Внимание!
Текстът не се препоръчва на лица под 18 години. В него са използвани термини, неподходящи за малолетни и непълнолетни, които не могат да бъдат избегнати при анализите на "модерното изкуство" и неговите автори с извинение!
Провокацията не може да замести таланта, а черният креп да скрие бездарността...
І-ва част Давид Шварц - арт-екскрементатора
Посвещава се на онези български интелектуалци, за които тоалетната чиния е изкуство, а съдържанието й - хранителна среда за творческото им вдъхновение.
Може би талантливият и навярно перспективен художник - график Емил Миразчиев от Пловдив получи своите пет минути слава. Никому неизвестен доскоро, сега се радва на завидно обществено внимание. Рецептата е проста и известна от десетилетия. Да направиш скандал. И след това си на първите страници в медиите. А може и да ти тръгнат продажбите на картини поради скандала, не че си толкова стойностен като творец. И какво направи Миразчиев по тази стара и изпитана рецепта? Горецитираното съобщение на БТА показва ясно. Той покани един международен мошеник - лъжец, крадец и фалшификатор, но за сметка на това - Шварц, или на чешки Давид Черни на гастрол в Пловдив. При това в общинска художествена галерия видяла десетки стойностни изложби на доказани творци.
Да го преведем на разбираем юридически език. Давид Шварц - Черни излъгал в проект, че ще прави творба заедно с други 26 творци от европейските страни. Медиите пишат: 
"Автор на българската част е Елена Желебова, покрила очертанията на България с клекала. По думите й, цитирани в официалния сайт на проекта, провокацията ще раздразни мнозина и точно това е търсила: "да предизвикам скандал, особено у нас", съобщава Дневник.bg." Да коригираме "Дневник" - не в сайта, а в PDF брошурата на проекта са показани концепциите за 27-те страни и са измислени фалшивите автори. Интересно съвпадение е, че Емил Миразчиев е директор на Сдружение "Изкуство Днес", в което е член фотографката Мария Джелебова, а и самият Черни беше казал в едно свое интервю - извинение:
"- Но всъщност имате и други впечатления от българите, особено от българките. Така ли е?
- Имал съм две гаджета, които бяха наполовина българки. Едната беше израснала в София и след това се беше преместила в Прага. Другата също беше полубългарка. По онова време имаше много българи, които учеха тук, в чешките училища по изкуства... Правехме страхотен секс и имахме чудесни моменти заедно. Българките са много чувствителни (смее се)..." Но сигурно е само съвпадение, защото фотографката е чиста българка и то от Пловдив. Което не пречи Миразчиев да е ползвал името й за да го даде на Черни за "мистификацията".
Както и да е, проектът бил одобрен от чешките институции и му отпуснали финансиране. Черни го отчел с фалшиви документи. И откраднал парите за "творбата" си, които уж били предназначени за още 26 творци. После признава, че няма никакви други съавтори, а сам е направил композицията. И няма никаква Елена Желебова. В Чехия, няма ли наказания за кражба и фалшификация?
Случаят Шварц - Черни силно прилича на случая с педофила Роман Полански, изнасилил два пъти едно 13 годишно момиче. Което просто искало да стане актриса. Но не по начина по който стана 15-годишната тогава Настася Кински - със секс с Полански. Защото Настася, просто прави секс с него доброволно и после наистина стана актриса. Но и тя беше непълнолетна. Което отвсякъде си е престъпление. А изнасилената тринадесетгодишна Саманта мислела, че този добър чичко не иска секс, а ще й дава безкористни професионални съвети. А той пък си мислел, че и тя е като Настася, но като разбрал, че му се дърпа, просто я изнасилил. Два пъти. Е,
Полански все пак е талантлив творец, за разлика от Черни-Шварц, който е известен повече със скандали, отколкото с творчество. Освен това Полански има смекчаващо вината обстоятелство. Навремето едни сектанти убиват по изключително жесток и мъчителен начин бременната му съпруга. Оттогава той се смахва и винаги е на ръба между лудостта и нормалността, като често го преминава. С алкохол, наркотици и секс оргии. Но паралелът Полански - Черни е в друго. И двамата са престъпници и двамата са защитавани от артистичните и политически гилдии. Полански даже беше защитен от друг известен педераст и разбира се педофил - френският министър на културата Митеран.
