Той бе роден в Пловдив, а живя по-голямата част от живота си в София. Но всъщност до края си се считаше за пловдивчанин и представител на Пловдивската художествена школа. Най-хубавите му картини са посветени на родния му град.

Атанас Пацев отдавна беше надхвърлил с творчеството си всякакви идеологически, пространствени и времеви ограничения. Картините му със тематиката и стила си разбиваха шаблоните и излизаха в буквален и преносен смисъл в космоса в търсене на безграничното и вечното. Като човек и творец търсещ вечността в космоса, го запомних и аз. Беше ми казал, че животът е пренесен на земята от космоса и човекът трябва да е достатъчно разумен да не се самоунищожи при ядрена война или екологична катастрофа, за да може да излезе отново в космоса и да предаде факела на живота нататък във времето и пространството. Той поне с картините си го направи...