ДЪРЖАВНОСТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

(ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА)

В процеса на направените от нас почти 40 годишни изследвания и гра­фичен анализ на писмените знаци на старите българи и реформата им в сре­дата на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически обстоятелства.

Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти. Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели.

В този процес на изследване, важно значение имаха също и писмените исторически сведения “ИЗВОРИТЕ” градуирани и анализирани в скалата на времето, както и по-късните им интерпретации свързани с неточност на езикови преводи или умишлено направени изменения.

За наша изненада стигнахме до факти и заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или фалшифицирана!

Като особено важен източник за възстановяването на истината за на­шите предци - българите, намираме издадената в Оренбург, Русия, три­томна история: Бахши Иман, Джагфар тарихы (историята на Джагфар). Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г.

Не се решихме да пренебрегнем този източник защото той съдържа важни сведения за писмените знаци на старите Българи. При нашите проверки и сравнителни анализи на този източник с известните артефакти и други писмени сведения, той се оказа с достатъчно достоверен и изяснява части от историята на българите, неизвестни досега от други източници.

Главна цел на нашето изследване бяха писмените знаци на бъл­гарите, но се оказа, че те не могат да бъдат разглеждани и анализирани откъснато и изолирано от времето и историята на техните носители, бъл­га­рите и тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в най-общи черти, да въз­становим някои от принципите на тази държав­ност.

В българската историография тук-таме се споменава за законите на кан Крум /802-814 г./. Липсват обаче детайлите и анализ, както на него­вото законодателство, така и на старата религия на българите. В том ІІІ на българ­ските летописи /стр.111-124/, намираме сведения за религиозната митология, обрядите и основните закони на старите българи, записани във времето на кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на Киевско-Волжка Бъл­гария. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в Дунавска Бълга­рия. Майката на кан Урус Айдар, Ария-Услан, е сестра на кан Крум, а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар, урус /велик/ тар­хан на Ак-Урус /сегашните територии на Украйна, Белорусия и Прибалтика/.

Преписът на този древен български закон, ” Торе”, е направен от старото писмо “Куниг”, на арабографическо писмо в превод на “благословеният турански език” и е извършен преди 840-та година, от държавния секретар на кан Урус Айдар, Шамс, бащата на Микаил Шамс = Микаил Бащу.

Според чл.10. и чл.11 от основния закон “Торе”, върховният уп­ра­вленчески орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демокра­тично избрано Народно събрание, в което броят на избраните пред­ставители не надвишава 500 народни представители.

“...преди Великия Кинеш нека всички родове се съберат по свое желание със четирите Велики рода...списъкът може да бъде съставен и на полето...броят на участниците във Великия Кинеш да не превишава 500 и всички те, да носят званието боляри...нека числото на дворцовите боляри да бъде ограничено до 30, а вътрешните- Велики боляри, да бъдат 12... ” /чл.10. и чл.11. том.ІІІ.стр.120./.

Великият Кинеш=Народен събор=Народно събрание, избира Кан-сюбиги / император/, Капаган / глава на правителството/, Багаил тархан /предводител на знатните/ и Ещергу багаил, изпълняващ длъжността на иджик /върховен съдия/.

Върховен изпълнител на властта в държавата е Кана Сюбиги , който получава тези права и задължения по родово насле­дие. Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при из­ключителни случаи.

В изпълнение на своите права и задължения Канът, разполага с правителство от 30 боляри от които 12 са “ве­ли­ки” и изпълня­ват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответ­ните региони от държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на държа­ва­та или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици.

Таки­ва случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християн­ство и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата горе­ци­тирани случая решението за санкция е право на Кинешът = Народното събрание. Други ана­логични сведения за ролята и значението на този вър­ховен орган в управле­нието на държавата на българите са следните:

•  “…кан Чиляр, син на кан Кубан (152-146 г.пр.н.е.) бил свален от прес­тола…”. /том ІІІ.стр.88/.