Дали всички известни артисти са над законите? Не е ли по-просто крадците, фалшификаторите и педофилите да са в затвора, или ако са ненормални в психиатриите, даже и да са добри артисти или евреи? В интерес на истината крадецът Шварц все пак ще върне 125 000 евро, вместо да лежи в затвора. Това, че няма да го съдят, не означава, че не е престъпник. И в България е пълно с такива неосъдени престъпници, които ни се смеят в очите. Като говорим за „творческите провокации” и „мистификации” на Давид Черни завършващи задължително с получаване или присвояване на пари, не може да не направим паралел и с групата Марио Николов – Людмил Стойков, съдени у нас за източване на пари от програма „САПАРД”. При това те също биха могли да претендират за „художествена провокация” – правили проекти по програмата, внасяли стари машини от Германия и Швейцария, пребоядисвали ги (за розовия танк на Черни по-долу) и с фалшиви документи присвоявали милиони лева (проектът Ентропа на Шварц) от еврофондовете. На за разлика от „артиста” Черни, на тях не им се усмихна щастието, делото в съда върви и сигурно ще ги осъдят, ако адвокатите им не се сетят да пледират за „творческа мистификация” и „артистична провокация” на неразбраните „художници” и спонсори на БСП и президента Първанов – Николов-Стойков.
Да зададем обаче въпроса на Емил Миразчиев - защо покани такъв скандален и криминален тип да участва в "изложба" в Пловдив? При това участието му в нея щеше да бъде с черния креп покрил турската тоалетна в "Ентропа" след протеста на българското правителство. Но не оригиналния, който изчезнал, а негов фалшификат. Както целия проект "Ентропа" е един голям фалшификат с който да се откраднат пари. Моралните измерения на постъпката на Шварц какви са? Според него това било "мистификация". Значи може да си долен крадец, но като си творец, ти се прощава така ли! Отлично! Тогава Миразчиев без всякакъв свян би могъл да покани и Роман Полански да "открехва" непълнолетни пловдивски момичета как да станат актриси! Все пак той има хубави филми, ако и да е педофил. Като сме се хванали за "творческата свобода на изразяване"!
Но може би Миразчиев пренебрегва моралните и юридически проблеми на Давид Черни заради политическата смелост на "твореца". Сигурно той цени Давид Шварц като "антикомунист" и изобщо като един доблестен смелчага? Да видим тогава всъщност какъв активист е Черни? 
Навремето боядисал един съветски танк - паметник в Прага в розово. Символичен "художествен" протест срещу съветската окупация. Малък детайл - след 1989 г. По-точно на 30 април 1991 г. Тогава вече беше лесно. Окупаторите се изнасяха от Чехословакия. Въпреки това на 2 - 3 май под натиска на съветското посолство, чехословашката армия отново боядисва танка в зелено, но след няколко дена депутати от чешкия парламент, ползвайки имунитета си отново го правят розов. В резултат Черни е съден за "хулиганство", лежи два-три дни в ареста, но скандалът е огромен и рейтингът му се вдига до небесата, а той започва да продава. Като протестен политически акт срещу бившите окупатори (но закъснял), това може да се приеме, но дали е "творчески", а не търговски? Защото на Ян Палах, който се самозапали през 1969 г. в Прага протестирайки срещу нахлулите окупатори от Варшавския договор му е било много по-трудно отколкото на Черни. Както припомня историята: "На 16 януари Ян написва прощалното си писмо, като изпраща единия от четирите му екземпляра до Съюза на писателите. Около четири часа следобед на същия ден той застава пред Националния музей на Вацлавския площад в центъра на Прага, залива се с бензин и се самозапалва. Това е неговият самопожертвувателен протест срещу окупацията на Чехословакия. Трамваен ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е вече твърде късно. Откаран в болница, студентът агонизира в продължение на три дни. Изгарянията са засегнали 85 процента от тялото му, като в преобладаващата си част са от трета степен. Ян Палах умира на 19 януари и е погребан в Прага на 25 същия месец."
Говорейки за антикомунизъм и политически акции, кой от двата протеста е по-ценен? Да дадеш живота си за Родината в саможертва пред очите на окупаторите и целия свят или да боядисаш музеен експонат в розово, когато окупаторите вече се изтеглят и режимът им е свален и осъден? В "розовия танк" няма нито политическа смелост, нито творческа идея. Има единствено скандал, който те прави известен и продава. Но историята има продължение.
Снимката показва нереализиран за щастие проект за "пикаещ" фонтан на площад "Ян Палах" в чест на самопожертвалия се младеж. Това е "творческото" решение на Давид Черни за студента дал живота си за Родината. Но да сме благодарни, защото Шварц можеше да реши композицията и по друг начин. Пикаещите да изхвърлят струите си към центъра на кръга, където да има фигура на изгарящия в пламъци младеж.
