Еротика и свобода

ЕРОТИКА И СВОБОДА

Ангел Грънчаров
Излезе от печат книгата ми с такова заглавие и подзаглавие “Практическа психология на пола, секса и любовта”. Това е една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки човек трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът се превръща в непоносим абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за ония, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Едва ли някой може да оспори потребността на младите хора да разговарят по въпросите на пола, секса и любовта: ако го направи, то това означава, че им предлага да мълчат по тези въпроси, да потискат вълнението и интереса си, което означава, че не може или не иска да ги разбере. Този “някой” съвсем не бива да са родителите, също учителите, най-малко пък “обществото”: ако не можем да помогнем, то нека поне да не пречим.
Оставен на самия себе си, младият човек се лута “сред дебрите” на сексуалната проблематика и с цената на много грешки и заблуди “все пак” и “някак си” или “рано или късно” достига до едно изстрадано разбиране, без което животът би бил немислим. През цялото това време на така нареченото “съзряване” младият човек – аз и ти, моят съсед и моят син, но също и “тя”, момичето, което срещам всеки ден и което привлича погледите на младите мъже – усеща жаждата да споделя и “обменя” преживявания, опит, копнежи, дори фантазии или каквато и да е “информация”. Иска ли някой да го чуе или поне изслуша? Само един: този, който усеща в себе си същата потребност да говори и слуша относно така загадъчната сфера на секса, т.е. “връстникът”, приятелят, приятелката, съученикът, младият човек като него. Това, че понякога “възрастните” – лекари, родители, учители, всякакви други “доброжелателни съветници” – демонстрират загриженост и правят странни опити да разговарят от позицията на “всичко разбиращите” и “всичко преживелите”, никому не може да помогне: липсва съответствие, поради което се изправят “бариери”, “граници”, “забрани”. Това затруднява до невъзможност смисленото общуване и откритостта, какъв е тогава изходът?
Обикновено един: младите хора по свой начин всекидневно и “неформално”, почти непрекъснато разговарят – така или иначе – за секса и… “онези неща”. Правят го както могат, но поне влагат в разговорите си живот и страст, опитвайки се да разбулят тайнствеността. Вярно е, че “наслагват” една върху друга неопитност, едно върху друго неразбиране, илюзии върху илюзии, наивност върху наивност, “незрялост” върху “незрялост”, “неинформираност” върху “неинформираност” и т.н. Важното обаче е търсенето, вживяването и “сътрудничеството”, а плодовете, макар и незабележими с просто око, няма да се забавят. Опирането върху жизнените дадености, върху вложеното “по природа” в младите тела и души, е най-сигурната предпоставка за появата на автентична ориентация и разбиране – от което младите хора няма да закъснеят да се възползват.
Всичко това досега ставаше импровизирано, спорадично, случайно, непреднамерено: в демонстративно подхвърлени реплики, в привидно незаинтересовани разговори, мимоходом, с желание да покажеш “героична смелост” и не спираща пред нищо откритост и т.н., при това задължително в една груба (цинична и вулгарна, прекомерно провокативна) форма, валидна за “уличния сексуален фолклор”. Това ли е всичко, което можем да имаме във връзка със сексуалния живот на младия човек, това ли е единственото, което можем да правим?
Ето ги опорните точки, “безусловните факти”, от които изхождам в предлаганото по-долу: желанието да се разговаря непринудено за секса – сравнимо само със също толкова силното желание “да правиш секс” непосредствено и “на живо” – и неумението да се прави това така, че да не унижаваме своята и чуждата сексуалност. Това, че младият човек иска да разбере своята сексуалност, е първото, от което изхождам; второто е, че той не е намерил естествената, “истинската” форма за това – поради което разбирането “все му убягва”. С тази книга се стремя да облекча задачата му както по отношение на първото, така и на второто.
Само онзи, който не разбира пълноценно своята сексуалност, може да си позволи изказвания, показващи недооценяване (подценяване или надценяване) на сексуалния живот – собствения или на човека до теб. Целта ми е да създам условията за възникването на пълноценно разбиране на всяка сексуалност – от тези, които (така или иначе) са под нейна власт. До автентично разбиране се достига само чрез жив разговор, воден с увлечение и вдъхновение от тези, които искат да се изпълнят с такова разбиране.