•  “…кан Алан, внук на кан Кубан (140-107 г.пр.н.е.)…след 6 години раз­покъсаност на държавата отново я обединил…” . Текстът на стр. 88 дава основание за тълкуванието, че това е станало след сериозни промени в състава на основния държавен орган “Кинеш”.

- “…кан Артан, син на Кубар… забранил търговията...неговото управ­ле­ние било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така въз­ник­нало началото на родът Дуло . След този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие със свои представители в основния държавен орган на българ­ската държава - “Кинеш”. Следи от това тяхно право намираме в текста на чл. 10 записан в първата половина на ІХ в. по времето на кан Урус Айдар. Следи от този прин­цип откриваме и в сведението на византий­ския хронист Ники­фор относно събитията в Дунавска България свързани със смъртта на кан Телец (762-764). Подобно право на участие с предста­вители в управлението на Българската държава, зна­чително по рано (ІV в. пр.н.е.) от хуните са имали родови представители на масагети­те.

Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народ­ният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Бо­рис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държа­ваната си отговорност на своя син Владимир.

В 893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първо­ро­ден син Владимир.

Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение заради опит да възстанови старата религия на българите.

До тук само частично представихме: Устройството, ролята и значе­нието на върховния управленчески орган на Българската държава. Според Бъл­гарските летописи тази практика за управление на държавата намира прило­жение хилядолетия и е модел и пример за поредица въз­ник­нали и отминали във времето други държавности и цивилизации.

Моделът за върховно управление би могло в известна степен да бъде сравняван с Арео­па­гът на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би могло да се сравнява с т.н. “парламентарна монархия” със следните разли­чия:

КАНАС ЮВИГИ - Задължително е от древният управленчески родов корен на българите. Единствените изключения са Агарджа и Балам­бер, които са от хунски произход, но бръкът им с български принцеси е склю­чен и утвърден от демократично избраното Народно съ­брание съгласно чл.10 от закона = конституцията “Торе”.

КАНАС ЮВИГИ = ИМПЕРАТОР - Изпълнява решенията на Ки­неш = Народното събрание = Сенат, но при извънредни ситуации има права и задължения за самостоятелни решения. Това обстоятелство е регистрирано от поредица византийски и латински хронисти във фразата: “…господарят на Българите…”.

За самостоятелните решения канът е да­вал отчет пред Ки­неша. Като върховен религиозен водач канът възглавява народните молебени към Тангра.

Според закона Торе:

Чл. 13 . “…неговите синове от наложниците не принадлежат на царския род, а на родът на техните майки.”.

Чл. 16 . “…има право да взема данък 10% от търговците…”

При военни отбранителни или нападателни действия канът е глав­нокомандващ и е длъжен да спазва, както и да контролира спазването на следните принципи:

Чл. 37. “...пленените не подлежат на убийство...”

Чл. 36 . “...телата на загиналите велики войни на противника вътре в границите на Държавата, не бива да се заравят в земята, защото техните души ще останат на нашата земя и ще ни отмъстят...техните тела трябва да се изгарят...”.

Като върховен съдия канът разглежда и взема решения по дела, свързани с нарушения на договорите за междудържавните отношения, както и спрямо несправедливо издадени присъди от упълномощените съдии.

Чл. 52 . “...Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава данък...канът има право да употреби сила...”.

Чл. 53 . “... Ако някой избяга от даржавата в друга страна, то за това се наказват охранителите на този участък от границата...”.

Чл. 30. “...преди битка се извършва молебен към Тангра...след успешна битка се извършва благодарствен молебен...”

Какви са законовите норми прилагани в обществото на Българската държава?

При своето пребиваване в столицата на кан Атила от род Дуло (434-453) в Панония, летописецът на тази епоха Приск казва за него след­ното: “...крупен държавен деятел извършил велики дела...”. Както Приск, така и други негови съвременници, констатират, че в държавата на кан Атила (Тохол = АвеТохол) няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. В най-общи черти

това означава, че не е имало кражби, насилия и разбойничество.