Иначе Черни е "антикомунист" и сигурно почита невинните жертви на комунистическия тоталитаризъм. Явно поредното пикаене върху историята е най-доброто вдъхновение, на "творческия му гений". Черни открито си признава, че националистите в Чехия не го обичат. Той самият обаче не обичал "Холандия", защото "се затваряла" и вече била "ксенофобски" настроена. Явно не обича и родната си Чехия. А може би и Полша и Белгия, които го отстраниха от изложби. А сам признава, че мразел "комунистите и националистите". Да обясня този оксиморон. "Мразя комунистите и националистите" е същото като американския израз "мразя негрите и расизма" или нашенското "дървено желязо". Защото ако мразиш национализма, който е естествената имунна система на нацията срещу комунизма, то ти тогава си комунист.
И след като видяхме Давид Черни в светлината на морала, правото, политиката и почитта към историята на страната си, да го изследваме като "творец". Много време търсих информация за него. Разгледах почти цялото му "творчество". И досега не мога да открия негова женска статуя. А през хилядолетията скулпторите и художниците се надпреварват да изобразяват красиви женски тела - все по-разсъблечени и във все по сладострастни пози. Голяма част от тези скулптори и художници се славят освен като ценители на женската красота и като големи любовчии. Жените и любовниците им за всички тях са били неизчерпаем източник на творческо вдъхновение. Благодарение на което са ни оставили шедьоврите си. А колкото и да е странно, както видяхте по-горе в интервюто на Шварц, той също "бил добър любовник". В друго едно интервю твърди, че сексът е сферата на най-големите му художествени завоевания и като мерило за творчеството си приема количеството произведена сперма. В неговия случай ставало дума за 30 литра. Но не уточнява секс с кого и как и за чия сперма говори. И тъй след многобройни търсения на женски тела в творбите му най-близкото до жена се оказа една композиция на шарени крави. Да не ми си обидят чехкините, тези прелестни и отзивчиви русокоси създания са винаги добре дошли на плажовете на нашето Черноморие! Всички български мъже надявам се ще се съгласят с мен. Та да се върнем на Шварц, той наистина или няма женска скулптура или старателно я крие. За сметка на това изглежда любим предмет за творческото му вдъхновение е мъжкият полов член. В статуите на пикаещи и онаниращи здрави мъже.
Една много известна негова "инсталация" е на пикаещите мъже. Върху картата на Чехия, разбира се. В самата "Ентропа" пък Литва е група от облечени статуи на войници, които уринират върху източните си съседи. Пикаещите в кръг мъже на площада наименован на самозапалилия се за Родината Ян Палах, вече ги коментирахме.
Проектът за онаниращата с воден прах статуя на Националния театър в Прага е друг шедьовър на уринално-онанистката серия на Черни. Тя обаче е отхвърлена от ръководството на театъра "защото щели да ги уволнят". Явно ако не театралите, то поне шефовете им са имали чувство за благоприличие.
В друга "велика" творба обаче, Светията Венцислас - покровител на Прага е възседнал члена на умрял кон в една статуя - гавра с Пражани и религията изобщо.
На друг един фестивал - в Белгия, Черни е отхвърлен с "инсталацията" на обесения Саддам Хюсеин потопен в аквариум с формалин. Същата "композиция" е забранена и в Полша през 2006 г. И в Белгия и Полша няма протести на "интелектуалци", медии и политически партии срещу "цензурата" в "изкуството". Впрочем "Саддам-Акулата" е долна плагиатщина на Черни от работата на друг известен модернист - Деймиън Хьорст - „The Physical Impossibility of Death in the Mind of Someone Living“.
Като говорим за любимите на Черни пикаещи и онаниращи мъжки членове, които той изпипва с такава любов, грижа към детайла и познаване от "първа ръка" в статуите си, не бива да изпускаме от внимание и серията му с пистолети. Пистолети с крила, пистолети с крака или подаващи дулата си пистолети от прозорците на дървени къщички. Пак тези дълги, широки и твърди "цеви изхвърлящи" оловни "капки" проникващи и изгарящи, отлични символи - благоприлични заместители на същото по-горе. Само, че по-завоалирано, за радост на психоаналитиците от Фройдистката школа.
Но особено показателни са други едни "творби" на Шварц. С тях от областта на "фалическото" начало в "онанистко-уриниращият" стил в Черниевото изкуство преминаваме в дълбоките подсъзнателни фройдистки дебри на "анално-фекалното" самозадоволяване.
