български седмичник за култура, по повод тържествата пос лучай 130-годишнината от Априлското въстание през 1876 г.: Мартина Балева, Кой (по)каза истината за Батак, Култура, 17, 3.5. 2006, стр. 10-11.
Заявителят Улф Брунбауер интензивно се е занимавал в изследванията си с Родопския регион, в който се намира Батак, както и с мюсюлманските малцинства в България. В монография той изследва социалните отношения и връзките между мюсюлмани и християни в този регион през 19 в. (Улф Брунбауер, Планински общества на Балканите. Стопанство и семейни структури в Родопите,19-20 век, Виена-Кьолн-Ваймар, Бьолау, 2004 г.); освен това той е публикувал поредица от статии, посветени на проблематиката за малцинствата в България (за показалеца на трудовете виж: http://userpage.fu-berlin.de/~ulf/Publikationen.html)
Структура и ход на проекта, график:
Януари 2006 г.: среща на работната група в София и посещение на изложбата в Батак.
Ноември 2006 – март 2007 г.: индивидуална работа на участниците по съществуващата концепция и съдържанието на изложбата, както и неговия исторически контекст; разработване на предложения за нова изложбена концепция.
Средата на март 2007 г.: среща на работната група в Берлин и обсъждане на предложенията.
Януари 2007 – март 2007 г.: разработване на съдържанието на информационните табла за временната експозиция, както и на текстовете за каталога.
Чарт 2007 – април 2007 г.: подготовка на временната експозиция, както и на съпътстващите връзки с обществеността и пресата.
Краят на април 2007 г.: публикуване на каталога, изработване на информационните табла.
Май-юни 2007 г.: подреждане на изложбата.
3. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОЕКТА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА
3.1. Какви резултати очаквате от проекта?
От една страна проектът ще окаже принос към деконструкцията на антагонизиращ исторически мит и чрез разработването на собствена експозиция ще формира противоположен материален полюс. От друга страна сътрудничеството между партньорите служи и на трансфера на теории и методологии от българска страна. Най-вече в случая е важно да се опосредствят актуални научни резултати от историческите и изкуствоведческите изследвания на 19 в. По отношение на национализма и неговите митологеми, както и нови тенденции в областта на музейните експозиции за националната история. Това ще бъде реализирано в практиката посредством временна експозиция. Изложбата е насочена към широката общественост, която в светлината на Мита за Батак трябва да бъде сенсибилизирана към проблематиката около националните митове и свързаната с това изолация на малцинствата. За първи път в историята на музейното дело в България изложба ще онагледи с пример възникването на националните митове.
3.2. Под каква материална форма ще бъдат представени накрая резултатите от проекта?
Временна експозиция с каталог, публикация в интернет, рецензии в пресата, научни съобщения в специализирани списания.
3.3. Каква перспектива виждате за продължаването на проекта?
Разработване на концепция и подреждане на нова постоянна експозиция в Историческия музей в Батак, както и нова страница на музея в интернет. Стимулиране на проекти за експозиции с подобно местоположение спрямо дълбоко закостенели исторически митове в България.
4. Връзки с обществеността
4.1. Какви PR мероприятия планирате?
Чрез уреждането на временната експозиция в столицата на култово и много посещавано място, каквато е Галерията за чуждестранно изкуство, проектът ще достигне както до широката общественост, така и ще привлече вниманието на пресата и медиите, а също и на политическите и интелектуалните кръгове. Паралелно с това ще бъде издаден и каталог. Преди същинската експозиция рекламна кампания и прескомюникета под формата на експозета и плакати ще предизвестят експозицията.
4.2. Как ще бъдат трайно популяризирани резултатите?
Резултатите от сътрудничеството между двамата партньори, както и от временната експозиция трябва да се влеят в разработването на концепцията и уреждането на нова постоянна експозиция в Историческия музей в Батак. Новата интернет страница на музея трябва да допринесе за надрегионалната популяризация на новите музейни акценти. Така по всяка вероятност ще бъде провокирана както дискусията сред специалистите и в обществото, така и преосмислянето на историята при съставянето на учебниците по история на България и в частност във връзка с Историята на Батак; при контактите с учителите по история същите трябва да бъдат мотивирани да включат в преподавания учебен материал резултатите от новата експозиция.
Берлин, май 2006 год.