Как е било осигурено обществото в държавата от такава опас­ност?

За неговия родственик, също от род Дуло , кан Крум, в историографията съвсем бегло се споменава за неговите строги закони. Не са за прене­брегва­не и фактитите, че преди да поеме държавната отговорност, кан Крум идва от региона на Панония, а синът му Будим е първи държавен ръководител (Урус тархан ) на зет му кан Урус Айдар от род Дуло .

В българската историография битува твърдение, че кан Крум е во­дил войни срещу аварите...и ги покорил! В нашето изследване установих­ме, че Крум, син на кан Азан = Асен Тукта и внук на аварския каган Улаг е нело­гично да води война срещу войските на своя дядо. Логиката и фак­тите сочат, че първите войни с участие на Крум Велики са срещу агресия­та и войските на Карл Велики в региона

на Панония.

Законите във времето на кан Атила, кан Урус Айдар, и кан Крум, кои­то гарантират необходимия ред и спокойствие на обществото в българ­ската държава са много по-древни и са строго спазвани в продължение на хилядо­ле­тия. Тук цитираме част от тях, които засягат обществото в б ъл­гар­ската дър­жава:

Чл. 44 . “...крадецът се осъжда да върне окраденото в десеторен раз­мер. Ако той не е в състояние...се взема от близките му родственици...”.

Чл. 45 . “...ако на крадецът му е първи път, освен върнатото в десе­торен размер, той е длъжен да се закълне, че вече няма да краде. Ако му е за втори път, освен върнатото в десеторен размер му се отрязват носа и ушите и се подлага на бой като безчестен човек...ако бъде заловен в краж­ба трети път...освен горните наказания му се пречупват краката...”.

Чл. 38 . “...убийците се предават на рода на убития, а те сами реша­ват да го убият ли или да му позволят да живее срещу откуп...откупът за убиец мъж е 1000 овце или 100 камили или 300 коня, а за убиец жена, два пъти по-малко...”.

Чл. 39 . “...ако убийството е извършено чрез отравяне...с отровители­те се постъпва както с убийците...и ако е чрез вино се унищожават лозята на убиецът...ако е чрез месо се унищожават и животните на убиецът...”

Чл. 41 . “...на убиец на свойте родители или близки родственици...не се разрешава откуп...него го убиват вързан...със стрели...”.

Чл. 51 . “...Бременна жена се освобождава от наказания...”.

За правилата на поведение в обществения живот в държавата на бъл­гарите немаловажно значение имат и следните клаузи от закона “Торе”:

Чл. 25 . “...във всички случаи трябва да бъде даден откуп за невеста­та, даже и ако тя е взета насила... ако при нейното похищение...някой от похитителите е убит... никой не носи отговорност”.

Чл. 32. “...Войн , проявяващ неуважение към своето оръжие, се ли­ша­ва от него”.

Чл. 32. “...Войните призовани на сбор, които се явят в непълно въо­ръжение и не изпълняват заповедите...или побегнат от полесражението, се наказват от своите военноначалници”.

Чл. 55. “...Ако някой се опита да избегне присъденото му наказание ... го убиват “.

Чл. 51 . “...Жена, имаща деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част, но и частта на децата...бащите на децата могат да бъ­дат различни, но майката е една. Нека децата не забравят това и да се по­кланят на майката преди да приветстват бащата”.

Според митичната част на споменатите по горе “Български летопи­си”, още през десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на Бог Тангра. Това е по времето на българския владетел Улят (Лут), том ІІІ с.82 . Този знак е изглеждал така:

Знак на Бог Тангра

Графичната форма на знака е еднаква с формата на знак № 50 от таб­лица № 1 (Писмените знаци на старите българи). Освен него, според същия източник, те са имали и знак-герб на българската държава Идел, изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на разви­тие на българската държава гербът е имал следните графични варианти:

Знак- герб на Българската Държава

Графичната форма на втория и третия варианти съвпадат с формата на знак № 67 от таблица № 1 с фонетично звучене АН. Същият знак е за­пазен и в Кирилицата, под название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата. Неслучайно знакът присъства и в монограмите върху пръс­те­ните на кан Кубрат.