За да е плавен преходът да го илюстрираме с още една "творба" на клозетмайстора Шварц като посетим организираната от него изложба с характерното име "Низки инстинкти" в писоара разбира се. Оказва се в уриналните съоръжения също можело да се правят инсталации. Разчекнатите кукли в тях може би символизират женското начало (дясната снимка), писоарът разбира се е символ на вагината, двойно означена с намиращата се в нея оскъдно облечена женска разкрачена кукла, в която мъжкият член изхвърля животворната си семенна течност и в резултат от най-интимният акт между мъжа и жената се появява голата кукла на бебето (лявата снимка) в писоарът вагина. Както казваше Шварц "...сексът е сферата на най-големите му художествени завоевания и като мерило за творчеството си приема количеството произведена сперма". А защо в писоара и по-такъв начин да омърсим най-святото - продължението на човешкия род? Българските "интелектуалци" - защитаващи Черни ще кажат, че експозицията е в писоара, респективно мъжката тоалетна, защото това е другият дълбок "фалически символ - вечен във вечното изкуство". Обяснението им ще бъде, че любимият на Шварц мъжки полов член е едновременно уринатор и осеменител, използва се и за мръсната отделителна дейност на организма и за чистата оплодотворяваща живототворяща функция и освен това инсталацията в тоалетната е "върхов синтез на древните митологически схващания за плодородието със съвременните изразни средства на изкуството", "вечния цикъл на кръговрата" "единството на женското и мъжко начало", "живота и смъртта", "чистото и нечистото", "Ин и Ян" и други такива изкуствоведчески премъдрости. Със задължителното натякване, че ние от "тълпата" не разбираме високите материи на изкуството, съвременните "експресивни" средства и разбира се "свободата на твореца".
И да се "извисим" в ануса на друга една знаменита анално-фекална "творба". Тя е собственост на частна галерия. Зрителят трябва да се покатери по три-четири метрова стълба, за да може да си пъхне главата в задника на статуята и да види вътре в ануса видеоинсталацията, в която президентът на държавата и директорът на националната галерия се тъпчат с помия под звуците на хита, "Ние сме шампиони". Няма спор, тук е доразвита идеята от "Фитнесът", при това с какъв творчески размах!
Изобщо в "изкуството" на Шварц има здрава логика - преходът е плавен - от "любовта към предмета", към "предмета на любовта", от фалоса, към ануса. "Творческата" му любов, разбира се да не се разбере нещо друго. Давид Шварц е толкова вглъбен в "художествените проблеми" на онанизмът, уринирането и дефекацията, че това му "творчество" е половината от цялото му изобщо. Както обичат да казват маститите изкуствоведи: "Творецът експлицира най-съкровените си иманентни чувства и подсъзнателните си желания от детския период на автоеротизма, чиято фиксация е концентрирана върху анално-дефекационното му сексуално самозадоволяване, които сублимира в блестящи модернистични творби смело разчупващи обществените табута и провокиращи бурни дискусии върху стереотипите на миналото." Да използвам един любим цитат от "Бай Ганьо": "Тури му геена огненая!" А ако не се сещате какво означава горния изкуствоведчески анализ бих го резюмирал така: "Прояви на латентен хомосексуалист" или преведено на български "неосъществил се анално педераст". Но да успокоим Шварц, че никога не е късно да се реализира. "Изкуството" му говори красноречиво, че има потенциал. Поне колкото на сър Елтън Джон.
След като изпитахме естетически оргазъм от съприкосновението с великото изкуство на Шварц, да се поправя. По-горе, казах, че той не изобразява жени. Куклите в писоара обаче ме опровергават. Това обаче, все още не доказва любовта му към "женското начало". Като си припомня писоарната инсталация тя по-скоро говори за подсъзнателната му омраза към жените, сексът с тях и продължаването на рода изобщо. За да не ме обвинят "17-те пловдивски интелектуалци", че дърпам чергата към фройдистките обяснения, ще цитирам и това обяснение на анонимен форумен зевзек: "Ние от театър А-А-А-А се чувстваме длъжни да разясним постъпката на гениалния художник Давид Черни, наричан несправедливо арт екстремист (според нас арт-екскремист). Считаме, че неговата творба се разглежда едностранно и без фантазия. Геният на твореца Давид Черни се дължи на нестандартната му сексуалност – копрофилия. Този термин е твърде непознат по света и у нас и по тази причина никой не забелязва истинските достойнства на инсталацията му „Ентропа“ и по-конкретно изобразяването на България, като тоалетна чиния.
Копрофилията е вид сексуално извращение, което се изразява във възбуда от изпражнения. Негови разновидности са копрофагия (ядене на фекалии), копропраксия (изпитване на нужда от публична дефекация) и други.
Ние смятаме, че творчеството на Черни е повлияно и от двете – копропраксия и копрофагия, което ясно личи от резултата на неговия творчески напън. Преглеждайки накратко неговата творческа история стигаме до извода, че Чехия е вече тясна за неговия творчески размах и творецът има нужда от интернационално признание т.е. Европа а не след дълго и по цял свят.
В подкрепа на неразбрания гений нашия театър желае да получи 50 000 евро (сумата е равна на хонорара на автора), с които да отпечата тоалетна хартия с ликът на скандалния автор в рамка с формата на Чехия и тази тоалетна хартия да бъде разпространена за безплатно ползване из цяла Европа. Така ще бъде изпълнено съкровеното желание на художника да се докосне до най-интимните части на Европа и да вдиша с пълна сила нашето одобрение. С други думи, използвайки неговото лице и контурите на Чехия ние ще се „надсмеем над себе си“ (цитат от интервю с твореца)."