Книгата, която предлагам, е подходяща както за индивидуално, така и за групово “използване”: да разговаряме можем както със себе си, така и с други, също като нас заинтересувани хора. Както въведените термини, така и въпросите, тезите, алтернативите, техниките на обсъждане, примерите, “експертните мнения” и т.н. няма да оставят безразличен нито един млад човек – в това съм твърдо убеден. Това мога да заявя без колебания: защото всичко в тази книжка е проверено в опита, в много практически занятия (разговори, игри, дискусии) с млади хора, които съм “предизвиквал” и скрито “насочвал” години наред. Това че тези методики и техники са съвременни също толкова, колкото и младежите, които се ангажират с тях, е безспорен факт.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е курс по сексуално самообразование, направен на основата на “Ръководството за сексуално образование” на Д.Брекън и Д.Меси и чрез цялостно, до неузнаваемост преработване на техните идеи и методики, а също – и най-вече – на засяганото съдържание, на по нов начин видяната проблематика, обогатена във всички насоки и неимоверно разширена. Сексуалното самообразование трябва да се разбира двояко: като опити да проясниш своя сексуален живот и преживявания в един “вътрешен диалог”, от една страна, и като взаимно обогатяване на представите и ценностите (чрез сътрудничеството на ангажирани всеотдайно със своята субективност млади хора) в жив разговор и пълноценен “същински” диалог, в който непринудено се обменя опит и преживявания – от друга. Следователно такъв един курс по “приложна сексология и психология” е годен както за индивидуално, така и за групово обучение. И в двата случая ефективно ще бъдат “прогонени” от съзнанията всички ония кой знае откъде взели се предразсъдъци и задръжки, а сексуалният живот ще стане онова, което трябва да бъде: една свободна, естествена и жизнена човешка проява, импулсираща и обогатяваща ни като нищо друго.
Пробуждането на пола, върху което се концентрира тази книга, трябва да бъде насърчавано, а не “занемарявано” или принизявано. Всеки млад човек – младеж или девойка – като че ли по необходимост ще стане мъж или жена, преминавайки и справяйки се с безброй изпитания и терзания. Някои – и те съвсем не са малко – така “затъват” в тях, че “излизането на твърда почва” им отнема понякога напразно изминали, погубени години; и както по-късно се разбира, това са били – могли са да бъдат! – най-хубавите, направо прекрасни и незабравими години. Това не бива да се допуска, съжаленията “след време” и “постфактум” са горчиви – точно заради това не бива да подготвяме основанията да съжаляваме и още по-малко да се самосъжаляваме след това. Пробуждането на пола – както и “обикновеното пробуждане”, ставането сутрин, отварянето на очите, чрез което възкръсва светът за нас и животът в нас – е преход към яснота, проясняване, осъзнаване и разбиране, които зависят от нас самите, които не се дават наготово и като награда за “ползотворния сън”. Иска се силно желание и дори дръзновение в опитите си да се преродиш и да заживееш нов живот, тоест от момче да станеш младеж, а от младеж – мъж, както и от момиче – девойка, а от девойката – жена. Който си мисли, че всичко това става “от само себе си”, подобно на това както гъбите никнат от земята, един вид “механично” и “автоматично”, е изпаднал в непростимо заблуждение: от всеки един от нас се иска да бъде достоен за естеството си да е “човешко същество”, изцяло поело отговорността за себе си, за своето бъдеще и съдба. Затова от нас се иска да събудим сами своя пол, да го “извадим за живот” из своите недра; ако чакаме той да се “пръкне” без наше участие и грижа, някои няма да дочакат този ден и час. И дори ако все пак това е станало, възможно е те да не “припознаят” себе си в ясната определеност на един автентичен пол, което води неизбежно до разочарования, понякога до “изневяра” спрямо “мъжкото” или “женското” у себе си, разминавания, трудности в идентификацията, пропилени шансове и “златни мигове”, обърканост, неверие в себе си и т.н. Нима времето на млади години не ни е безценно (макар винаги късно да разбираме това!), та да си позволяваме да го пропиляваме по такъв безсмислен, направо непростим начин?!
Опитите за по-цялостно саморазбиране и “взаимноразбиране” (”взаиморазбиране”), предпоставка за които е тази книга, са единственото средство да освободим незабележимо натрупваното напрежение на сексуална основа, което е страшна “бомба със закъснител” не само на млада възраст, но и значително по-късно. Не си струва да се излагаме на излишни рискове, от нас се иска да живеем благоразумно, т.е. поне малко по-мъдро и реалистично. Затова напълно възможно и добре е книгата да бъде обсъждана и от родителите с техните “пораснали” деца – и особено от онези родители, които не знаят как да намерят общ език с вече големите си деца по отношение на “онези”, на “проклетите” сексуални въпроси. Сигурно е, че и те има какво да научат от децата си…

Трябва ли да се учи за секса в училище?