В периода на първото хилядолЕтие пр. н. е. и първото хилядо­ле­тие от н. е. държавата на българите е модел и пример за морал, за­кон и органи­зация на възникналите в този период други държавнос­ти.

СТОЛИЦИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ...?

Къде са били столиците на старите българи?

В настоящата българска история липсва отговор дори и на въпроса: къде е била столицата на кан Кубрат? Недостатъчни са и изследванията какво означава терминът “Старата Велика България”, използван от византийските хронисти, дали е понятие с тясна характеристика за времето на кан Кубрат, или е с по-широк смисъл - като наследие на кан Кубрат от не­говите предци? "Българските летописи - Джагфар тарихи” ни дават исто­рическа опора от данни да направим опит за приемането на разширеното понятие и смисъл на “Старата Велика България” от времето от кан Кашан (ІІ. в. пр.н.е.Кушанска империя) до кан Кубрат (VІІ в.н.е.).

Проследявайки хронологията на артефактите и масивите от писмените знаци на старите българи, стигнахме до констатации и заключения, че бихме могли с определена степен на сигурност да представим този проблем на вниманието, както на българската, така и на международната научна общественост.

Обект на нашето изследване е периодът ІІ в. пр.н.е. - VІІ в. от н.е.

Някой от по-важните източници, които ползваме, са "Българските летописи - Джаг­фар тарихи” /1/ и археологическите публикации за средна Азия и източна Европа. В периода на своето управление Филип Македонски, бащата на Алек­сан­дър, нападнал скитите (сарматите = българите) и пленил 20 хиляди по­родисти коне и 20 хиляди жени и момчета /3/. Всред цялата тази “пляч­ка” е и родният брат на Албуга Сигер Кан (339-310), Балакър (Баламир 339-320), кой­то Филип венчал за своята дъщеря.

В началото на походите на Александър Македонски (336-323), в кампанията му в 331г. на североизток, неговите войски претърпели поражение от войските на Сигер кан “...заради нарушение на условията за мир с Идел - държавата на българите = сарматите...” /1, том ІІІ, стр.87/.

След разпадането на империята на Александър Велики възникват две нови империи - Парфия на митридатите и Кушанската на сарматите = българите. “...Потомъкът на Албуга Сигер кан, синът на кан Джал, Кушан е един от най-могъщите иделски царе. Неговата майка е масагетска принцеса. В младостта си извършил походи на изток и стигнал до река Хин (Инд)... на запад разбил и подчинил улагците (даките). На юг той извършил победоносен поход в Кавказ и Мала Азия, разгромил Мидан, Аряк, Барджил и подчинил Чиляр, Кавил, и Атряч...” /1, том. ІІІ, стр. 88./.

Империята Парфия (Партия) и нейните владетели е обект на отно­сително обширни сведения на гръцки и римски хронисти, които са живели по това време, а за владетелите на Кушанската държава почти липсват све­дения. На основание на надписи върху намерени монети, в историо­графията почти условно са приети имена на владетелите Кадфриз І и Кад­фриз ІІ /4/. В българските летописи, след смъртта на Сигер кан като след­ващ владетел е отбелязан кан Таргиз (320-314), син на брата на Сигер кан, Баламир (Балакър) /1, том ІІІ, стр. 87/.

Американският изследовател Д. Маршал, който също изследвал тези монети, забелязва термина “ Karakaphasa ” и допуска, че “ Kara ” може да се търкува като “Принц” /4, стр.161/. Повечето изследователи, обаче са склонни да тълкуват този термин като “цар на царете”.