Шегата настрана, тези заболявания са истински и аз като демократ и плуралист съм склонен да направя един "творчески синтез" като приема, че латентния хомосексуалист Давид Шварц страда от копрофилия преминаваща в копропраксия, експресирани в "творчеството му", скандалите с което удовлетворяват половата му възбуда, и заместват оргазма, който досега не е изпитал с мъж. Ако преодолее задръжките да "осъществи себе си", ще получим още един истински педераст, но може би ще се лишим завинаги от "скулптора", "твореца", "артиста", "онаниста", ексхибициониста", "дефекатора", "арт-екскрементатора" и "провокатора" и неговите блестящи творби.
на снимката долу - модернистична турска тоалетна за интелектуалци
ІІ част - "Интелектуалците" - любители на турски тоалетни
"Никога не е късно да станеш за резил"
(турска поговорка)
"Преди осем години Давид Черни трябва да получи награда в националната галерия в Прага, но директорът й го гони от залата. Тогавашният президент Вацлав Хавел обаче му връчва наградата на паважа пред галерията. Изглежда такива като чешкия художник са огромно препятствие за всяка нискоинтелигента власт. Целта на експеримента беше да видим и това - къде ще я завари Давид Черни. Разбира се, в тоалетната, където тя дреме от две години", пише още редакторът на вестника Любомир Минчев. ( В-к „Марица”) Да прочетем внимателно този текст. От него става ясно, че в Чехия все пак има интелектуалци различаващи изкуството от кича. Директорът на Националната галерия праща Давид Шварц – там където му е мястото – на улицата. Това е отличен символ за „изкуството” на Черни – уличникът с уличния си кич на улицата. За сметка на това президентът Хавел като държавен глава защитава демокрацията в политически, а не естетически смисъл и излиза да връчи наградата на паважа. Сигурно с отвращение, защото Хавел е известен драматург, човек на словото и едва ли приема Черни за „творец”. Но в случая трябва да играе политическа роля - на президент и изпълнява държавнически дълг, колкото и неприятен да е понякога. Тази случка е отличен пример за разделението морал – законност, естетика – политика. Моралният и естетически филтър в изкуството е запазен за творците, а защитата на свободата – е работа на политиците в една демократична държава. И тук пловдивският случай показа, как в България „интелектуалците” нямат морални и естетически критерии. Пловдивските творци трябваше да изгонят Черни от галерията, ако въобще някой дръзне да го покани, а кметът трябваше да преценява дали това е творец и свободата му на творческо изразяване е нарушена. В случая пловдивските „творци” травестираха – със смешния си опит да заемат неприсъщата им политическа позиция се превърнаха в политикани. А кметът трябваше да заеме интелектуалната позиция, безсрамно оголена от „интелектуалците”. Дори се получи куриоз – кметът направи морален протест като интелектуалец, а премиерът Борисов трябваше да влезе в ролята на държавник и да каже, че ще приеме Черни в кабинета си. Така кмет и премиер отлично се допълниха като президента и директора на националната галерия в Чехия. Но позициите им показаха липсващите и дори излишни пловдивски „интелектуалци”. Е, има малки изключения.
Сега вече става интересно. Кметът на Пловдив - националист от ВМРО, забрани изложбата на Шварц да се случи в Общинската Галерия "Баня Старинна". Да го кажа предварително за да няма недоразумения. Кметът ми е приятел от едно време, когато аз бях кмет, а той не беше. Но не заради това смятам, че постъпи правилно. Той е избран мажоритарно от пловдивчани още на първи тур с над 53% от гласовете и две години след началото на управлението си има одобрението на повече от 60% от пловдивчани. Емил Миразчиев, който се прави на политик, от кого и за какво е избран и с колко процента?
