От известната изложба "Безтегловност" - направена в Пловдив през 1968 г. започнаха проблемите му. Ооткриването й направи лично Стефан Продев, присъстваше и Аксиния Джурова (дъщеря на Добри Джуров, тогава военен министър) и други видни гости. Интересът беше голям.

Изложбата се превърна в културното събитие в града. Това стресна управляващите и те забраниха да се направи обсъждането при закриването й, защото не одобряваха творческите търсения на художника. Още по-обидно беше, че те не посмяха да го направят официално, а поискаха той да отмени тържественото закриване. Така авторът се принуди тайно да дръпне шалтера на електрозахранването и поканените гости се озоваха в една тъмна зала. Обсъждането беше провалено и гостите бяха пренасочени към ресторанта за скромна почерпка. Там всъщност обсъждането бе проведено, но обидата остана. Спомням си ясно събитията, защото макар да бях шестгодишен, цяла седмица престоях в тази изложбена зала на "Главната" на Пловдив. Това беше първият ми сериозен досег с изобразителното изкуство. Даже си спомням още нещо, една от картините му беше откупена от Людмила Живкова, но не беше платена. Макар до края на изложбата да висеше надпис "Откупена", той никога не получи парите за нея - някакви си 120 лева. Оттогава чичо Наско, както го наричах (беше съпруг на сестрата на майка ми и семействата ни бяха изключително близки) се превърна в дисидент, забраняван и отричан чрез ужасната стена на мълчанието. Не го включваха в изложби, не му разрешаваха изяви в чужбина, заличен беше от каталозите представящи български творци. Почти нямаше продажби на картини. Защото той не се подчиняваше на никакви партийни догми и талантът му беше неудобен за системата.

Александър Долев

Галерия

Изложба

Спомени на Калин Николов