Вземайки под внимание сведението, че Таргиз (120-314 г. пр.н.е), син на Баламир (Балакър) и Уран-Бика, е съпровождал баща си в похода на Александър Македонски и след смъртта на чичо си Сигер кан, е насле­дил държавната власт, правим извода, че той е установил своята столица близо до региона на Бактрия - в Хорезм, в дясната страна на долното тече­ние на река Окс (Аму-Даря). Там и до сега е почти запазено старото име на останките от този град - “Кой-Крилкан-кала”, където виждаме състав­ката “Кан”. В китайските летописи тази страна е наричана Кан Гюм, а на­селението й Кангюйци (Кан-Гюйци) /2, стр.125/.

Карта Хорезм, Бактрия и Парфия /2/

В. М.Масон я описва като “...Област от плодородни оазиси... в края на V в. пр. н.е. излязла от състава на ахмендитската империя... запазила политическа независимост... и с тесни връзки с племената, населяващи об­ширните степи на Западен Казахстан и Поволжието... Фантастична стра­на... нав­сякъде се извисяват стройни силуети на замъци и крепости... сте­ни­те и кулите тук нерядко са достигали почти двадесет метрова височина”.

Опис­­вайки археологическите останки на древния крепостен град Крилган (Крил Кан), Масон казва следното: “...Крепостната стена в план е правилен кръг с диаметър 86.5 м. В центъра се извисява укрепено здание, също кръгло в план. Поразително оригинален и необичаен паметник! В хода на работата... при разкопките се установи, че градът е съществувал продължително време, почти до І в. от н.е... Централното здание е издигнато най-рано и е обиколено от мощна стена с дебелина шест метра. Зда­нието е било двуетажно. На втория етаж по външния край е била стрелкова галерия... сега от централната сграда добре съхранен е само първият етаж... Това са големи помещения, планирани в строга симетрия... Външ­ният кръг на крепостния град също е имал стрелкова галерия... На входа е имало две полукръгли кули и е бил защитен с предвходни съоръжения... Пространството между централното здание и външната крепостна стена постепенно е застроено от различни помещения... хранилища и жилищни домове с огнища... и производствен комплекс... може би металургична работилница...в едно от помещенията има многоцветна стенна живопис ...истинската слава на хоремзийското изкуство е парадното, художестве­ното грън­чарско изкуство... подобни съдове в това време нямало в нито една друга област в Средна Азия...”.

. Керамика от Крил-Кан, Хорезм /2/.

За образа на сарматските = българските владетели в този период можем да съдим по намерените и датирани в тази епоха монети.

Кой е строителят на този укрепен град-крепост? Най-вероятно това е Кундуз (кан Дуз) (530-594 г. пр. н.е.), син на Аспарик (558-530) и ма­са­гет­ската принцеса Тамир-Бика (Тамирис) /1, том ІІІ, стр.86/. Той разбил войските на персийския цар Дарий І. Неговият по-стар брат, Колин, в това сражение командвал войските-център и бил глава на царския съвет. Тех­ни­ят баща, Аспарик, е убит от персийския цар Кир. Според някои древни източници майка им, Тамир-Бика (Тамирис), поела командването на вой­ските и в битка, с меча си отсякла главата на персийския цар Кир.

Изображение върху монета от Хорезм на сарматски = български владетел, предшественик на кан Кашан /2/.

За областта по долното течение на Аму-Даря (Окс), Масон отбелязва за чести находки на керамичното изкуство с изображения на крилати, летящи коне.

. Летящите конници на сарматите = българите /5/

Съседните на “летящите конници” страни завиждали и желаели до­ри и чрез война да си присвоят техните “летящи коне”. Сведения за прис­вояване на конете на сарматите = българите има за Индия, Китай и за по­хо­да за “плячка” на Филип Македонски. Тези войни възникнали въпреки изпълнението на договорите с Китай и Индия за редовни доставки на сол, чрез кервани от специална порода тежкотоварни коне, от които е и родо­словието на конете за тежко въоръжената конница на сарматите = бълга­ри­те. Стоковият обмен (по-късно известен като “Пътят на солта”, или “Се­верният път на коприната”) е функционирал във времето паралел­но с юж­ния и е бил под контрол и владение на сарматите = българите.