Кметът на Пловдив забрани на един престъпник да се гаври в България с националното ни достойнство в общинска галерия. И аз съм съгласен с него. Защото в Пловдив има десетина частни галерии, които с радост ще му окажат прием на г-н Шварц - Черни. Но няма никаква причина това да става с пари на данъкоплатците и в тяхна общинска сграда. А решението кой да гостува в общински галерии се взема естествено от представляващия този мандат пловдивчани кмет Славчо Атанасов, който е демократично избран. Както всеки от нас преценява кого да покани на гости в дома си, така и Кметът преценява, кого да покани като официален гост в град Пловдив. И тук няма никаква цензура. Това е просто един морален жест. "Трябва да пазя авторитета на пловдивчани и на държавата. Преди няколко месеца държавата беше публично унижена. Няма нищо лошо тази изложба да се проведе на частен терен, но не и на общинска собственост", заяви кметът Славчо Атанасов пред БТВ. Още по-добре го обоснова Крум Сираков: „Неправилно критикувате кмета, че се намесил в територията на изкуството. Клозетната лирика, проза, скулптура и прочее не са изкуство. Изкуство са творбите на Ди Киро, на Георги Божилов, на Златю Бояджиев, изкуство е Вердиевият фестивал, изкуство са нощите на музеите и галериите. Яловите напъни на човек, който очевидно страда от вроден ментален запек и може да обърне вниманието върху себе си единствено като предизвика най-обикновена погнуса, не са изкуство. Те са проява, първо, на много лош вкус, и второ - на много лошо възпитание. И докато лошият вкус си е личен проблем на "твореца" Черни, то лошото му възпитание е станало повод той да оприличи държавата ни на клозет. Ерго, нас, жителите, логично е да оприличи на лайна. Лошият вкус на някого може и да е негов си личен проблем, но когато го изкара на улицата и ми го навре под носа, настоявайки при това да го споделям, е, тогава вече този проблем става мой. Иначе няма нищо лошо в лошия вкус, и въобще в липсата на вкус. Все пак какво щяха да правят тези като Черни, дето нямат талант, ако ги нямаше тези, дето нямат вкус? Кметът не може да забрани на разни люде да нямат вкус. Не му е работа. Но кметът може да забрани да се ползва една обществена сграда за манифестиране на липсата на вкус. Защото кметът ми е представител! Разбирате ли, аз плащам данъци в този град. От тези данъци се издържат и Баня Старинна, понастоящем музей, и клозетът в Градската градина. Аз искам банята-музей да си остане баня-музей и клозетът да си остане клозет. Разбирате ли, нещата не е хубаво да се смесват! Микеланджело едно време е успял да смае света, без да нарисува по Сикстинската капела клозети. Той е протестирал, като е нарисувал един папа сред грешниците в ада. Не го е нарисувал седнал на клозетна чиния и страдащ от хемороиди.”
На това "интелектуалците" и медиите ревнаха за "цензура" потъпкване на "творческата свобода" и други подобни скудоумия. С поведението си сега медиите надминаха и "политкоректното" си слагачество" по време на истерията с "цензурата" над Мартина Балева. Тя пък не беше допусната от ръководството на БАН да проведе псевдонаучната си конференция в тяхна зала и й отказаха всякакво съдействие. На сродният духом и телом с "твореца" Черни - "артист" Азис пък беше отказано да пее в концертна зала България от управата й. Макар, че той обещал да пее опера и то облечен във фрак. Горе показахме недопускането на Черни с "композициите" му в Белгия, Полша и в родната му Чехия. Хигиената на общественото и културно пространство трябва да се поддържа на съответното ниво. За каква цензура, фашизъм и живковизъм става дума в случая? Специално на шизофренно мислещия чешки посланник, който първо поднесе извинения на България за обидата "Ентропа", после нарече постъпката на кмета "истерична реакция", а едновременно с това осъди изложбата на Черни в Пловдив. му препоръчваме да се яви на поправителен изпит по дипломатически етикет, а защо не и да посети специализирано заведение в което да му помогнат да синхронизира мислите и думите си.
Но върхът на падението беше "декларацията" и "подписката" (виж по-долу) на 17-те пловдивски интелектуалци "и много други" (както самите те са се подписали), срещу действията на кмета Атанасов. Понеже повечето от тях са неизвестни извън Пловдив, а някои от тях са непознати и на пловдивчани, да обясним кой, кой е. Съставът им е типичен образец на "зетьо-шуре-баджанакизма", който Захари Стоянов осмива в статиите си писани точно когато е живял в Пловдив. Едната от подписалите е съпруга на друг от подписалите. Трети е колега на втория. Има виден татко с не толкова известния му син. Една част са журналисти с претенции за писатели, чийто писателство се изчерпва с членството им в "писателско" дружество. С голямо удивление разбрах, че и лекарите били интелектуалци, тоест творци. Даже и когато са предприемачи. Както се казва "халваджията за бозаджията". Само за Божана Апостолова - поетеса и