Ангел Грънчаров
От години се говори, че трябва да се въведе предмет по “сексуално образование” в българското училище. По същия начин, по който само се говори за въвеждането на предмет по религия. Но ако за въвеждането на религията има доста трудности и проблеми, за въвеждането на предмет по секс няма никаква пречка. И въпреки това не го въвеждат, незнайно защо. Явно теорията “а у нас секса нет” дълбоко е залегнала в нечии министерски и чиновнически глави. Иначе спор няма, че един такъв предмет е крайно необходим за младите хора. Пък и за техните родители, понеже, предполага се, много техни главоболия, свързани с трудности в сексуалното съзряване на техните “пораснали деца” ще отпаднат с въвеждането на такъв предмет. Ето че има сериозна обществена необходимост да се направи нещо по този въпрос, ала инстанциите бездействат вече много, твърде много години. Не е ли странно това? Можем ли да си дадем сметка за такова странно държание, или какво пречи МОН да въведе учебен предмет по сексуално образование?
Ако отправим тези въпроси към образователната инстанция, то можем още сега да кажем какъв ще бъде нейния отговор. Ще кажат първом: туй не е проста работа, трябва добре да се обмисли. После ще кажат: ами няма подготвени “кадри”, които да преподават такъв предмет. И ще добавят: няма също и написано помагало, няма учебник, пък е и трудно такъв да се напише. И ще заключат дълбокомислено: искаме да го въведем, ала за момента нямаме… готовност, оказва се прекалено трудно, “несмотря” на желанията ни. Това ще ни кажат, друго няма какво да ни кажат.
Спор обаче няма, че това са формални и преодолими пречки. И че е крайно време да се прояви нужната решимост. Не само защото агресивността и дори престъпността на сексуална основа сред младите застрашително нараства. Ами и защото просто трябва да се отговори на потребностите на младите хора да мислят и да разговарят свободно за секса, и то именно в училище. Едно такова говорене за секса тъкмо в класните стаи е крайно необходимо и то би имало даже терапевтично и освобождаващо въздействие. Децата не могат свободно да разговарят за секса с родителите си, за това има непреодолими табута и пречки. Да разговарят само с връстниците си или с по-големи приятели е недостатъчно, а и всеки добре си представя как разговарят по сексуалните въпроси в своите компании: по крайно груб, циничен, вулгарен и неподходящ начин. Около секса в съзнанията им затова е възникнала една своеобразна тайнственост и дори мистичност, поради която всеки е оставен на самия себе си, за да се бори и да я преодолява както може. Вълненията, тревогите и безпокойствата около тия проклети въпроси тормозят младите хора всеки ден. Някои успяват да намерят изход, ала други, и то мнозинството, на тази основа си остават комплексирани за цял живот. Хора, които не са успели да решат сексуалните си проблеми и се се фиксирали върху иначе лесно преодолими задръжки, такива хора освен че не могат да имат пълноценен сексуален живот, не могат да бъдат и пълноценни личности и граждани. На сексуална основа се дължат в корена си и много явления на масовата психопатология, на които сме свидетели в нашето общество. Явно нещата са сериозни и затова безхаберието обществото и особено на образователната институция, която е длъжна да направи нещо, е направо непростимо.
Тия дни излезе моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА, която всъщност е едно ръководство по сексуално образование и самообразование, направено на основата на най-модерни техники за дискусии и групови обсъждания. Тази книга лежа години наред в нечие чекмедже в МОН, защото аз я предложих най-напред именно за учебно помагало по сексуално образование. Не е тайна, че по издаването на учебници и помагала у нас съществува невероятна корупция, защото от това се печелят много пари. По тази причина никой не си мръдна пръста да разгледа моето помагало именно като учебно пособие за училищата ни. И ето, принудих се да го преработя и да го издам като книга, пък дано млади хора я ползват с ефект за себе си. И ето, оказва се, едно лице като мен върши работа, която отдавна трябваше да свършат образователните институции. Което само по себе си е абсурдно. Остава учители да започнат да ползват книгата ми като помагало на своя отговорност, а пък тогава МОН да започне да ги наказва че са си го позволили. И до това може да се стигне. Неслучайно някои предлагат страната ни да се нарече Абсурдистан… може би са прави.