Картата, която предлага T . Sulimirski /6/, за движението на сарматите към Европа изглежда почти достоверна, но не взема под внимание сведенията на Херодот, че по неговото време (V в. пр. н.е.), савроматите или част от сарматите са обитавали териториите на сегашна Украйна. Птоломей в своята “География” по принцип по-точно определя техните територии, като ги разделя на Европейска и Азиатска части. Изхождайки от сведението, че Албуга Сигер кан и Баламир (Балакър) са били съвладетели /1, том ІІІ, стр.87/, може да се предположи, че те са имали две столици, едната в Хорезм – Крил Кан и другата в северното Причерноморие, от която в 331г. Сигер кан е атакувал войските на Александър Македонски, което в историографията е представено като “въстание на Траките”.

От такава гледна точка кан Кашан и създадената от него Кушанска империя е не толкова завоевател, а по-точно обединител на сарматски­те територии, в които са включени и масагетите, северозападна Индия и се­ве­розападен Китай, т.е. Тохаристан. Прави впечатление, че по това вре­ме в Китай е началото на династията Хан.

Сред изследователите на древна Бактрия преобладава мнението, че столицата на Кушанската империя е бил град Бактра, разположен близо до горното течение на река Окс (Аму-Даря). Би могло да се предположи, че преместването на столицата е станало по времето на кан Таргиз, пред­ставен в историографията като Кадфриз І. При такава хипотеза обаче се получават различия в хронологията. Кан Таргиз (320-314), син на Баламир (Балакър) и Уран-Бика, е наследник на властта и на своя чичо, Албуга Сигер кан. Той е обединителят на Европейските и Азиатските области на държавата на сарматите = българите. Респект спрямо него са имали народи­те на бившата Персийска империя и новосъздаденото по това време Гърко-Бактрийско царство. Вероятно е оказвал помощ с тежко въоръжена­та си конница и на съседна Парфия (бившата Мидия). Живял е 120 години. Би могло да се допусне, че силата на влиянието му в тази епоха сим­волично е прехвърлено на наследниците на кан Таргиз и предшественици на кан Кашан - кан Аскал и кан Аспар.

В историографията, чрез намерените, издадени от тях монети - име­­ната им се идентифицират като “Кадфриз І” и “Кадфриз ІІ”. Според Страбон / Strabo , XI , 8, 2/ “...Най-известните номади, които отнели от ели­ните Бактриана, са асите, согдианите...и тохарите...”. Асите са сармати­те = българите. Согдианите са масагетите. Кан Кашан, както отбелязахме и по-горе, е потомък на Сигер кан, син е

на кан Джал и масагетска принце­са. Той имал наследствени права по майчина линия в териториите на согди­на-масагетите. Вероятно наследственият му дял са масагетите-росомони (”Урус” = Великите). Той завладял и северозападен Китай -

тохарите и войските му стигнали в северозападна Индия в региона на горното тече­ние на река Инд. Той е един, не чак толкова завоевател, колкото реформа­тор в регионите на средна Азия и североизточна Европа. Къде е била него­вата столица? И какво всъщност е столицата... може ли да има разлика между управленческия и координационен център на държавата и най-при­влекателния, представителния, обществения център на държавата.?

Както вече споменахме, повечето изследователи са на мнение, че столицата на Кушанската империя е бил град Бактра, но в този период се изгражда и нов, значително по-голям укрепен град в близост до Крил Кан. о станките от този град археолозите свързват с “Топрак-Кала”. “...С поразително чувство за хармония и новаторство, строителите на Хорезм са намерили дълбоко оригинална композиция, нямаща аналогия в страните от Изтока.” /В. М. Масон, 2, стр.136/. Тази характеристика се отнася, как­то за цялостното планиране и изграждане на укрепения град, така и за вътрешната цитадела-дворец и нейните специфични функционални пространства.