издателка ще направя изключение. Тя май е от малцината сред подписалите се, която може да бъде наречена интелектуалка и творец, както и голям меценат. И както се разбра е била канена от кмета Атанасов за заместник-кмет по културата. Но тя отказала. Познавам я лично и съжалявам, че се е подвела да присъства в такова недостойно за нея обкръжение. Защото основната част от подписалите са политически активисти на СДС и ДСБ от най-мрачните времена на костовизма, тоест подсъзнателни недемократи. Впрочем една скоба за костовизма. Повечето от тези "интелектуалци" бяха на общинско-държавна хранилка по времето на премиера Костов. И когато Костов свали от ефир Слави Трифонов, който го критикуваше, те или не обелиха дума да защитят свободата на словото и се изпокриха като "зайци" в гората, или дори по-лошо, някои от тях пишеха пасквили за Трифонов и панегирици за Костов. А сегашния кмет Славчо Атанасов като тогавашен регионален координатор на ВМРО окръг Пловдив (ВМРО беше коалиционен партньор на СДС в Пловдив и в национален мащаб) организира официален политически протест с декларации и пресконференции в защита на свободата на словото. ВМРО Пловдив се противопостави на душителя на свободното слово Костов. И втори път, когато Костов нареди да започне лицензиране на Интернет доставчиците с цел да пресее удобните от неудобните (лицензиране има само в Куба и Северна Корея) същите тези "интелектуалци" пак си мълчаха. За сметка на това точно Славчо Атанасов и ВМРО предприеха официални политически протести, срещу тази безумна диктаторска идея. Декларации, медийни публикации, среща със софийски защитници на свободата на Интернет. Дежурните сега "интелектуалци - защитници на свободата на изразяване" не си мръднаха и тогава пръста да защитят свободния Интернет. И за да ги обидя докрай, ще им припомня, че когато преди 1989 г. БКП и ДС организираха оплюването на дисидента - Петър Манолов - скромен пловдивски поет, някои от "17-те и много други" се омърсиха като се подписаха в организираните от партийните комитети "подписки на интелектуалци" срещу този "обществен враг". А и писаха поръчкови статии срещу него, със същия "творчески плам" на партийни агитатори от дружество "Георги Кирков", с какъвто сега защитават "демокрацията, свободата и изкуството". Имената им се пазят в старите вестници.
17-те подписали са кичозен букет от истински творци, самовлюбени халтурчици, неизтощими графомани и политически конюнктурни псевдоинтелигенти, достатъчно отдалечени от изкуството и културата. Те не представляват хомогенна група, но отлично биха паснали в дупките на различните по размери турски клекала в инсталацията на Черни съобразно ръста, известността, поведението и биографиите си. Даже и червените, жълтите, сините и зелените тръби в клекалата им прилягат политически. А най-смешното в декларацията им е добавката след подписалите се "и много други". За тази фраза има един отличен аналог в "Бай Ганьо": "Горната резолюция се прие от 11 000 най-видни граждани и се упълномощиха Ганьо Балкански, Михал Михалев и Гуньо Килипирчиков да я поднесат пред стъпките на Ваше Царско Височество. Ураа!"
- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас. Че хич дотам бива ли? 11 000 най-видни граждани! Ха-ха-ха! Махни хилядите, колко остава?
- Единадесет души - отговаря Михал.
- Толкоз ли бяха?
- Е, толкоз, бай Ганьо, правото - право."
Нищо не се е променило в милата ни Родина. С тази декларация "интелектуалците" показаха нивото на естетическите си и морални критерии за "изкуството", "творческата свобода", добрите нрави и дори възгледите си за политиката и демокрацията. За пълното им безхаберие или "нарцистично" пренебрежение към богатата история и култура на Родината ни България, даже не искам да коментирам. За патологичната им липса на национално достойнство и елементарно себеуважение няма да говорим. За глупотевините от сорта: "Черни се пошегувал", "нямаме чувство за хумор", "комплексирани сме", ще им отговоря със скандала, който "шегуващия" се Черни спретна на чешки вестник позволил си да направи "провокация", като редактира в смешна посока едно интервю със Шварц. Човека се оказал силно обидчив. Както пише в. "Сега": "Професионалният инсталатор Давид Черни се провали на тест за чувство за хумор, за каквото сам тестваше целия Съюз. Той истерично се обиди на чешкия вестник "Млада Фронта днес" за публикация на интервю с него, в което умишлено са променени или съчинени отговорите му. Главният редактор Роберт Часенски заяви, че вестникарската мистификация е замислена не само като проба на хумористична якост у Черни, но и намигане към склонността му за меркантилни шашми и глобален пиар. "ВИЕ не сте продукт на изкуството, а някакъв си всекидневник" изригна творецът. Той настоя за незабавно опровержение, тъй като всички неистини в ентропоморфното интервю увреждат имиджа (и кредита!) му на Творец." Предлагам го на вниманието на "17-те интелектуалци".