Вземайки под внимание и обстоятелствата на географското положение свързано със северната търговска магистрала “Сол-Коне-Коприна”, конкуренцията на южната търговска магистрала през териториите на Пар­фия на митридатите, приемаме хипотезата, че най-вероятното място за столица на кановете кушани = сармати = българи, в периода І в. пр.н.е. - І в. н.е. е бил укрепеният с високи крепостни стени и съоръжения древен град “Топрак-Кала”, а не град Бактра. Едно от наличните доказателства са късните описания на Ибн Фадлан на неговото посланичество в 921-922 г. до държавата на кан Алмиш (Волжка България). И в тази късна епоха гра­дът е запазил следи от своето старо име “Бай-Кан”. В. М. Масон предста­вя реконструкция на част от вътрешното пространство в двореца-цитаде­ла, така наречената “зала на войните”.

Зала на войните /реконструкция по В. М. Масон/. /2/

Вероятно това е била залата за съвещания и решения на върховната власт по времето на кан Кашан. Впоследствие, поради възникналите войни с Римската империя, се наложило изместването на столичния център на запад - в района на северното Причерноморие. Има данни, че това е стана­ло по времето на кан Алан и неговата столица е била в долното течение на река Кубан (140-107 г. пр.н.е.) /1, том ІІІ, стр. 88/.

Представената по-долу сцена на сражение между римляни и сарма­ти = българи следва да се отнася за времето на кан Саричин (107-65 г. пр. н.е.) и битката му срещу Луций Корнелий Сула.

Стенопис от Пантикапея /5/

Силният и постоянен натиск на Рим е причина Кан Саричин да из­мести столицата в близост до долното течение на река Волга, където и до­сега запазил името Царицин.

Скулпторен релеф на Сарматски=Български войн. Траяновата колона. Рим.

По-късно кан Болюмар-Шек (Баламбер) (363-378 г.н.е.) премества столицата от Поволжието в Кара-Саклан (Ук­райна) и тя е наименована Кан-Балин (Киев) /1, том ІІІ, стр. 90/. На близкия хълм е построена и неговата гробница паметник. Според описанието на кан Барадж (1229-1242) /1, том І, стр.14/ този паметник е изглеждал приблизително така:

Къде е била столицата на Велика България на кан Кубрат?

Според "Български летописи - Д.Т." /1, том І, стр. 16-17 и том ІІІ, стр. 96-97/ кан Кубрат е имал брат, Шамбат, на който преотстъпил столи­ца­та Кан-Балин. Това е станало след завръщането на Шамбат от неговите вла­дения в централна Европа, държавата ДУЛОБА.

Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарицателното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрицанието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба, нарушил принципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика. От там произлиза и наименованието “Киев”, което в Константин Багрянородни е наименовано “Самбатас” т.е. градът на Шамбат. При наличието на такова сведение, столицата на кан Кубрат, би следвало да се търси в близост до неговия погребален комплекс и намерените там съкровища. Археологическите обекти, в които са намерени съкровищата на кан Кубрат, са два - обект, маркиран с цифрата 15 (до селището със сегашно наименование Малая Першчепина) и обект, маркиран с цифрата 16 (до селището Романовская на р. Дон).

. Географска карта на региона с обекти 15 и 16

И двата обекта, 15 и 16, имат погребален характер. Това създава недоумение всред изследователите, а някои от тях стигат до заключението, че е имало двама владетели с име Кубрат. Всъщност единият от тях е заличеният от историографията Шамбат, братът на кан Кубрат, владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа. Това означава, че съкровището, намерено в погребален комплекс 15, което е в близост до Киев е на българския кан Шамбат. Някъде близо до другото съкровище, намерено в погребален комплекс 16, би следвало да е била столицата на кан Кубрат.