За двойните им стандарти обаче трябва да кажем нещо. Те разкритикуваха идеята на заместник-кметицата по културата Петя Гогова да връчи символично кухненска хартия с карикатурни изображения във фекална атмосфера на сънародника на Черни - Якоб Рачек, с пожелание да ги предаде лично на автора на "Ентропа". Якоб Рачек се възмути и каза, че щял да ги хвърли в тоалетната "където им е мястото". Пловдивските "интелектуалци" застанаха на негова страна. Значи връчването на карикатурен шарж на Черни нарисуван върху ролка кухненска (а не тоалетна) хартия било "обида", а изобразяването на Родината ни като истински турски клекала не е. По добър пример за "артистичното" им шизофренно мислене и поведение - здраве му кажи.
На фона на гореизложеното едва ли ще обидя вече някого от "интелектуалците", ако кажа, че творческото им кредо и разбирания за изкуството стигат до турската тоалетна чиния и нейното съдържание. Ако това е съвременното "изкуство" и те не правят съпоставката с творбите на Фидий, Праксител, Микеланджело и Роден, ако естетическото им чувство приема вулгарната и безвкусна провокация за проява на талант, ако възприемат като "творец" всеки един бездарник прикриващ със целенасочено търсени скандали авторската си немощ и творческа импотентност, то на такива "интелектуалци" мястото им действително е в инсталацията "Ентропа" в турската тоалетна. Те с мазохистичния си слугински манталитет на провинциални комплексари, показаха за пореден път кастрираното си чувство за национално достойнство и липса на елементарно самоуважение с което се самопоставиха в турските кенефи на "Ентропийското" псевдоизкуство.
На тях не им остава нищо друго, освен да заврат главите си в дупките на клекалата в търсене на "творческата идея" и "художествения символизъм" на "автора" и да поемат докрай фекалната помия на перверзника с ментално-анални проблеми Давид Черни-Шварц. Който мрази освен себе си и жените, и Родината си, и Европейския си дом, и кой знае защо и нашата Родина България. Като им предлагам докато търсят "вдъхновение" с глава в дупките, да оставят аналните си отверстия широко отворени за "твърдото и благодатно въздействие" на Шварцовите "модернистични" онанистко-уринаторски "произведения на арт-екскременталното изкуство", които да ги докарат до интелектуално-естетически оргазъм при досега им с "концептуалната скулптура".
А кметът на град Пловдив притежаващ за разлика от тях здрави естетически критерии, художествен усет и национално самочувствие, просто да им пусне водата, за да изчисти града от интелектуалната и морална смрад, национален нихилизъм и обикновено скудоумие.
Александър Долев
Оставам в очакване, как толерантните и свободолюбиви "интелектуалци" в Пловдив, ще проявят великодушието си и чувството си за хумор след този текст.
Факти и документи
Декларация
на пловдивски интелектуалци по повод изразената позиция на кмета Славчо Атанасов относно идването на художника Давид Черни в града
Художници, поети, писатели и интелектуалци на Пловдив изразяваме своето несъгласие с отношението на кмета на Пловдив Славчо Атанасов към художника Давид Черни.
Не може едно демократично общество и един демократично избран кмет - Славчо Атанасов, представящ се за демократ, с репресвни мерки да спре идването на художника Давид Черни в баня „Старинна" на собствената му изява. Както е и недопустимо кметът на един европейски град, какъвто е Пловдив, популистично да твърди, че го прави в името на хората, в името на българския народ. В творбата си Давид Черни изразява отношението си не към народа, а към политическата клоака, която е изобразена като тоалетна: със сини, зелени, червени и пр. тръбички - цветовете на политическите партии.
В подкрепа на Давид Черни искаме да добавим, че една от целите на изкуството е да провокира, да отразява действителността такава, каквато е, да разсъждава и внушава чрез естетически и художествени категории.
А що се отнася до мярката, тя се определя не от блатото, в което сме потънали, не от властимащите, а от погледа на твореца и хоризонтите, които искаме да достигнем.
В ХХІ век са ни нужни не истерични крясъци и самоцелен популизъм, а цивилизован диалог, който да информира, обяснява и дава възможност за личен избор.
Кметът Славчо Атанасов унижи Пловдив и ние, интелектуалците на града, с тази декларация се разграничаваме от него!
Своята позиция гласно ще изразим пред баня „Старинна" на 10 октомври, събота, в 18.00 часа, когато е официалното откриване на модерната експозиция „Европейското наследство - 20 години след желязната завеса".
Станимир Видев-старши - художник
Стоян Куцев - художник
Румен Жеков - художник
Иван Тотев - скулптор
Стефан Попов - сценограф
Божана Апостолова - поет
Николай Заяков - поет
Димитър Атанасов - писател
Илия Зайков - журналист
Костадин Чонов - журналист
д-р Пламен Ангелов - бизнесмен
Манол Пейков - издател
д-р Димитричка Заякова - лекар
Станимир Видев-младши - дизайнер
Христо Гочев - дизайнер
Костадин Костадинов - художник
Николай Рогачев - художник
и много други