Нашето мнение е, че столицата на кан Кубрат е била в близост до бившата столица на кан Саричин (107-65 г.пр.н.е.), която кан Болюмар /Баламбер/ (363-378 г.н.е.) преместил от поречието на река Волга в поречието на река Днепър. Това е мястото, маркирано на горепредставената карта като обект 22 на десния бряг на река Дон. Нейното наименование е САРКЕЛ, което означавало “БЕЛОКАМЕННА КРЕПОСТ” или със сегашно наименование "Цимлянское правобрежное городище". Според източник /7/ това е ”...бли­­­зо до цимлянския винсовхоз... ростовска област, на десния бряг на цим­лянското водохранилище... разположен върху оградения с дерета нос... в миналото е било белокаменна крепост...”.

Според някои руски археолози в по-късна фаза (VІІІ в.), на левия бряг на река Дон (на картата обект 23), от хазарите и славяните е изградена още една белокаменна крепост САРКЕЛ, в която имало и българи. В руската археология и историография обектът е маркиран с наимено­вание: “Саркел-Белая Вежа”. Обект 22 и обект 23 са почти унищожени и потопени по времето на Сталин. През 1949-1951 г. по време на строител­ството на Волго-Донския канал, експедицията за изследването на двата археологически обекта се ръководи от М. И. Артамонов. В най-общи черти неговите заключения са следните: “...строителството на двете крепости е различно от византийските строителни традиции... рисунките и писме­ните знаци върху каменните блокове... са като тези на каменните блокове на древните столици на дунавските българи - Плиска и Преслав...”.

Подобни заключения правят и румънските изследователи Йон Барня / Dacia . n . s ., 1962, 293-316/ и Мария Комша / Dacia . n . s ., 1962, VI , 257-268/ при съпоставка на писмените знаци от Добруджа /Басараби/ и писмените знаци от Саркел-1 /Цимлянское городище/, Саркел-2 /Белая Вежда/, както и на знаците, открити в старата българска столица Плиска.

Друга важна съпоставка правят анализаторите на съкровищата в двата погребални комплекса, установявайки, че в обект 15 преобладава аварски стил, т.е. на държавата на Шамбат- ДУЛОБА, а в обект 16 преобладава согдийски стил /7, стр.39-43/, т.е. влияние от по-древните български = сарматски столични традиции източно от Аралско море, в поречието на река Окс (Аму-Даря).

Свързано с това, сериозно внимание заслужава и археологически установеният факт, че кан Кубрат има два пръстена-печати с различен графически образ!?

Не са ли всъщност това печатите на кан Кубрат и на неговия брат Шамбат, владетелят на държавата ДУЛОБА в централна Европа представян в съвремената европейска историография под името “САМО” като “ФРАНКСКИ ТЪРГОВЕЦ”, а в руската историография, като “СЛАВЯНСКИ ВОЖД”?

Нашето становище е, че Българските владетели са имали само по един пръстен-печат, който не им е изработван във вражеските работилници на Византия, а от български майстори на ювелирното изкуство, съгласувано с членовете на Държавния съвет. Този ПРЪСТЕН-ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ е стоял в края на всички императивни послания на Владетелят на Българите.

Споменатите по-горе “Български летописи” дават възможност да се възстанови династическата последователност на българските владетели от ІХ в.пр.н.е. до ІХ в. сл.н.е. В различните фази от времето българската държава е била известна под различни наименования : Сарматия, Кушанско царство – на името на кан Кашан, Алания – на името на кан Алан. В други сведения старите хронисти са я отбелязвали с имената на нейните съюзници: Росомони = Уруси =Масагети, Котраги, Хуни. По-подробно засегнатите тук проблеми са представени в нашата книга “Писмените знаци на Българите – ретроспекция на цивилизацията”.